Има ли в момента контрол върху специалните разузнавателни средства? Или тази чувствителна сфера, за която има редица случаи, а още повече съмнения за злоупотреби, е оставена без надзор? След съмнителното отстраняване на зам.-председателя на Националното бюро за контрол на СРС-тата Георги Гатев, за което основна роля изиграха ДАНС и прокуратурата, бюрото е на практика блокирано, в него останаха четирима души, които ако са на различно мнение, не могат да съберат мнозинство за каквото и да било решение. В същото време парламентарните сили умишлено провалиха процедурата по избор на приемник на Гатев, като изобщо не номинираха кандидати. Едно от възможните обяснения е, че чакат в края на тази година да изтече мандатът на бюрото и да си комплектоват изцяло свой състав, който да не създава проблеми. Или пък има основателен страх, че ако процедурата по избора тръгне да се развива по същество, на дневен ред отново ще излезе дебатът за нарушенията при СРС-тата.

„Членове на бюрото не изпълняват задълженията си, отказват да правят планираните преди месеци проверки, дори не идват на работа. Без да посочат мотиви, тримата членове на бюрото са отказали да приемат експертен анализ за мотивите, с които последните три години съдилищата отказват издаването на разрешения за прилагане на СРС“, разказва в интервю за „Капитал“ председателят на бюрото Бойко Рашков. Източници на „Сега“ в бюрото потвърдиха, че планираните проверки ужасно изостават, че членовете му се виждат единствено в четвъртък, когато е заседанието им, че ходят на работа когато си искат, че се е случвало при проверка в страната един от членовете на бюрото изобщо да не слезе от служебната кола, че има членове на бюрото, които за целия си мандат не са написали и един ред.

Но това не може да ни учудва. Достатъчно е да се видят биографиите на членовете на бюрото – един адвокат, един лесничей и един бивш полицай. Удобно наместени там преди 5 години с партийни пазарлъци и очевидно с идеята да са

фигуранти, които нищо няма да правят

Рашков не се вписа в тази схема и затова сега го бойкотират. Шефът на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов директно му каза да не си прави илюзии, че ще получи втори мандат на поста, и че не представя доклади, а спомени и въображения. Гатев, който е работил по много от проверките, разкрили беззаконията, също беше елиминиран. Затова най-малката беда е, че трима души не работят, а се разписват всеки месец срещу над 4000 лв. заплата. Огромният проблем е, че няма никаква сигурност, че използването на СРС-та е по правилата. И че когато се прибягва до тях, то е за разкриване на престъпления, а не за нерегламентирано трупане на информация.

Двама от членовете на бюрото очаквано отрекоха пред „Сега“ твърденията на шефа си. „Аз съм на работа. Заповядайте да ме видите. Не знам кой твърди, че не се ходи на работа“, каза Огнян Стоичков, който беше депугат от „Атака“ в 41-вия парламент. Преди това той беше адвокат. И в момента с колегите му работели по проверки в София. Последната, която той правил, била в спецпрокуратурата.

Стоичков обясни, че бюрото заседава всеки четвъртък и взема решения. „По-добре е бюрото да е в пълен състав, но това е въпрос на процедура и кандидатури в Народното събрание. Парадокс е, че ако се вземат пари, а не се ходи на работа, трябва да има опашка от кандидати“, коментира още той. Според него анализът на причините за съдебните откази за СРС-та ще бъде включен в годишния доклад на бюрото. „Във всички доклади досега има няколко страници, посветени на отказите. Тази година също ще процедираме така“, каза Стоичков. Това обаче няма как да се случи, защото в докладите влиза обобщена, а не аналитична информация. И само анализът на отказите е по-обемен от годишния доклад. Освен това се отнася не само за 2017 г., а за по-дълъг период.

Огнян Атанасов, който влезе в бюрото с протекцията на ГЕРБ, и чийто основен стаж е в Дирекция „Оперативно издирване“ на МВР, обясни, че има и моменти, когато някой не ходи на работа, но това са изключения. „Бюрото си работи с малки затруднения, които тръгнаха от вземането на допуска до класифицирана информация на зам.-председателя. Тогава тръгна напрежение в бюрото и това се отрази на цялостната работа“, каза Атанасов пред „Сега“. И според него членовете на бюрото ходят по проверки. „Миналата седмица бях на проверка, тази сряда – пак. В момента работя по едни жалби в София“, обясни той.

Колкото до неприетия анализ за отказите за СРС-та, Атанасов каза, че всеки си има причина да гласува против. „Аз сметнах, че този анализ е известен. Известен е на службите, на хората, които работят със СРС-та. Има тънкости и детайли, които са характерни, но за мен

не е нещо революционно

и нещо, което да го прави толкова важен документ“, обясни аргументите си той. Всъщност такъв анализ не е правен досега. „В този бранш съм над 30 години и се направиха неща (от бюрото, б.а.), които не са правени. Вкара се доста ред в този бранш. И при заявителите, и при изпълнителите, и при даващите разрешения. Естествено има кой да е недоволен“, обобщи Атанасов изтичащия мандат на бюрото.

Третият член на бюрото – издигнатият от БСП Илия Ганев, вдигна телефона си, но обясни, че е на много специална среща и не може да разговаря. Ганев има лесотехническо образование, работил е като лесничей, после като директор на пожарната в Пещера и Батак. От биографията му не става ясно защо е бил и член на Държавната комисия по сигурността на информацията.

Неприетият анализ на съдебните откази показва добре

къде са проблемите при исканията за СРС-та

във всеки един етап – при МВР, ДАНС и прокуратурата. „Сега“ го поиска от бюрото по реда на Закона за достъп до обществената информация. Ако в него няма нищо революционно, както твърди Атанасов, не би трябвало да бъде отказана публичност.

Рашков разкрива пред „Капитал“ тревожната статистика от анализа. Най-много откази има заради липса на данни за съпричастност на дадено лице към престъплението, заради което се иска прилагане на СРС. За 2017 г. около 32% от всички откази по исканията на МВР са по тази причина. През 2016 г. са 33%, а за 2015 – 11%. Но още по-стъписващи са показателите за прокуратурата – 46% от отказите за 2017 г. по нейни искания са обосновани именно с липса на данни за връзка между човека, чието подслушване се иска, и престъплението. За предишните две години процентът е съответно 48 и 42. При ДАНС по този показател отказите за последните три години са 34%, 28% и 29%.

Какво означава това –

правна неграмотност или опит някой съдия да бъде излъган

да разпише разрешение и след това някой да бъде подслушван без основание. Чак толкова много неграмотници едва ли има в прокуратурата и службите.

Има откази и заради липса изобщо на данни за извършено престъпление или когато тези данни са недостатъчни. Прелюбопитно е и че сред причините е и липса на данни за организирана престъпна група, за което се искат СРС-тата. Само за една година исканията за прилагане на СРС по отношение на престъпни групи, които се правят пред Специализирания съд, са скочили двойно – от около 1000 за 2016 г. на 2100 – за 2017 г. Парадоксално е, че грешки при тези искания допускат и от Главната дирекция „Борба с организираната престъпност“. През 2015 г. 31% от отказите по искания на МВР се дължат на тази причина, 29% са за 2016 г. и рязко спадат на 5.5% за 2017 г.

Този анализ е включен в дневния ред на заседание на бюрото. Но останалите трима членове отказват да приемат решение документът да бъде пратен на институциите, който засяга, разказва още Рашков в интервюто си. Все пак той е изпратил документа на вътрешния министър, главния прокурор и шефа на ДАНС. Предстои да видим дали нещо ще последва от това. Съдейки от досегашната реакция на институциите, едва ли.

––––

Апатия

Ресорната парламентарна комисия не се трогна от твърденията на Бойко Рашков за блокажа на бюрото. Както не се впечатли и от изнесените от него данни за нарушения при СРС-тата. Беше достатъчно главният прокурор Сотир Цацаров да каже, че всичко е наред, и депутатите да се съгласят. „Сега“ опита да говори с Димитър Лазаров (ГЕРБ), който е председател на комисията за контрол над службите и СРС-тата. Той не отговаряше на мобилния си телефон. А заместникът му от БСП Славчо Велков беше винаги зает. Така двамата не отговориха на въпросите защо никой не е бил номиниран за поста на Гатев, дали са наясно със ситуацията в бюрото и какво се прави по темата. Затова едва ли можем да очакваме предстоящия избор на ново бюро, ако изобщо управляващите запазят този формат, да мине прозрачно и по ясни критерии, които да пратят в него професионалисти с безупречна биография и репутация.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar