към оригиналната статия

Кражба на лични данни: Как станах общ работник в „Люлин“

Фирми фантоми наемат хора на трудови договори без тяхното знание и след откровена злоупотреба с лична информация

Капитал 22 юли 2022 1

Преди около месец при проверка в НАП учтивите служителки на гишето се обърнаха учудено към мен с въпроса как успявам да съчетая две работи на пълен работен ден, при което с недоумение открих, че работя за строителната фирма „Конкрит билд консулт“. Регистрираната в жилищен блок в „Люлин“ компания ме е наела през пролетта на 2018 г. на срочен трудов договор като общ работник. Договорът не бива прекратен в срок и така той се превръща в безсрочен. Това е само пример как с откраднати лични данни може да се направи злоупотреба.

Твърде лесна задача

Според служители на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ не е особено трудно да бъде нает човек без неговото знание. „Нужно е само информация като имена, ЕГН и адрес“, споделят служители на агенцията. Често фирмите са регистрирани в жилищни блокове и са неоткриваеми, което прави проверката „невъзможна“, казват от институцията. Целта най-често е кандидатстването за публични средства по различни програми, като фирмите реално не извършват никаква дейност. В случая „Конкрит билд консулт“ е учредена през 2018 г. с капитал 100 лв. и едноличен собственик 25-годишният Кристиян Начев. Това е и годината, в която компанията има най-много служители – 23 през август, показва справка в АПИС. След това стават нула. Контакти за връзка няма, но се свързахме с адвоката, който е регистрирал фирмата – Галин Манолов. Той обясни, че е регистрирал много фирми, но точно тази в момента не обслужвал. След подаден сигнал и проверка от Главната инспекция по труда тя заличи компанията от трудовата ми история.

За риба

В дигиталната ера, в която живеем, не е трудно да станеш жертва на киберпрестъпление. Едно от най-простите, но и най-разпространени престъпления е кражбата на лични данни, или фишинг. През лятото на 2019 г. от НАП изтекоха данните на около 5 млн. българи. Няколко години по-рано Yahoo пък обяви, че след пробив в компанията са изтекли данните на близо 500 млн. потребители. Преди няколко дни в хакерските форуми се появи пък масив от шанхайската полиция с данните на близо 1 млрд. китайци, което, ако се потвърди, може да се окаже най-големият пробив в историята.

Веднъж свалени, базите с данни често се озовават на сайтове, където се предлагат срещу предварително определена цена или след наддаване. Информация като имена, адреси, дати на раждане може да бъде използвана и за съставянето на фалшиви документи, финансови измами и други криминални дейности. Най-добрият начин да се предпазим е да избягваме отварянето на съобщения и влизането в непознати сайтове, които търсят подобни данни. Добра идея е да не се пазят лични данни в мейл платформи със слаба защита. Много хора имат стари мейл адреси, които си седят с цялата информация там.

Бъдете бдителни

Зачестяващите пробиви в технологичните компании са доказателство, че дори и да се предпазваме с всички възможни средства, може да се окажем жертва и да загубим контрол над данните си. Инструменти като търсачката на haveibeenpwned.com помагат за проверяването на пробити имейли и акаунти. Бърза проверка показва пробита стара електронна поща, което подсказва откъде може да са изтекли личните данни в случая. Но наистина няма застраховани, дори най-големите компании могат да бъдат жертви и да не успеят да опазят данните на потребителите си. Според сайта информацията на близо 500 млн. facebook потребители е разкрита от хакери.

Друг инструмент за проверка може да бъде oбновеният Портал за е-услуги на Националната агенция за приходите, който позволява извършването на най-различни справки и услуги онлайн. Чрез електронен подпис или ПИК всеки може да провери актуалното състояние на всичките си трудови договори, както и тези назад в миналото.

Ако се окаже, че с личните ви данни е станала злоупотреба, възможностите за реакция са няколко. От една страна, подаването на сигнал до Главната инспекция по труда е задължително и може да се случи по два начина: на място или онлайн чрез ССЕВ (Система за сигурно електронно връчване). След подаването на сигнала институцията трябва да се опита да открие фирмата и да провери за наличието на договора и как е сключен той. През това време може да бъде подаден и сигнал в Комисията за защита на личните данни, която на свой ред да провери как личните данни са откраднати. Проверка в Централния кредитен регистър ще разкрие дали на ваше име са изтеглени неправомерно заеми. При наличие на злоупотреба е важно да се подаде сигнал и до полицията.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Капитал