Лобистът с ланците: Кой е Красьо Черния
„В Столичния общински съвет има невидимо мнозинство, зад което стои Красьо Черния.“ Това заявиха на пресконференция и в интервюта пред медии народният представител от „Да, България“ Ивайло Мирчев и общинските съветници от групата на „Продължаваме промяната – Демократична България – Спаси София“ Борис Бонев и Симеон Ставрев през декември. „Скритото мнозинство е на ГЕРБ, БСП, ВМРО, „Има такъв народ“ и отцепници от „Възраждане“, то управлява общинските дружества за милиарди и твори поразии“, уточни Мирчев. Изплуването на името на Георгиев засега не е коментирано нито от него, нито от посочените за негово скрито мнозинство партии, ако не броим ироничното на Карлос Контрера от ВМРО: „А господин Красьо казахте? Не го познавам.“ Неочакваното посочване на лобиста, разтърсил с познанствата си съдебната система преди 15 години, е поводът „Дневник“ да припомни какво се знае за него по изцяло публични източници. Скандалът във ВСС През юни 2009 г. Иван Колев от тогавашния Висш съдебен съвет (ВСС) обяви на заседание, че срещу 200 хил. евро жител на Плевен обещавал да осигури между 8 и 13 гласа от членовете на ВСС при избор на ръководител в съдебната власт. Колев получил информацията от магистрат и я потвърдил и след като получил обаждане от централа на парламентарно представена политическа партия, която отказа да посочи. Пред членовете на съвета той обясни, че мъжът се казвал „Красьо“, а пред журналисти го описа като „черничък, с ланци“. След броени дни софийският градски прокурор Николай Кокинов съобщи, че прокуратурата е започнала да разпитва магистрати и членове на ВСС по сигнала на Иван Колев. Главният прокурор Борис Велчев обаче разкритикува Колев, че публично е обявил информацията за лобиста, защото така разследващите не могли да документират с всички средства престъпната му дейност. Той съобщи и името му. По това време героят е на 27 години. Този скандал избухва десетина дни преди избора на председател на Софийския градски съд (СГС). През есента на 2009 г. главният прокурор съобщи, че трима членове на ВСС: Стойко Стоев, Иван Димов и Пламен Стоилов, са засечени да контактуват с така наречения Красьо. Първите двама са от парламентарната квота, номинирани от НДСВ и ДПС, третия е от следователската. „Освен това Красьо е контактувал с 30 други действащи магистрати, но не мога да споделя имена. 15 от тях са били кандидати за шефове на съдилища и прокуратури, но много малко от тях са назначени на ръководен пост“, каза още Велчев. Той посочи, че въпреки доказателствата Красьо отрича контакт с магистратите и затова му е повдигнато обвинение за лъжесвидетелстване. Велчев предлага комисия на съвета да се занимае с етиката на общувалите с лобиста. „Приятели“ на Красьо са били спасени от наказания Иван Димов се защити с думи, които описват диагнозата: „Мога да кажа, че той никога не ми е повлиял. От телефонните разпечатки ще видите, че съм имал много позвънявания от него, но всичките кратки и явно съм му отговарял да не ме занимава или че в момента съм зает и не мога да говоря. Кадруването се превърна в наше ежедневие и всеки от колегите може да каже, че непрекъснато му се обаждат различни магистрати ежедневно. Мен дори майка ми от Сливен ми се е обаждала за назначение. Само тригодишната ми дъщеря не ме е занимавала с кадровата политика в системата.“ Съюзът на съдиите тогава призова тримата замесени да бъдат незабавно отстранени, независимо от това, че те отричат да са взаимодействали с Красьо. За оставки настояваше и Асоциацията на прокурорите. Двама подадоха оставки, но по-късно Димов си я оттегля с аргумента, че не разбира защо е неетично, когато му се обажда Красьо, а когато звънят депутати и министри да ходатайстват по дела – е нормално и морално. Говорител на Европейската комисия обяви, че в Брюксел очакват разследване на случая. „Понякога не е достатъчно да не правиш нищо лошо. Много е важно да не изглежда, че правиш нещо лошо“, коментира главният прокурор Велчев. Той съобщи и че е започнала данъчна ревизия на Красимир Георгиев. Комисията във ВСС, която разследва случая, излезе със заключение, че двама от членовете на съвета, които са контактували с Красьо, са уронили престижа на съдебната власт и са нарушили етичните правила на магистратите. За подобно нарушение законът предвижда уволнение. Проверката установи, че Стоев е разговарял 212 пъти, а Димов – 33 пъти. Главният прокурор оповести още: „С Красьо са контактували магистрати от цялата страна без логично обяснение за разговорите си с него.“ ВСС излезе с апел към 30-те магистрати от цялата страна, за които е установено, че са контактували с „черничкия лобист с ланците“, да си подадат оставките. Излязоха и други подробности: че кандидатите за началнически постове, които са засечени в контакти с лобиста, са 14, като петима са избрани. ВСС разкри данни и за личността на Красьо: Собственик и управител е на пет фирми и на дискотека „Анаконда“ в Плевен. Има апартаменти в града и в София, притежава два скъпи автомобила. От 2004 г. до 2009 г. доходите, които е декларирал пред данъчните, са от 569 лв. до 33 200 лв. на година. Води висок стандарт на живот, има личен шофьор и притежава телефон „Верту“. След това започнаха да падат оставки: на председателя на окръжната прокуратура в Бургас, на председателя на апелативния съд пак там, на член на ВСС, на председателя на районния съд в Несебър. Оповестени бяха и още имена на магистрати. Те отрекоха да са уронили престижа на съдебната власт. Попфолкът свързал Красьо с магистратитеНо Етичната комисия на ВСС започна процедура срещу тях. По този повод в Закона за съдебната власт е направена поправка уронилите престижа на съдебната власт да губят работата си в нея завинаги. Стана известно и че „двама или трима служители на ръководни длъжности в МВР са контактували“ с лобиста. В медиите се появиха и имена на политици от ДПС, НДСВ и БСП, които са били в телефона на Красьо. Единствено зам.-шефът на НДСВ Милен Велчев призна, че се познава с Красимир Георгиев, който помагал на партията при предишни избори. Яне Янев съобщи имената на Касим Дал, Лютви Местан, Ердоан Ахмедов и Кирил Добрев. Той изнесе още информация: „В телефона на Красимир Георгиев фигурират номерата на Жоро Главата, Георги Самуилов – Жоро Инса, има и такъв, записан като Иван САПАРД Касим. Много ми е интересно какво общо има Красьо и с бившия зам.-министър на финансите, който отговаряше за европейските средства, Димитър Ивановски.“ И добави, че в телефона на лобиста има контакти и на кметове, общински съветници и хора от президентството – общо 1040 души. Зам. главният прокурор Валери Първанов съобщи, че вече има данни за участието на Красьо в лобиране по различни обществени поръчки и проекти. През това време продължиха да изскачат „приятели“ от съдебната власт. В търсенето се включи и ДАНС. Нели Куцкова, говорител на Съюза на съдиите: Има риск от аферата „Красьо“ кръгът на „белите покривки“ да излезе целият в бялоПрез ноември 2009 г. Висшият съдебен съвет взе решение да обърне внимание на всички, които са засечени да контактуват с Красьо, и препоръча на цялата съдебна система да повиши хигиената на личните си контакти. Шефът на етичната комисия тогава Цони Цонев обясни, че дисциплинарни производства започват само срещу 18 магистрати, защото е установено, че те са контактували с лобиста непосредствено преди или в деня на конкурсите за началници, на които са се явявали, а след това са спирали разговорите. През това време депутати настояха имената им да бъдат изчистени – например Лютви Местан, Найден Зеленогорски, Корнелия Нинова, Румен Петков. Заради многото спекулации главният прокурор Борис Велчев предупреди, че не бива да се очаква от списъка от телефона на Георгиев да произтекат някакви доказателства, тъй като не може да се определи какво са говорили страните. Добави и че не са търсени данни за политическо влияние на лобиста. След тези признания магистрати от телефонния му указател продължиха да се явяват на конкурси за съдебни ръководители. А председателка на апелативен съд, подала оставка заради скандала, си я оттегли. Това не попречи на Висшия съдебен съвет в началото на 2010 г. да отчете позитивен ефект от скандала с „черничкия Красьо с ланците“ – постигнал се силен възпиращ ефект спрямо корупцията в съдебната система. След което последваха „помилвания“ спрямо приятели на лобиста. Имаше и уволнения. Цветан Цветанов намеси и Алексей Петров като влияещ на ВСС. Самият съвет със закъснение се сети, че не е наказал дисциплинарно свои членове, напуснали заради скандала. Последваха и още наказания преди случаят да бъде обявен за приключен. Прокурор, спасил Самоковеца, беше уволнен заради Красьо Скандалът в свищовската стопанска академия Един от съществените елементи в образа на Красьо се оказа неговата докторантура в Свищов и отношенията му с ръководството на Стопанската академия в града. Става известно, че тогавашният ректор доц. Величко Адамов е научен ръководител на лобиста, който е докторант. Години по-късно беше разпространено видео как празнуват заедно. Бизнесът на доцентитеУчебното заведение няколко години беше в центъра на скандал, свързан с финансирането и управлението на учебното заведение, както и съмнения за пране на пари. Одити показаха високи хонорари и вероятно източване на Свищовската академияРазследването и съдебният процес През март 2010 г. прокурорът Кокинов съобщи, че прокуратурата е възложила пълни данъчни ревизии на четирите фирми на Георгиев, както и че го разследва за търговия с влияние заради твърденията, че е обещавал на магистрати да бъдат избрани на началнически постове срещу 200 хил. евро. За това обаче не бил обвиняем, единственото обвинение било за лъжесвидетелстване. През май 2010 г. обвинителният акт беше внесен в Софийския районен съд. Георгиев стана подсъдим за това, че е заявил, че не познава служители от съдебната система и магистрати. Разследването за търговия с влияние буксуваше. По същото време Георгиев беше изслушан във ВСС по дисциплинарното дело срещу бившия член на съвета Стойко Стоев и заяви, че всичко, което се разказва за него, е мит и че е използван. По-късно Стоев беше уволнен дисциплинарно. Повдигнато му беше и обвинение за укрити данъци. На делото в районния съд започнаха да излизат подробности – например, че всички срещи с магистратите са ставали в кафенетата около Висшия съдебен съвет и Съдебната палата в София „Каза ми, че може да ми осигури подкрепата на 15 гласа във Висшия съдебен съвет. Каза ми кога ще е конкурсът и когато наближи, да му се обадя. Не е ставало въпрос за имена, нито за пари“ – с тези думи беше цитиран съдия от Шумен. През октомври 2010 г. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, блокира имоти за над 1 млн. лв. на Георгиев. В началото на 2011 г. започна и делото за укрити данъци – при закрити врати. А през април същата година беше прекратено разследването за търговия с влияние. През февруари 2012 г. Георгиев е осъден на първа инстанция на 2 години затвор условно за лъжесвидетелстване. Два месеца по-късно в Софийския градски съд е оправдан по делото за данъчните престъпления. Безпрецедентно, присъдата не е е прочетена публично, което противоречи на закона. Последва оправдаване на втора инстанция и по обвинението за лъжесвидетелстване, а Върховната касационна прокуратура се отказа да протестира оправдателната присъда. Делото за данъците няколко години обикаляше различни съдилища и прокуратури. След дълго затишие през април 2015 г. се разбра, че Георгиев е осъдил прокуратурата за неимуществени вреди. Делото за данъците му е прекратено през 2017 г., а проверката му от антикорупционната комисия е засекретена. През март 2023 г. председател на Административния съд в София стана човек, на когото ВСС е препоръчал да хигиенизира личните си контакти заради обявени публично 33 разговора с Георгиев. Преди месец „Капитал“ съобщи, че семейството на Георгиев е инвеститорът в нов завод за 50 млн. лв.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
1
Коментирайте
The article highlights the controversy surrounding the alleged hidden majority in the Sofia Municipal Council, reportedly influenced by Krasimir Georgiev, also known as „Krasyo the Black.“ This claim was made by representatives from „Yes, Bulgaria“ and „We Continue the Change – Democratic Bulgaria – Save Sofia.“ The article recalls the 2009 scandal involving Georgiev, who was accused of offering votes in the Supreme Judicial Council in exchange for money. Despite the scandal, Georgiev was never convicted of trading influence, though he faced charges for perjury and tax evasion. The article underscores the ongoing concerns about corruption and influence in Bulgaria’s… Покажи целия коментар »