МВР не спира да събира всевъзможна информация за хората, включително и без тяхно знание, като често я подхвърля в публичното пространство на ръба на закона, а понякога и отвъд него.

Последният пример е гражданското дело на Елисавета Панова, съпруга на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, което тя води за непозволено увреждане срещу две медии. По делото е приложена справка на СДВР за Софийския районен съд. От нея стават ясни много неща: какви данни събира МВР за хората, каква информация обработва, как я завежда, как я води и как я оповестява.

В случая съдът е поискал от МВР да каже дали Панова има полицейска регистрация, защото това е част от предмета на делото. Тя твърди, че няма. По закон полицейска регистрация има единствено, ако срещу съответния човек се води наказателно производство. Затова МВР е трябвало да отговори единствено, че „за лицето няма данни за извършена и снета полицейска регистрация“. И то наистина отговаря така.

Само че прилага справка за наличието на данни

за Панова в автоматизираните информационни фондове на МВР.

В документа се посочва, че има данни за една жалба срещу Панова – от юли 2004 г. за хулиганство, съпротива на орган на властта и три от нея – от 2002, 2008 и 2017 г. – за кражби, като и в трите случая тя е обраната. Хулиганството е изрично записано като разкрито, Панова не е обвинена, което означава, че тя не е извършителят. Във фондовете на МВР обаче тази част от справката фигурира като „ИЗВЪРШИТЕЛ“ (написано точно с такива големи букви), а в другите три случая пише „ПОТЪРПЕВШ“.

Това поставя поредица от остри въпроси. Законът за МВР позволява на вътрешното министерство да обработва лични данни – за дейности по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство. В тези случаи МВР може да не иска съгласие, нито е длъжно да информира хората. Пак според Закона за МВР ведомството може да „предоставя личните данни само на органите за защита на националната сигурност и обществения ред, на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно производство, както и на чуждестранни полицейски органи по силата на международен договор, по който България е страна“.

Първият въпрос е: На какво законово основание МВР е предоставило по гражданско дело информация какво има в автоматизираните му фондове за едно лице? Нещо повече. Законът изрично посочва, че

това може да се прави само по конкретно наказателно дело,

и то ако има нужда от това. Законът втори път подчертава, че „забранява предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред“. А въпросният ред със сигурност не включва въпросната информация.

Пак в Закона за МВР е записано, че всички данни се заличават, „ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни“. Може ли да каже някой какво точно е наложило запазването на всички дадени на съда данни? Едва ли. Защото всички заявителски материали и съответните регистрации са изиграли ролята си, всички случаи са в рубриката „Разкрито“, но продължават да се водят на името на съответното лице.

Цялата система е направена така, че за всеки може да се трупа какво ли не във фондовете на МВР. Така всяка измишльотина, подадена като заявителски материал, ще се съхранява под рубриката „ИЗВЪРШИТЕЛ“, без човекът да е направил каквото и да е.

Да не говорим, че МВР често си позволява да събира информация, без да е ясно за какво точно. Като в случаите, когато спират хора по улиците, проверяват документите им и после започват да записват данни в приличащи на халваджийски тефтери. И до момента никой не дава обяснения защо се записват тези данни.

В нито един нормативен акт няма каквато и да е възможност полицай да може да записва лични данни на улицата. И то само защото му е било съмнително. Още по-укоримо е и обстоятелството, че се записват и имена на хора, за които след проверки – основно по радиостанции, е установено, че няма нищо нередно.

Навсякъде по света полицията има право да спира хора на улицата и да иска тяхната легитимация, но никъде няма право да записва данни в хвърчащи тетрадки с абсолютно неясна цел.

В МВР е концентрирана огромна информационна власт. Там са масиви за леките коли, граничните картотеки, информационните фондове около паспортите, оперативната информация, данните, събирани чрез специални разузнавателни средства, и какво ли още не. Всичко това е достатъчен повод за притеснение. Всъщност съмненията, че

МВР събира и информация, която изобщо не й е работа,

не са без основания. Случаи през годините колкото иска човек.

Информационните фондове са препълнени с данни, чието събиране често прекрачва закона. И това хитро е заложено в самия Закон за МВР. В него се забранява единствено „събирането на информация за гражданите единствено по расов признак или етнически произход, за политически, религиозни и философски убеждения, за членство в политически партии, организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, както и относно здравето или сексуалния им живот“. За всичко друго може. А контролът – никакъв.

Допреди години полицейските регистрации си стояха до живот – без право на снемане или поправка на грешка, без съответният човек да подозира. Тя се правеше дори и при фалшив сигнал. След това бе направен някакъв опит за заличаване на усещането, че живеем в полицейска държава. В закона бе записано изрично, че полицейската регистрация се прави само на лица, срещу които е започнало наказателно производство за извършено умишлено престъпление от общ характер по смисъла на НК. Предвидена бе и възможност за заличаване и изискване да се унищожат дактоформулите, ДНК пробите, фотоснимките, както и самите регистрационни карти, ако например се прекрати досъдебно производство срещу някого, ако той бъде оправдан, ако почине и др.

Разбира се

в режима има толкова изключения и пробойни,

че абсолютно никой не може да е сигурен дали за него няма нещо събрано в полицията. Най-малкото защото такива данни може да се събират примерно само заради някакви имагинерни слухове и сигнали, свързани с тероризъм или национална сигурност.

Снемането от регистрация например все още се извършва само при писмено мотивирано искане на регистрираното лице. А би трябвало самото МВР да прави това служебно. Да не говорим, че сигурно има хора, които не подозират, че може да имат такива регистрации, направени по старите закони.

Има информационни фондове дори за оперативно интересните лица, в които може да се попадне и по най-обикновен донос. Има фондове за събраното чрез специални разузнавателни средства, от разработки и от какво ли не. Има и база данни с информация за всички лица, които имат достъп до секретна информация. Там има включително здравна информация, банкови сметки. Всичко. И всичко това без никакъв контрол.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar