Борбата с корупцията и организираната престъпност у нас е един от най-важните приоритети за всяко правителство в последните десетилетия. Годините на демокрация минаха именно под лозунга за победа на държавата над сенчестите структури. А те дълго време под звуците на този лозунг още по-сигурно изпиваха капиталите й и ограбваха гражданите й, в полза на олигарси, удостоени с „първия милион“ по втория начин.

Именно затова раждането на мегакомисия като антикорупционния орган КПКОНПИ бе естествено продължение на битката на властта срещу незаконно забогателите и корумпираните. Особено след като точно подобна структура успя да разрие Авгиевите обори на мафията в Италия.

Законът, с който бе създадена КПКОНПИ, получи аплодисментите на Европа в последния мониторингов доклад. Самата комисия пък послужи за пример, че гражданската конфискация може да бъде работещ инструмент за всяка демократична държава. И резултатите не закъсняха. Видни олигарси се оказаха със запорирано имущество, за чиято конфискация се водят дела в съда. Логично активираха всичките си пионки да ги бранят и дори успяха да си издействат тълкувателно решение от ВКС, с което се слага прът в работа на комисията. Още по-логично парламентът спешно се намеси, за да попречи на незаконно забогателите да финтират за пореден път държавата и да завладяват територии и мръсни пари за нейна сметка и за сметка на гражданите й.

Дотук добре. Как обаче да си обясним внесения почти веднага допълнителен законопроект, който дава още по-големи правомощия на комисията? Най-сериозното от тях е опцията отново да се появят вечни проверки – без давност. Проектът предвижда тя да спре да тече от момента, в който на сцената излезе КПКОНПИ. Има и още – в новия арсенал са предвидени опции като въоръжаване на агентите на антикорупционното звено, осигуряване на специален режим на движение на колите им, право да запечатват помещения и терени. А ако някой откаже да се яви пред КПКОНПИ – получава глоба и арест. А за да е сигурно, че няма да се изплъзне нито един незаловен „лош“, всички чиновници получават задължението да „пеят“ пред КПКОНПИ под угрозата от глоба.

Тези бодри предложения да ви напомнят нещо? Да, извънредни правомощия. Правомощия, които могат да превърнат КПКОНПИ от един работещ инструмент за борба с мафията в Чрезвичайна комисия по Ленински тертип. И тук идва логичният въпрос кой ще пази пазачите? Същият онзи въпрос, който си задаваше и злополучният герой от филма „Обществен враг“.

Към момента комисията е на отчет към НС, а целта на работа й е да раздаде възмездие за вече заграбеното, като по този начин постигне превенция в бъдеще. А не да бъде превърнат в безконтролен орган за саморазправа, над който е само небето. Защото ако днес създадем нови чекисти, утре ще се чудим кой ще ни пази от тях.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar