Трябва ли сайтовете за видео да преглеждат съдържанието, преди да го публикуват? Къде е границата между речта на омразата и подбуждането към насилие? Дали порнографията, създадена от изкуствен интелект, е нарушение на личното пространство? Това са трудни въпроси, но зад тях се крие още по-труден въпрос – кой трябва да предостави отговорите?

В интернет подобни дилеми все по-често се решават от частни фирми. Социалните мрежи решават какви дезинформации да забранят. Хостинг компаниите свалят сайтове, които считат за вредни. Сега финансовите компании ограничават по-активно нещата, които хората могат да купят.

Цифровите пазачи вършат смесена работа. Но става ясно, че това изобщо не би трябвало да е тяхна работа. Компромисите около това какво може да бъде казано, направено и купено онлайн спешно се нуждаят от участието на избрани представители. Досега правителствата бяха по-добри в оплакванията, отколкото в поемането на отговорност.

За пример как частните фирми се превърнаха в дигитална полиция – помислете за правилата за интернет порнографията, въведени от Mastercard на 15 октомври. В опит да премахне незаконния материал фирмата изисква от порно сайтовете да предприемат стъпки, които надхвърлят изискванията на закона, включително преглед на кадри преди публикуването и проверка на самоличността на тези, които ги качват или представят в тях. Сайтовете, които смятат, че тези правила са твърде тежки, не са длъжни да работят с Mastercard. Но Visa също поставя тези правила и двете компании обработват 90% от плащанията с карти извън Китай, което означава, че те се превръщат във фактически регулатори на индустрията.

Къде е балансът

Либералите трябва да постигнат баланс. Частните компании като цяло трябва да са свободни да се занимават с когото искат. Точно както Facebook може законно да забрани на хората като Доналд Тръмп да влизат в мрежата й, а Amazon Web Services може да откаже да хоства приложения за крайната десницата като Parler, Mastercard е свободна да отказва да работи с определени порно сайтове. И все пак пазарната мощ на тези фирми и техните конкуренти, които често са им съмишленици, означава, че без тяхното одобрение и подкрепа отделни лица или предприятия могат да се сблъскат с отлъчване, дори ако не са нарушили закон. В крайни случаи частните пазачи ще грешат заради предпазливостта. Какъв стимул има социална мрежа да позволява гранична реч на омразата или банка да се занимава с юридически трудна индустрия като канабис?

Най-доброто решение би било по-голяма конкуренция, така че ако Visa и Mastercard забранят порно сайт или Facebook забрани присъствието на противоречива фигура, потребителите да имат алтернативи. Това няма да се случи скоро: мрежовите ефекти са мощни в социалните медии и още по-тежки в разплащателния бизнес.

В същото време частните компании, които действат като пазачи, трябва да бъдат прозрачни относно своите правила, как ги изготвят и каква защита предлагат. Под натиска на обществеността социалните мрежи са предприели стъпки в тази посока. Facebook изпраща трудни решения на независим „надзорен съвет“; Twitter тази седмица публикува набор от принципи за регулиране на онлайн речта. Финансовите институции са по-непрозрачни. Mastercard обясни новите си правила в публикация в блог. Когато OnlyFans, сайт, известен със сексуално съдържание, обвини банките, че са наложили промяна в политиката си за съдържание по-рано тази година, въпросните банки не направиха коментар.

Къде са правителствата

И все пак по-голямата отговорност се носи от правителствата. Те имат право да са притеснени от ограничаването на речта. В голяма част от света лидерите са твърде готови да спрат онлайн дебатите. Но внимателното определяне на метод за начертаване на линии около свободното изразяване и изграждането на предпазни мерки би помогнало да се изясни къде деспотите са преминали границата.

Нещо повече – в много области властта, която притежават частните фирми, наистина е следствие от бездействие на правителствата. Поддържането на отмъстително порно в мрежата или ограничаването на достъпа на деца до вирусно съдържание са области, в които правителствата биха могли да действат, ако искаха. Вместо това подходът на мнозина е да не правят нищо и след това да се преструват на шокирани, когато компаниите излязат с отговори, които може да не са в интерес на обществото.

Политиците с право предупреждават, че някои частни компании имат твърде голяма власт онлайн. Но тези фирми са получили толкова голяма отговорност отчасти защото самите политици са се отказали от нея.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar