Лозан Панов пред „Дневник“: Моят наследник ще мине през „кастинга“ на Пеевски
„Твърдо да.“ Така отговаря председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов на въпрос чувства ли лична отговорност за заснетия клип, който стана повод за поредната атака срещу него и Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) му отне управлението на Съдебната палата. „Моята вина обаче не е свързана със заснемането на клипа. Моята вина е в това, че не застанах в редиците на мнозинството във ВСС. Резултат от този избор е и пошлият „милиционерски“ сценарий в Съдебната палата“, допълни Панов. Той определя скандала като „активно мероприятие“ (защо – четете тук) и че е бил осъден по правилата на Народния съд. Атаката с клипа беше поводът да потърсим Панов за интервю (повече от коментарите му за видеото и реакцията на ВСС – четете тук). В този разговор, проведен с писмена размяна на въпроси и отговори, той коментира директно и ясно проблемите в съдебната власт, във Висшия съдебен съвет, отношенията си със Сотир Цацаров и какво означават действията на главния прокурор.
В две заседания бяхте многократно нападан на лична основа. Критиците Ви обвиниха, че не работите, че сте делегирали всичките си правомощия и че не изслушвате заместниците си за проблемите в съда. Как ще отговорите на това?
– Преди години един британски депутат беше заявил, че не е очаквал, идвайки в България, да се окаже в ситуация, която може да бъде оприличена на блато, пълно с алигатори. В тази връзка ще Ви припомня как миналата година по време на представянето на доклада за дейността на съдилищата в парламента депутат от управляващото мнозинство написа „на коляно“ длъжностна характеристика на председателя на ВКС. Мишената беше Лозан Панов, но предписанията му рефлектираха върху правата на представителя на най-висшата ни съдебна инстанция. Според депутата аз имам право да се грижи единствено за сградата и най-вече за чистачките. Сега и тях ми взеха!
Случилото се на Пленума на ВСС на 30 април удивително кореспондира със случката в парламента. Изглежда процесът на оварваряването ни още се е задълбочил, след като вече е обхванал и съдебния парламент.
Но да се върна към Вашия въпрос. Въпреки решението на ВСС във връзка с пандемията, през последния месец и половина ВКС е единственият съд в страната, който не спира да работи. В съда не са се провеждали единствено откритите заседания. С оглед на данните за опасността от разпространение на вируса, допускам, че на председателя на съда не му е било лесно да убеди председателите на колегии, съдиите и служителите, че ВКС не бива да спира работа. В съда има хора с тежки хронични заболявания, за които рискът дори е по-голям. Затова, за да намалим този риск, в съда се опитахме да създадем в новите условия една добра организация на работа, при спазването на всички хигиенни изисквания. Използвам възможността да изкажа най-искрената си благодарност към съдиите и служители, които изпълниха дълга си към обществото, поеха риск, но съдът не спря да работи нито за ден.
Не споделям разбирането на мнозинството във ВСС, че организацията по управление на една голяма структура като ВКС може да работи без административен ръководител. Защото на това заседание чух, че съдът работи добре, но това не се отнася за Лозан Панов. Научих също така, че е възможно много хора с различна компетентност и задължения, работещи на едно място, сами да си възлагат задачите, да не се нуждаят от координиране на действията им, защото могат сами да излъчат най-подходящия сред тях да изпълни определена задача, не е необходимо да се контролират и като краен резултат да постигат баланс в интересите на работещите в съда и на обществото. В тази връзка избрах да замълча, защото това е единственото, което можех да направя, за да запазя достойнството и авторитета както на опонентите си, така и на съдебната власт.
Как от любимец на Цацаров и мнозинството във ВСС станахте основния му враг. Принципната Ви позиция за разследване на ЦУМ-гейт ли беше причината?
– Допускам, че за да получат възможността да участват в управлението на съдебната власт, хора от мнозинството във ВСС са поемали ангажименти пред „силните на деня“. Никой от членовете на Съвета, които гласуваха за мен, не е искал предварително от мен да изпълнявам техните ангажименти след избора за председател на ВКС. Потвърждение на това може да намерите в изказвания на г-н Цацаров на заседания на ВСС.
Разминаването ни с бившия главен прокурор започна много по-рано, спомнете си случая „Двете каки“. В основата на противоречията ни с г-н Цацаров, който безспорно е един интелигентен юрист, не стои лична вражда и непоносимост. В основата на конфликта ни с него стоят принципните различия в представата ни за управление и независимост на съдебната власт. Ще припомня само, че аз бях сред малцината изненадани на заседанието на ВСС в началото на 2016 г., когато получих смс от премиера. И тъй като считам това за нередно, реших да оповестя този факт публично. От този момент нататък аз се превърнах във враг на народа, а Народния съд от миналия четвъртък, считам за знак за пълна приемственост в политиката на стария и новия състав на ВСС. Този път обаче всичко придоби много уродливи размери. (Повече за скандала с клипа и позицията на Панов защо това е „активно мероприятие“ – тук)
Бившият съдия и председател на Софийския районен съд Методи Лалов например разказа преди време, че е бил оглеждан от Делян Пеевски. Вие имахте ли такива „огледи“?
– Не познавам г-н Делян Пеевски, никога не съм се срещал с него и нямам допирни точки. Не се съмнявам обаче, че моят наследник ще мине през такъв „кастинг“.
Как си обяснявате голямото мнозинство във ВСС, което се присъединява към атаките срещу Вас, какво мотивира членовете на ВСС?
– Зависимости, корист, а може и двете заедно. Спомнете си за откритото писмо до медиите, което написа бившият ми заместник във ВКС (Красимир Влахов – бел.ред.), след като предложих неговата смяна. Всъщност тогава за първи път научих, че се срамувал от мен. Не разбирам защо го досрамя едва след като поисках смяната му, а не преди това. За сметка на това управляващите възнаградиха щедро „срама“ му с поста конституционен съдия.
Тази стратегия доказа своята ефективност и затова допускам, че в редиците на ВСС вече има и други желаещи върховни съдии, които също я изпробват. Не забравяйте, че приближава изборът на мой наследник, но преди това, през следващата година, предстои да влязат нови попълнения в Конституционния съд. Парламентът все още не е избрал и съдебен инспектор. Затова нека дадем думата на времето, за да ни покаже доколко обосновани са моите предположения.
Ще удържат ли съдиите своята независимост, като виждат как във ВСС се заклеймява различното мнение от зададеното?
– С действията и посланията си съдебният парламент задава стандарти, които служат за модел на поведение на редовия съдия. Стремежът на мнозинството от членовете да удовлетворят интересите на „силните на деня“ създава усещането, че ВСС постепенно абдикира от конституционно установена си роля на защитник на независимостта на съдебната власт. Пример за това са „подаръците“, които законодателната власт осигури на членовете на ВСС след избора на главен прокурор. Те получиха възможност автоматично, без конкурс да преминат в по-горна инстанция след приключването на мандата им. Кариерните им бонуси са блестящ пример за политическа корупция, а такъв пример е развращаващ за цялата съдебна система.
Посланието, което се изпраща към магистратите, е следното: няма никакво значение какви качества имаш като професионалист, най-важното е да изпълняваш политически поръчки и успехът ти е гарантиран. По този повод Пленумът на ВКС категорично единодушно възрази, въпреки това обаче управляващите върнаха услугата на своите партньори – членове във ВСС. Конституционно установената роля в държавното управление на членовете на ВСС не е да се грижат за собственото си кариерно израстване, а да създадат необходимите справедливи условия другите в системата да израстват.
Ако „първенците“ в съдебната системата ползват асансьора, а не стълбите, това рефлектира и върху качеството на правосъдието ни. Когато един съдия е посредствен, той е и „послушен“, а оттам се превръща в лесна „плячка“ за създаването на зависимости. Безпокоят ме също така публично известните данни за проблемите, свързани със свободата на словото у нас. Съществува също достатъчно информация за влиянието на нелегитимни субекти върху българските институции. При наличието на една такава констелация в публичността ни се създава реална опасност магистратите да бъдат въведени в „изкушението“ да правораздават по медийни публикации, а доказателства по делата да се изчерпват само с наличието на такива.
Манипулативните и неверни публикации са средство и за дисциплинирането на съдиите, които си позволяват да изразяват критично мнение относно проблемите в съдебната система. Сплашването на един или двама съдии цели глобално да се превъзпитат и моделират магистратите като конформисти. Затова, ако в предишния ВСС имаше 6 души опозиция, то в този, те са само трима. Как мислите, ако се следва логиката на математическите закони, ще има ли мнозинството в следващия ВСС някакъв коректив?
Какви са тогава рисковете за ефектите върху съдебната система при така работещ съдебен съвет?
– Тук бих искал да споделя моя личен опит като клиент на Темида. Принципно не бива да се говори за висящи дела, но ако си спомняте, неотдавна членът на ВСС г-жа Вероника Имова „като една българска майка“ ни призова на Съдийска колегия „повече да не си затваряме очите пред факти, ĸoитo coчат зa зaвиcимocти вътpe в caмaтa cъдeбнa влacт“. Затова мисля да отговоря на нейния призив, но ще го направя не с лозунги и вестникарски фрази, а само с факти.
Тази информация е публична, но стигна до мен едва преди няколко дни. Ако следите развитието на делото „Иванчева – Петрова“, сигурно вече знаете, че по време на празниците излезе решението на ВАС, с което съдът отхвърли жалбата ми като председател на ВКС срещу отказа на Съдийската колегия да образува дисциплинарно производство срещу съдия Георги Ушев. Става дума за нарушения на председателя на Апелативния специализиран наказателен съд във връзка с мерките за неотклонение на двете подсъдими. Комисия от трима върховни съдии установи, че съдия Ушев безпрецедентно е накърнил ролята на съда като безпристрастен арбитър и е предприел действия, с които се обслужват интересите на прокуратурата, която е страна по делото.
Ще припомня само, че преди проверката група прокурори изпратиха на апелативните спецсъдии писмо с препоръка да не дават документите на проверяващите от ВКС. Решението на ВАС е на тричленен състав, в който влизат съдиите Десислава Стоева, Любомир Гайдов и Николай Гунчев. Няма да коментирам кои са факторите, които създават условия за зависимости при съдиите, а ще Ви изброя няколко факта. Председателят на състава съдия Любомир Гайдов беше избран за зам.-председател на Административен съд – София област, но в последния момент се отказа, за да оглави 6-то отделение във ВАС. Съдията Николай Гунчев беше, от своя страна, обект на медийни атаки, след като написа особено мнение за връщане на делото, което води журналист от вестник „Сега“ срещу отказа на главния инспектор г-жа Точкова да предостави материалите по преписката на г-н Цацаров по казуса „ЦУMгeйт“. В състава по делото на г-н Ушев, считам, че специално внимание заслужава докладчикът съдия Десислава Стоева. Ако се запознаете с протокола от заседанието на ВСС на 31.03.2016 г., ще научите как двама съдии от Административен съд – Варна без конкурс, в противоречие на чл. 194 от ЗСВ, изпреварвайки съдиите по право в 60% от административните съдилища в България, са преместени в София. На заседанието е дошъл и председателят на АССГ съдия Радостин Радков, който лобира пред Съвета с аргумента, че ако не бъдат преместени тези двама съдии, в съда щели да „викат линейки“. На същия Пленум се гласува в АССГ да постъпят 8 души от конкурс, но тяхната първа помощ явно не е от такова значение.
Ключова роля при вземането на решението играе бившият главен прокурор г-н Цацаров, който призовава мнозинството, което е обединено около фигурата на главния прокурор, да гласува прагматично, защото той щял да го направи с радост. На това заседание присъства и главният инспектор г-жа Точкова, която дори упреква част от колегите си, че много стеснително интерпретирали закона. Очевидно съдия Десислава Стоева добре се е справила с „първата помощ“ в АССГ, тъй като малко след встъпването си в длъжност новият председател във ВАС г-н Георги Чолаков я командирова във върховния съд, където правораздава вече в продължение на две години. По една случайност аз не присъствам на заседанието на Пленума на 31.03.2016 г., видно от протокола, а по друга случайност двете съдийки от Варна, за които „първата помощ“ е кариерен трамплин, са съдии по дела, в които аз съм страна. Съдия Десислава Стоева е докладчик по делото на г-н Ушев, а съдия Диана Стамболова е съдията от АССГ, който в едночленен състав трябва да реши справедлив ли е ревизионният акт, издаден от НАП на Лозан Панов.
Преди повече от два месеца по повод консултациите при президента Румен Радев заявихте, че са необходими промени в Конституцията – достатъчни ли ще бъдат вече такива промени?
– Не съм наясно с различията, които имат управляващи и опозиция по темата за конституционни промени, но от поведението на техните представители във ВСС оставам с впечатлението, че различия между тях относно правомощията на главния прокурор не съществуват. Вие чували ли сте в последно време някой да говори за реформи в съдебната власт, макар мониторингът на ЕК все още да не е отпаднал. Начинът, по който се вземат решенията в парламента, според мен не се различава особено от случващото се във ВСС
Имам усещането, че користта и зависимостите определено влияят и върху изборите, които правят българските депутати. При това състояние на държавното ни управление не мисля, че има място да обсъждаме колко промени ще направим в Конституцията си, а трябва да си кажем директно, че такива промени, свързани с правомощията на главния прокурор, при този състав на парламента са абсолютно невъзможни.
Вижте как беше предупреден президентът, когато обяви, че ще започне консултации, въпреки че от такава дискусия няма никаква опасност, защото всички сме наясно, че той не би могъл да събере мнозинство в парламента за такива промени. Питането на главния прокурор до Конституционния съд относно това що е държавна измяна от президент е предупреждение по един, извинете ме за израза, „мутренски начин“ не само за президента, но и към всички, които биха въвели тази тема в публичността. Държавният глава по Конституция се ползва с най-големи конституционни гаранции срещу изкушенията на другите власти.
Ако главният ни прокурор дава заявка да посегне дори на държавния ни глава, този знак определено е дисциплиниращ за всички ангажирани със законодателния процес. Но както казва една народна поговорка, човек каквото сам си направи, никой друг не може така да му го направи. Схващането у българските граждани, че политиците ще им дарят демокрация, без да се борят за отстояването на нейните принципи, доведе до този резултат. Трите задължителни елемента на една истинска демокрация са силна опозиция, независим съд и свободни медии. Вие виждате ли някой от тези елементи да е налице?
Ще ви върнем към още една ваша прогноза – тя имаше и конкретна причина – „мракобесните времена в българското правораздаване тепърва предстоят“ – размина ли се, случват ли се или все още предстоят?
– Отговорът е в този на горния Ви въпрос.
Как продължавате „борбата за право“?
– По начина, по който съм я водил и до сега.
Да се върнем на конкретни казуси: Темата за случайното разпределение на делата се повдига периодично като проблемна. Каква е причината за толкова години да не се намери работещо и сигурно решение?
– Кризата по време на пандемията показа, че въвеждането на електронното правосъдие е крайно наложително. Ние обаче все още се бавим с първата стъпка – въвеждането на Единната информационна система на съдилищата. Крайният срок за изпълнението на проекта вече няколко пъти се променя, а случайното разпределение на делата е модул от тази система. Когато встъпих в длъжност във ВКС, съдът работеше с АСУД – система, която беше изработена от компютърните специалисти на ВСС. Тя обаче не се използваше от всички съдилища в страната, а по-голямата част от тях работеха с друг продукт „Лоу чойс“. При избухването на скандала в СГС, който ползваше „Лоу чойс“, и излязоха данни как екипът на Владимира Янева е разпределял дела, ВСС взе
решение да наеме фирма, която да надгради АСУД и тази система временно да работи във всички съдилища, до въвеждането на Единната информационна система.
Понеже не съм специалист, за да коментирам технически темата, ще цитирам някои факти. Миналата година във ВКС имаше проверки на Инспектората към ВСС в трите колегии и в резултатите от тях не се съдържат никакви данни за нарушения при разпределението на дела. В съда няма депозирани също така жалби от страни, свързани с този проблем. Ще припомня само, че по дела с голям обществен интерес разпределението във ВКС се правеше публично. Що се касае до одитния доклад на фирмата, прави ми впечатление, че той беше разгледан от ВСС при закрити врата с неоснователни аргументи и до момента мнозинството се опитва по всички възможни начини да предотврати възможността да бъдат изслушани компютърните специалисти във ВСС, които са създали системата. Налага се демонстративно тезата на един неспециалист в тази област, какъвто е членът на ВСС г-н Боян Новански. (Повече за одитния доклад – тук)
Имам чувството, че някой се притеснява да не се разбере истината в какво се състоят проблемите в системата, преди да е инсталирана подходящата фирма. От натрупания опит, който имам с тези хора, ще Ви кажа, че изобщо не им вярвам и очаквам намесата им да донесе нещо добро за тях, но не и за обществото.
Има ли основание за съмнение, че системата е „пробита“ и правосъдие през последните 5 г. не е имало, както твърди главният прокурор Иван Гешев? Защо все още не е внедрена и кога се очаква да се случи?
– Ще припомня само, че клипът в Съдебната палата не беше разпространен от официозите веднага след излизането му в интернет, защото по това време вниманието на публиката беше ангажирано с постановката „коронавирус в съдебната система“, по думите на главния прокурор. Спомнете си как преди няколко седмици г-н Иван Гешев публично ме обвини, че нося отговорност за извършените злоупотреби при разпределението на делата, при положение че в одитния доклад не съществуват абсолютно никакви данни за осъществени злоупотреби.
Лъжата смятам, че може да се пробие само с истина и затова поисках публикуването на доклада. „Оскар“-ът за главна роля в този сценарий обаче заслужава правосъдният ни министър г-н Кирилов. Според него в доклада има сигнали за разпределение на дела от „действително странни места по света и достъп от екзотични острови“. Това, което ме учудва, защо все още не е сезирал главния инспектор г-жа Точкова, за да провери тези сигнали. Във връзка с това категорично заявявам, че твърденията на министъра не са факт. Хората обаче останаха с усещането, че в този доклад се съдържат данни за огромни злоупотреби с техните права, благодарение на „клоаката“, в която се е превърнало медийното ни пространство.
У нас вече рядко се зачитат фактите, а още по-малко етичните норми. Истината е, че с помощта на пропагандата и манипулацията цялата ни действителност е покрита с информационна мъгла и така едни негодници успяха да узурпират властта. Тази машина вече разполага с ресурс и механизъм да изтрие всяка биография и да смаже всеки авторитет.
Режисираният скандал с оповестяването на манипулирана информация за данните в одитния доклад бе последван от грозното и пошло „активно мероприятие“ в Съдебната палата, което е дело на същите сценаристи. Целта е да спечелят общественото мнение на своя страна, за да ме отстранят. По метода на натрупване, на публиката един след друг се прожектират кадри за „греховете“ на Лозан Панов, за да накарат хората да повярват, че всички са маскари. Тезата на сценаристите, подкрепена със скалъпени от самите тях доказателства, е че върховният ни съд има председател, който манипулира разпределението на делата и ги лишава от справедливост. Нещо повече! Този човек няма елементарен морал, вижте как е превърнал храма на Темида в „истински бардак“ и час по-скоро трябва да се премахне. Ето в такава държава живеем!
Съдилищата в цялата страна работят по особени правила по време на извънредното положение. Има ли, според Вас, опасност от недостатъчно прозрачни решения, след като медиите не се допускат до съдебни заседания?
– Опасността от постановяването на недостатъчно прозрачни съдебни актове съществува дори когато медиите присъстват. Липсата на публичност определено увеличава този риск. Искрено се надявам, правораздаването ни скоро да се върне към нормалния ритъм.
Атакуват Ви по всеки повод – очаквате ли нова атака, за да бъдете отстранен от поста? При какви обстоятелства вие бихте се оттеглили?
– Атаките се сгъстяват, придобиват все по-уродливи размери и в тях не се подбират нито средствата, нито методите. Посяга се дори на човешкото достойнство. Смятам обаче да се оттегля от този пост не когато тази атаки нараняват егото ми, а когато допусна те да наранят съвестта ми.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте