За абдикация от законовите задължения на МВР върху частните охранители говори отговорът, който ведомството е дало на въпроси от „Офнюз“. Медията е изпратила запитване след инцидента, при който охранител на „Дефанс консулт“ бе открит мъртъв в новата сграда на Народното събрание. Покрай трагичния случай стана ясно, че фирмата е свързана със социалния зам.-министър Султанка Петрова и начело на „Дефанс консулт“ са съпругът и зет й.
Договорът между строителя на новата пленарна зала и ръководството на НС изисква денонощна охрана. Вместо това гардове е имало само през нощта. Нито МВР, нито парламентът са били наясно с това.
Законът за частната охранителна дейност указва, че МВР е отговорно за контрола на дейността частните охранителни фирми. От МВР отричат да са били уведомени, че в сградата на НС на пл. „Княз Александър I“ частната фирма е поела охраната на обекта, където се извършват строителни дейности. Според закона фирмата е задължена да уведоми министерството и да представи определен набор от документация.
Инструкция урежда МВР и НСО да си съдействат при обекти, „определени като подлежащи на охрана в закон“. Те трябва да си предоставят информация за „присъствието на лица, осъществяващи дейност по Закона за частната охранителна дейност“. В отговора си МВР твърди, че няма правомощия за проверки в парламента през тъмната част на денонощието, тъй като там има специален режим на достъп. Излиза, че НСО не допуска проверяващи нощем и така възпрепятства изпълнението на служебни задължения.
Продължава да липсва и регистър на частните охранителни фирми. Подобни заявки неколкократно бяха правени, особено след инциденти, но това така и не се реализира, макар да е разписано в Закона за частната охранителна дейност.

Сградата на Народното събрание е в списъка с обекти, които МВР охранява – това е записано в Приложение 1 от специализирания закон

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar