към оригиналната статия

Криза, дългове, съдилища – има ли алтернатива?

Факти 12 юни 2020 1

Напоследък често чуваме, че трябва да се научим да живеем с Ковид-19, защото няма да изчезне скоро. Но също така трябва да се научим да живеем и с икономическите последици от него. С оглед на опита, който имаме от предишната икономическа криза от 2008 – 2009 г. може да очакваме, че много хора и компании ще срещнат трудности при изплащане на задълженията си. Дълговете ще нарастват, а съдилищата трудно ще смогнат на делата, особено тези с малък материален интерес. Затова е удачно да помислим за механизми, посредством които да облекчим положението на длъжниците, а също и на кредиторите.

Може за някой да звучи екзотично, но съдебните изпълнители (една от най-омразните професии) бяха първите, които преустановиха дейността си по време на извънредното положение. Сами предложиха и удължаването на мерките в защита на длъжниците – от средата на март до средата на юли няма и няма да има нито един наложен запор върху длъжник.

Но животът продължава и трябва да помислим какво следва. Ето една добра възможност. На съдебните изпълнители да се даде възможност за провеждане на процедура за доброволно изпълнение на т.нар. „малки задължения“, като алтернатива на принудителното изпълнение. Това всъщност е предвидено още през 2019 г. в Плана за действие с мерки, адресиращи основните проблеми в области, възпрепятстващи нарастването на инвестициите. Мярката предвижда държавата да оказва съдействие и посредничество между кредитори и длъжници чрез съдебните изпълнители, така че кредиторите веднага (а не след години съдебни процеси) да получават свежи средства, а длъжниците да могат да погасяват доброволно задълженията си и то разсрочено във времето и безплатно. Така ще се спестят десетки, а може би и стотици милиони на хората и бизнеса, които иначе се разходват за покриване на лихви, такси на съда, ЧСИ, адвокати и юрисконсулти при съдебното събиране.

Досега такава възможност не беше разписана сред правомощията на съдебните изпълнители. Възможност за изпращане на покана от кредитора за доброволно изпълнение е предвидена в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и много от кредиторите с институционален капацитет като банки и големи компании за комунални услуги се възползват активно от тази възможност. Проблемът е, че за по-малките дружества и за физическите лица-кредитори изготвянето на такива покани и комуникацията с длъжници е неприсъща функция и ги натоварва с допълнителни разходи, най-често адвокатски хонорари, разходи за нотариални покани, които се явяват непропорциално големи на фона на дълга.

Поради това такива кредитори най-често се обръщат към способите за принудително изпълнение. Това от своя страна също е свързано със значителни разходи за такси, адвокатско/юрисконсултско възнаграждение и др. разноски, свързани с производството по принудително изпълнение. Тогава обикновено се стига до абсурдна ситуация, при която дълг от 100 лв. нараства неколкократно и накрая длъжникът, бидейки осъден по изпълнителния лист да заплати и разноските, дължи поне няколко пъти по-големи суми от първоначалния си дълг, което допълнително го натоварва и ограничава възможността кредиторът да получи изпълнение. Поради всички тези съображения, съдебните изпълнители (както частните, така и държавните) да получат правото да провеждат процедура за доброволно изпълнение, заслужава подкрепа.

На първо място това би спестило значителни средства на длъжниците, които, в случай че платят в дадения им срок, ще дължат единствено сумата на дълга. Те няма да са поставени в ситуация на блокирани сметки, заплати и имоти, а доброволно и според възможностите си ще могат да се справят с финансовите си затруднения, което ще им позволи да запазят бизнеса и доходите си. На второ място, това би дало възможност на кредиторите много по-лесно и бързо да получат удовлетворение за своите вземания. На трето място, би разтоварило съдебната система, особено в силно натоварени съдебни райони като София и другите големи градове. Ще намалеят значително излишните дела в съда за безспорни вземания, които в период на криза затрупват съдилищата, пречат им да се концентрират върху тежките правни спорове и забавят прекалено дълго защитата, която е потърсена от тях

Тези идеи подобряват защитата на гражданите и малкия бизнес, повишават сигурността на оборота и засилват конкуренцията на пазара на събиране на проблемни вземания. В тежка икономическа ситуация гражданите и бизнеса имат нужда не само от правосъдие, но и от бързо такова, за да оцелеят финансово. Чуждестранният опит сочи, че тази процедура има много голям ефект при уреждане на тези отношения и не случайно се препоръчва и от Съвета на Европа. И не на последно място – време е държавата за започне да изпълнява разписаните от самата нея мерки за подобряване на инвестиционната среда.

Автор: Даниил Паликаров

Даниил Паликаров е юрист с няколкогодишен опит в различни сектори на българската икономика. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Понастоящем е докторант по търговско право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има научни интереси в сферата на търговското право. Освен това е специалист по облигационно, банково право, право на интелектуалната собственост, IT право и спортно право. Работил е по някои от най-големите проекти в IT и телекомуникационния сектор в България. Има дългогодишен опит в гражданския сектор, като е работил за неправителствени организации, фокусирани върху младежки проекти и други инициативи на гражданското общество.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Факти