– Корнелия Нинова даде силна заявка като вицепремиер и една от първите задачи, с които се захвана, е закон за колекторските дружества, как оценявате този ход?

– Според мен има потенциал да бъде силен политически ход, стъпка в правилната посока, ако целта е да се реши един съществуващ проблем – нелоялните практики на някои дружества, които събират вземания. Защото е факт, че има такива дружества, не спазват етични правила.

Но има възможност този ход да е просто едно заиграване с темата за длъжниците. Да се анонсират неефективни обещания за забрана на дейността по събиране на задължения, за ограничаване на дългове, които могат да се изкупуват, изрично съгласие за прехвърляне на дълга от длъжника и т.н. Силово налагане на такива текстове не е добра практика. Нека да припомним, че Конституционният съд вече отмени обратното действие на абсолютната давност.

Когато се работи по тази тема, е много важно да има баланс и прозрачност.

– Но г-жа Нинова вече обяви публично параметрите на закона и каза, че има съвет по темата. Това не означава ли, че решения ще се вземат прозрачно?

– Вече близо трета седмица от обявяването на темата не е ясно има ли реални действия – свиква ли се такъв съвет, кой участва, каква е целта, има ли правна рамка, или се тръгва само от една идея, ще бъдат ли поканени представители на научната общност, експерти, заинтересовани страни…

Важно е да се каже каква е заложената цел – да се успокоят хората в навечерието на социална криза или да се даде работещо решение за бизнеса, за кредиторите, за длъжниците.

– Темата безспорно е важна, какъв трябва да бъде един закон за събирането на дългове?

– Законът трябва да регламентира дейността на дружествата, ангажирани със събиране на вземания, да бъде балансиран, съобразен с конституцията и европейската директива. Често пъти сме свидетели на обратното – обещание към длъжниците, че ще им се даде възможност да се скрият. Това винаги е за сметка на добросъвестните платци.

Голяма част от предлаганите решения до момента водеха до обратен ефект, а и те или не видяха бял свят, или бяха отменени като противоречащи на конституцията. Законът трябва да бъде съобразен с нивата на задлъжнялост, с поведението на длъжниците. Трябва да постави ясни условия пред кредиторите и събирачите на вземания.

– Какви например?

– Законът трябва да определи изисквания към капитала на дружествата за събиране на задължгенвия, той да е доказан и чист, да въведе критерии към управлението им, към сътрудниците, които работят в тях, дори към чистото им съдебно минало. Трябва да са ясни методите за комуникация с длъжника – да няма заплахи, натиск, подвеждане и липса на информация. Разбира се, трябва да има регистър, отговорна институция и санкции. Това е един много общ прочит, но законът трябва не да обещава опрощаване на дългове, а адекватното им събиране.

Трябва да се изследват добрите практики, които и към момента съществуват. Дискусията трябва да е честна, без лобизъм в полза на съдебното изпълнение за сметка на доброволното събиране, без напразни обещания.

– Всъщност заради колекторите ли един дълг може да нарасне, или има други причини?

– Неизпълнението влече след себе си много неблагоприятни последици за длъжниците. А дълговете нарастват именно при неизпълнение и това е заложено в самите договори, включително за кредит или за дадена услуга – предвидени са неустойки и лихви. Нарастват и заради разходите по събиране на един дълг – адвокатски възнаграждения, такси по дела, такси и разходи при принудително изпълнение и др. Разбира се, че те не трябва да са прекомерни, но те са реални разходи и някой трябва да ги заплати. И сега добрата практика е при доброволното уреждане на дългове да не се начисляват допълнителни такси, като с това се спестяват в голяма степен разходи.

– Какви са предимствата на доброволното уреждане на задължения?

– Доброволното уреждане на спорове има за цел да пести време и средства – страните са наясно с взаимоотношенията си и вместо да ангажират правораздавателната система, уреждат спора сами. Така те уреждат отношенията си по един ясен и предвидим начин и пестят разходи за държавни такси, за адвокатски възнаграждения и др.

При дълговете е същото. Ако един дълг е безспорен и страните са добросъвестни, доброволното събиране пести време и много разходи.

– Какво означава да са добросъвестни?

– Длъжникът не се укрива и е съвсем наясно, че дължи, защото е използвал дадена услуга или сума, а кредиторът, вместо да води дело, с което да натовари отношенията с допълнителни разходи, да събира дълга със споразумение, с добри практики и без натиск.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar