към оригиналната статия

КТБ и съдът: един за всички и всички за един

Дневник 3 януари 2020 3

Бившият подуправител на БНБ и главен директор на „Банков надзор“ по времето, когато бе поставена под специален надзор Корпоративна търговска банка (КТБ) – Нели Кордовска, е окончателно оневинена от Върховния административен съд (ВАС) за конфликт на интереси.

Тази новина от системата на правосъдието в последните дни на старата година отмина в информационния поток само с припомнянето какво е извършила Кордовска в последния ден преди поставянето на КТБ под специален надзор на 20 юни 2014 г. А именно: На 19 юни 2014 г. тя изтегля от влог в КТБ 64 195 евро, а след четиригодишно разследване Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) заключава, че това е станало в конфликт на интереси, тъй като тя е разполагала с вътрешната информация за състоянието на банката, което я поставя в привилегировано положение спрямо останалите вложители.

Софийският административен съд обаче отменя решението с мотив, че към оня момент имало достатъчно публична информация за състоянието на банката и Кордовска не е извършила нищо по-различно от останалите граждани, които също изтеглили парите си.

Върховният административен съд потвърждава изводите на първата инстанция, посочвайки, че „няма доказателства, че на 19 юни Кордовска е имала служебна информация, че ден по-късно КТБ ще бъде поставена под особен надзор“. И че изводите за нарушението й били направени от комисията „единствено на базата на предположения въз основа на разписани задължения в длъжностната характеристика на жалбоподателката и с оглед функциите й по заместване“. (Цялото решение на съда – тук)

Разбираме ли какво всъщност ни казва съдът?

Че директорът в „Банков надзор“ и изпълняващ функциите на подуправител на БНБ, която само след часове ще заседава, за да постави под специален надзор банката, в която от 18 юни действа надзорна инспекция именно от дирекцията на Кордовска, може да е била длъжна да има информация (според длъжностната й характеристика), но да е нямала такава информация дефакто. И това е напълно достатъчно да бъде оневинена. Извън това, че подуправителят на БНБ е поставена наравно с другите граждани, които се втурнали да теглят парите си.

Не само оневиняване от съда, но

и никакъв морален укор от някой властник във финансовата система и БНБ

не застигна Кордовска – напротив, тя е назначена за заместник-председател на Фонда за гарантиране на влоговете.

Защо ме занимава Кордовска ли? Не, не ме занимава тя персонално.

Занимава ме

машината, планирана и конструирана така, че да няма отговорни

камо ли доказано виновни сред контролните органи, и най-вече, и най-скандално – да няма отговорен от БНБ, за разгрома и разграбването на една банка, колкото и спорно да е било нейното изграждане и укрепване. И тъй като отговорните за възхода й са същите фактори и лица, които впоследствие трябваше да изпълнят поръчението да я разгромят, машината за целта трябваше съответно да им гарантира недосегаемост.

А задачата бе неизпълнима, ако не бъде включен съдът в изпълнението й. И конкретно вездесъщият Върховен административен съд и лично неговият предишен председател – спомнете си решението от март 2015, с което петима върховни съдии начело с Георги Колев написаха

знаменателното решение, че акционерите на КТБ нямали правен интерес да бъдат страна в делото за отнемане на лиценза на банката

понеже банката се представлявала от квесторите. Същите, назначени от БНБ, която е поискала…отнемането на лиценза. Съдът трябваше да вземе точно това решение и никакво друго, защото без него не можеше да се тръгне към фалита на банката.

Така и Нели Кордовска трябваше да бъде оневинена, защото друго решение означаваше санкция за лице, участвало в контролен орган, и то какъв – самата БНБ, щеше да развали планираната схема на разправата.

Не е случайно, че делото за разследването на грабежа, наблюдавано от прокурора Иван Гешев – вече главен прокурор, не потърси отговорност от нито един фактор, който е трябвало по длъжност да забележи състоянието на банката (ако то е било тревожно, а то е било, нали, но пък те не знаели): точно този въпрос – за отговорността на контрола, е голямото табу на прокуратурата по темата КТБ. Това табу трябва да удържи извън общественото внимание големият и всъщност основния въпрос: защо КТБ стана лоша едва след „сбиването“ между собственика Цветан Василев и кредитополучателя и политически протектор на банката Делян Пеевски. Затова не буди въобще оптимизъм за разкриване на истината съдебното дело за „големия грабеж КТБ“ с 18-те подсъдими, което тръгна в Специализирания съд и за което няма изгледи да приключи скоро. А това дело е отговорът на Гешев, че прокуратурата си е свършила работата.

КТБ бе спомената сред скандалните казуси, които трябва да бъдат задълбочено разследвани и изяснени, от президента Румен Радев в изявлението му по повод подписването на указа за назначаването на Гешев за главен прокурор. Очевидно и за президента внесеното в съда дело не дава цялостен отговор на проблема – как стана възможно една банка до 17 юни 2014 да бъде стабилна и четвърта по значение, а на 20 юни да бъде поставена под специален надзор и да фалира, а за активите й да са поведе свирепа война

Всъщност оневиняването на Кордовска, както и делото за лиценза на КТБ от 2015 г., заслужават внимание не заради Гешев, а заради най-важния извод: Без съдии, свободни от зависимости – правосъдие няма.

П. С. Каквито и реформи на съдебната система да се правят, каквито и промени на Конституцията да се гласуват, дори и нова да бъде написана, ако съдът избере да послужи на машината, а не на правото и съвестта си, надежда всяка да оставим. Ето защо не мога да спестя имената на тримата върховни административни съдии, които написаха окончателно, че Кордовска не е била в конфликт на интереси, когато е изтеглила влога си, което скандализира формалната логика: Румяна Папазова, Николай Гунчев, Десислава Стоева.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Дневник