Нова криза? Има прилики с 2008 г., но сега растежът на

икономиката е доста по-стабилен, казва икономистът

– Десет години след въвеждането на плоския данък отново се чуват призиви той да бъде сменен с прогресивно облагане. Г-н Богданов, трябва ли плоският данък да бъде махнат?

– Някои от критиките срещу този данък са доста идеологизирани. Самият факт, че се говори за плоско, а не за пропорционално облагане и свързано с това твърдение, че, видите ли, богатите трябвало да плащат повече от бедните, показва тази идеологизация на въпроса. Но ставката от 10%, която също е пропорционална спрямо дохода, означава и по-високо плащане на данъка при по-висок доход. Но когато се говори за плосък данък и се прибави аргументът, че богатите и бедните плащали еднакво, много хора си мислят, че всички наистина плащат еднакви данъци.

Има много идеологизация по тази тема, но трябва да си зададем по-важните въпроси. Първият по-голям въпрос е защо държавата събира пари от бизнеса и гражданите и за какво ги харчи. Вторият е – когато вече сме решили в обществото чрез политическата демократична система, че държавата ще изпълнява определени функции, как да създадем такава данъчна система, събираща приходи, която в най-голяма степен да насърчава просперитета, икономическия растеж и увеличаването на благосъстоянието. България и доста страни с подобна история, структура на икономиката, стартова база на икономическите реформи след комунизма, при икономики като нашите безспорно е изключително важно

да се насърчава

предприемачеството, труда

и да се създаде механизъм

за относително ясни правила на играта за всички, които правят бизнес и стават данъкоплатци.

– Каква да бъде тази данъчна система?

– На първо място, в такава икономическа среда по-добър ефект дава данъчна система, която като цяло облага по-ниско труда и инвестициите – т.е. тези, които правят бизнес, които инвестират, които реинвестират печалбата, които работят, реализират доход и съответно компенсира с облагане върху някои видове потребление като тютюн, алкохол – акцизните стоки, и потреблението през данъка върху добавената стойност. На второ място, добра данъчна система в контекст на нашата и подобни не нея икономики

позволява правилата на

играта да са равни за

всички

С други думи, да не се насърчават тези, които заобикалят, мамят, намират вратички в законите или дори ги нарушават за сметка на честните и плащащите данъкоплатци. В този смисъл е по-подходящо да имаме данъчна система с по-ниски ставки, но с широка данъчна основа. Тоест да имаме по-ниски данъци, но прилагани върху максимално широк кръг играчи без изключения, без преференции, без специални случаи и възможности по-хитрите и оправните, с „правилните счетоводители и адвокати“ да се измъкнат.

– Как изглеждаха нещата с данъците при пропорционалната ставка, може ли да припомните?

– Нека си спомним, че цялото първото десетилетие и отгоре от прехода ние имахме система, която се базираше на принципите, които в момента КНСБ и други противници на плоския данък защитават. Тогава имаше ставки от почти 50% данъци за личните доходи, след това стана 40%, което пак е изключително високо. За облагането на фирмените печалби имаше ставки между 40 и 50%, осигуровките достигаха близо 50% в определени случаи и в крайна сметка имахме хронични бюджетни дефицити, изключителни трудности при събирането на данъчните приходи, а на практика България фалира драматично през 1997 г., защото огромните дефицити направиха невъзможно поддържането на макроикономическата стабилност. Тогава нито идваха голям брой чужди инвеститори, нито местният бизнес инвестирашще особено сериозно. Тогава голяма част от зараждащия се бизнес се занимаваше да точи държавни ресурси – било то от държавни предприятия, било то имоти и други наследени активи.

Да не би тогава ранните предприемачи, както често ги наричахме мутри, престъпници, тези хора със скъпите лимузини, хеликоптери и яхти, да не би те да плащаха данъци при тези ставки от 30, 40 и повече проценти? Ние имаме опит с тази данъчна система и видяхме, че тя работи не особено ефективно. Събираемостта на данъчните приходи през тази година и миналата ще е същият процент като дял от БВП, каквато е била през 2001 г., когато имахме ставка 38%. Така аргументът, че от богатите трябвало да се вземат по-високи данъци, просто не издържа. Тоест събраните средства от този данък сега са същите, при положение че всички плащат 10%, спрямо времето, когато идеологически държавата твърдеше, че с високите ставки се събират повече приходи от заможните. Дори преди плоския данък някъде през 2006 или 2007 г. НАП даде една статистика, че тези, които се декларирали 1 милион лева годишен доход, са 6-7 души. В този смисъл цялото това говорене за това как трябва да се взема повече от богатите и по-малко от бедните е някакво продължение на идеологията на класовата борба. Богатите и тогава не са плащали, и сега няма да плащат…

– Не става ясно обаче ако се предложи промяна в облагането на физическите лица, ще се промени ли облагането на фирмите?

– Да, и ако вдигаме данъците върху бизнеса, добре е да кажат: Да, ние искаме и вдигане на данъка върху печалбата значително, например от 10 на 20, 25 или 30%. Да станем сред страните с най-високи данъци в Европа, не да привличаме инвестиции с ниски данъци. Казвам го, защото икономическата активност и решенията на стопанските субекти са скачени съдове. Влизаме в сложен кръг на взаимни връзки в икономиката, които изискват по-сложен контекст. На трето място – неравенствата. Голямата част, почти изцяло групата от най-бедните 20% в България, са хора, които не плащат данъци по една проста причина – голяма част от бедните са или пенсионери, или хора, които не работят. Социалните помощи и пенсиите у нас не се облагат с данък, тоест и да направите необлагаем минимум, тези хора няма да получат и стотинка повече. Те са толкова по-бедни от тези с по-високите заплати, че единственият начин да излязат от бедността е да се премахне първопричината. И ако вдигнем данъка за хората с доходи от 1500-2000 лв., те пак ще бъдат в пъти по-богати, дори да получават няколкостотин лева по-малко. Същевременно най-бедните няма да получат нищо от това.

– Излиза, че аргументът за голямото неравенство не издържа елементарна проверка на фактите.

– Нека тези, които предлагат такъв тип промяна, да кажат как си я представят. Ако например се въведе необлагаем минимум, с какво ще го компенсират? Или не се вдигат други данъци (не чувам такова обещание)? По-скоро обещават да вдигат ставката за богатите. Сметката показва, че за да се компенсира въвеждането на необлагаем минимум, хората със заплата от 2000 лв. трябва да плащат 30% данък. Това ли се предлага?

– Ако, грубо казано, сега плащат 200 лв. данък, ще плащат 600 лв., така ли?

– Грубо казано, да. По едни идеологически, популистки причини се смята, че има

едни митични хиляди хора с

много високи доходи,

на които, като им сложат по-голяма ставка, ще се съберат много повече пари. Истината е, че данъкоплатците с доходи над 2700-3000 лв. на месец са около 100 000 човека. Само върху тях ли ще падне високият данък, или ако свалят надолу границата – колко ще е тя? Да не се окаже, че подобни идеи за данъчна реформа целят данъчната тежест да се прехвърли именно върху хората със средни доходи. Това е идеология и пропаганда срещу факт – не наказваме т.нар. богати, а се оказва, че ще се наказват хората с 1300-1800 лв. заплата. Нека

да се каже ясно кои са

богати според подобни

предложения за реформа

и връщане на високата прогресия в данъчното облагане. Да ги назоват кои са тези богати – с 1800 или с 4000 лв. на месец. Да кажат каква данъчна система си представят.

– Кои са устойчивите данъчни системи?

– Тези, в които има предвидимост и широка основа, при която няма как с хитрости, рушвет или протекция от властта да избегнеш плащането на данъци. В крайна сметка колкото по-сложна става данъчната система, колкото повече преференции се измислят, толкова този принцип ерозира и получаваме една непредвидима бизнес среда. Ние сме в ЕС и имаме отворена икономика – в момента, в който искате да въведете много високи данъци за хората с високи доходи, има възможност те да пренесат доходите си другаде. Когато имате много висок данък и някой ви каже, че ще ви вземе 40 или 50% данък, ще отидете другаде.

Затова нека кажем каква България искаме, каква икономика. Нека да кажем на всеки – българин или чужденец, че политиката на българското правителство е: Който тук прави честен законен бизнес, ще плаща 10% данък, а доходите на хората ще се облагат с 10%. И последно – България не е във вакуум, когато иска да привлече инвестиции, инвеститорът се вълнува колко ще бъде обложена печалбата от бизнеса му и с колко – доходите на наетите работници. Ако у нас данъците са твърде високи, а в съседните страни със сходна на българската икономика като Румъния, Словакия, Литва, Естония това не е така, то ние не може да кажем, че искаме данъчна система като тази в Швейцария например. Имаме ограничение от средата.

– По-добре ли се пълни хазната с плоския данък?

– Приходите от данъците на физическите лица са около 3% от брутния продукт и 9,5-10% от общите данъчно-осигурителни приходи общо в бюджета. Това е устойчиво в последното десетилетие, имаме стабилност и предвидимост в изпълнението на събираемостта на данъка. Въвеждането на 10-процентния данък не е случайна мярка. В рамките на няколко години бяха намалени осигуровките с 9%. Да, отпадна необлагаемият минимум, но за отделния човек не е имало спад на средствата. Тогава административно се вдигна минималната заплата с 23%, вдигнаха се заплатите на държавните служители, така че никой да не загуби.

– И тук обаче идва мантрата, че и ниският плосък данък не привлича чуждите инвеститори.

– Данъчната система е част от бизнес средата, тя има лимит на въздействие. Бих казал обратното – ако миналата година бяхме казали, че данъкът се вдига от 10 на 20%, повече ли инвеститори щяха да дойдат? Ние не сме във вакуум, ние се състезаваме да намерим нашите ниши в този огромен пазар. Независимо дали от България, или от чужбина, ако някой ще прави или разширява бизнес, той попада в общата среда и в сравнението със страни като Румъния, Сърбия, Словакия, Хърватия, Унгария Чехия, Полша, Литва, Латвия, Естония. В тези сравнения трябва да се гледа какво може да си позволи да прави България. Системата тук работи и е видно, че в последните години ръстът от този данък изпреварва ръста на икономическия растеж и на заплатите.

Видно е, че събираемостта

на данъка се повишава

– Напоследък отново се чуват предупреждения, че се задава нова икономическа и финансова криза. Виждате ли опасни симптоми?

– Ако наложим това, което се вижда сега и в последните години преди кризата от 2008 г., има няколко много видими прилики и големи разлики. На международно ниво общата прилика беше, че през 2006-2007 г. лихвите бяха ниски и имаше относително лесен достъп до капитал. И тогава, и сега кредитът растеше, защото се вземаше на относително добра цена и се превръщаше в различни инвестиции. В България през последните няколко тримесечия има видим ръст и на бизнес кредитирането, и за домакинства – за потребление и за жилище. Не сме стигнали предкризисния пик, но има видимо оживление. Ниските лихви правят кредита да изглежда изключително лесен за обслужване, но когато имаме отвън натиск за увеличение на лихвите, това много бързо ще се усети.

Трудно е да се каже дали има балон при пазара на жилища, но в някои градове разрешенията за ново строителство са достигнали или надхвърлили разрешенията за строеж от пиковите тримесечия преди кризата през 2008 г. София и Пловдив са такива градове, в други са стигнали 60-80% от нивата преди кризата. Разликата е, че сега няма разрешителни за ваканционни имоти, строителната активност е за жилища в градове, и то за хора, които ще ги обитават, това е важна разлика. Другата разлика е, че до 2008 г. имаше голямо разширяване на дейността в строителството, а след това огромна част от заетите там останаха на улицата. Сега строителната активност не се е разраснала чак толкова много. Цените сега не са надминали пиковете от 2008 г., но историята ни учи, че това обикновено става рязко. Но когато и граждани, и бизнес видят, че цените растат много, те насочват натам ресурси – почват нови строежи, хората теглят кредити… Сега данните не показват това да се случва чак в такива мащаби, но тенденцията я има някъде от средата на 2017 г. – ръст на ипотечното кредитиране, много висок ръст на разрешителните за строеж в някои градове… Ако видим структурата на увеличението на потреблението на домакинствата, през 2007-2008 г. много голяма част от увеличението идваше от нови кредити, за разлика от сега, когато идва в по-голяма степен от увеличение на доходите, отколкото от взети нови кредити. Тенденцията е видна, просто се движи с по-малък наклон натам. Основното е следното – българската икономика е значително отворена, тя прилича на икономики като тези в Словакия, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Холандия, Унгария. Това са малки отворени икономики, значително зависими от големите европейски икономики. Няма как, ако има рецесия в Германия, това да не се отрази на България. Няма как ние да останем изолирани и да не понесем такъв външен шок. Ако на европейско ниво има повишаване на лихвите и

затягане на достъпа до

кредити, няма как това да

не се отрази в България

Няма как в цяла Европа вземането на нови кредити да стане по-скъпо, а само в България бизнесът и домакинствата да продължат да получават по-лесно и по-евтино кредити. Няма как да сме изолирани и да кажем, че икономиката ни е устойчива и няма да има криза, дори ако дойде криза в ядрото на еврозоната. Но в много по-голяма степен растежът е движен от много по-висока производителност, от експортно ориентирани и конкурентоспособни предприятия и в много по-малка степен от циклично увеличени потребление и заетост. Сега имаме по-висок коефициент на заетост, но работят по-малко хора от преди. Преди 2008 г. строителството удвои на практика заетите за 2-3 г., сега няма такова явление. Сега нямаме толкова голямо увеличение, движено от кредити и нови инвестиции, за да очакваме при едно свиване да има толкова голям ефект.

С икономиста Лъчезар Богданов разговаря Генка Маркова

Лъчезар Богданов е роден през 1976 г. в София. Завършил е УНСС.

От 1996 г. работи като изследовател и икономист в Института за пазарна икономика. Многократно е консултирал международни инвеститори за общия политически риск в България и условията за правене на бизнес.

От 2004 г. е управляващ съдружник и икономически анализатор в изследователската и консултантска група Industry Watch.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar