Арестите за по-малко от 24 часа на бившия премиер Бойко Борисов, бившия финансов министър Владислав Горанов и говорителя на Борисов Севделина Арнаудова предизвикаха силен отзвук в обществото. И въпреки че във фокуса на вниманието бяха действията на МВР, по-важни са тези на прокуратурата, защото тя е „господарят“ на досъдебното производство. По този повод „Дневник“ публикува няколко мнения, без претенция за изчерпателност, за това каква е ролята на държавното обвинение – за да стане ясно защо България вече второ десетилетие търпи критики от Съвета на Европа и Европейската комисия заради липсата на реформа.

Всичко за ареста на Борисов четете тук.

Иван Бакалов, e-vestnik.: Няколко полезни ефекта от ареста на Борисов

Видя се каква е подкрепата за Борисов и ГЕРБ – шепа хора спретнаха мижав протест пред Министерския съвет и парламента. Цяла България гледа няколко часа по телевизиите фалшивия плач на активистите на ГЕРБ как била погазена демокрацията, върнал се комунизмът, това било репресия и т. н. Как депутати стават смешни да искат да влязат в ареста да се убедят в психическото здраве на арестувания Борисов. А издателят на „Пик“ Недялко Недялков викаше на оградата, че искал да влезе да се убеди „дали е жив“.

Тези сцени не могат да не предизвикат присмех и убедиха аудиторията за какви жалки хора става дума. Видяха се позабравени лица да сипят нелепи коментари, слушахме прокоби от опротивели лица на ГЕРБ. На обществото му стана ясно, че това не е партия, а нещо като клан, като организирана престъпна група.

Най-важното – видя се как прокуратурата бойкотира

На другия ден след ареста определеният прокурор отказва да приеме хората от полицията, които да му връчат материалите. Поканил ги да ги предадат в деловодството с входящ номер. Все едно че това не е важно дело, а някаква там мижава история. В следващия работен ден прокурорите отричаха да са получили материали, та трябваше МВР да ги покаже.

Обществото все повече разбира, че без смяна на главния прокурор Гешев няма да се мине. Той с цялата прокуратура се държи като адвокатска кантора на Борисов. Нека сега Висшия съдебен съвет да го брани. Ще си тръгнат заедно рано или късно.

Много от недоволните, че Борисов не остана в ареста, са научили как действа правовата държава – това е обичайна процедура, адвокат защитава арестувания и ако прокурор не поиска задържане под стража, го пускат след 24 часа. МВР по закон толкова може – до 24 часа.

Сега случаят провокира и прокуратурата да обясни действията си. Изобщо обръчът около Борисов се затяга.

Иван Начев, политолог, БНР: Виждаме едно стоене встрани на прокуратурата

Ефектът от предприетите през миналата седмица арести ще бъде положителен, ако се гледат фактите – ощетяването на бюджета с половин милиард лева, данните за срещите с Васил Божков и действията на прокуратурата, която вместо да помага на разследването, прави изявления 24 часа след задържането на бившия премиер Бойко Борисов.

Ние виждаме едно стоене встрани на българската прокуратура. Толкова години има факти. Самата прокуратура не е отричала, че тези пари не са в държавния бюджет, че има срещи между тези хора.

Очевидно имаше грешки, допуснати при тези арести, но прокуратурата, вместо да помогне на своите колеги от полицията тези грешки да бъдат преодолени, направи обратното – стоя и чака.

С протестите си в защита на лидера от ГЕРБ демонстрираха безсилие, защото не могат да отговорят с аргументи и факти.

Отговорът на въпроса кой носи политическата вина е ясен и трябва да го задаваме. Оттук насетне дали има виновни или няма виновни, е въпрос на друга система – на наказателното право.

Адвокат Теодор Георгиев, фейсбук: От личен опит – как (не) работи прокуратурата

Ако все още вие или ваш близък все още не е пострадал от престъпление и не си е съставил впечатление от това, как „ефективно“ работи прокуратурата, то бъдете уверени, че рано или късно това ще ви се случи и описаното по-долу ще изпитате на гърба си.

Нека приемем, че сте потърпевш от някакво престъпление или само знаете за такова. Пишете сигнал, описвате в него това, което знаете, и го внасяте в прокуратурата или районното полицейско управление (няма значение къде).

В масовите случаи не се образува досъдебно производство, а т.нар. предварителна проверка по Закона за министерството на вътрешните работи. Прокурорът възлага тази проверка на районен полицейски инспектор (най-вече това е вашият т.нар. квартален), който започва да събира доказателства.

Независимо колко ясно, изчерпателно, убедително, пространно и подкрепено с доказателства е написаното от вас, бъдете сигурни, че полицейският инспектор първо ще извика вас да пишете обяснения, а не извършителя на деянието. И това не се прави случайно. Това е своеобразно наказание/репресия върху подалия сигнала, който е дръзнал да „занимава“ органите на реда (МВР) и държавното обвинение (прокуратурата) с „безсмислици“ и да им „отваря работа“.

След като се снемат вашите обяснения, се привиква и извършителят и се събират и други доказателства (изискват се документи и справки от държавни и общински органи, нотариуси и т.н.). Всичко това, разбира се, се прави чисто формално.

Тази проверка обикновено трае месец-два. И тук идва първата неприятна изненада – цялото това време е профукано на вятъра (а то е най-ценно, защото престъплението и доказателствата за него са още „пресни“), защото дори и да се съберат доказателства, те не могат да се ползват после в съда за доказването на деянието. Защо? Ами, защото не са събрани по реда на НПК – както казахме, тази предварителна проверка се извършва по реда на ЗМВР и събраните по нея доказателства, колкото и да са ценни, трябва да се съберат наново, този път по реда на НПК, т.е. да се образува досъдебно производство и там наново да се извършат разпити на свидетели/обвиняем и т.н.

След като завърши проверката, полицейският инспектор предава материалите по нея (събраните „доказателства“) на прокурора, който започва да „умува“. След още месец „умуване“ ще получите от прокуратурата писмо, на което най-отгоре ще пише: „Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство“, а по-надолу прокурорът ще е изложил защо, според него, не вижда данни за престъпление в описаното от вас. Обяснява ви се от прокурора, че за него престъпление няма, досъдебно производство няма да образува, съответно няма да внесе в съда обвинителен акт. Дава ви правото да обжалвате пред горестояща прокуратура.

Прокурорът не е на „норма“. Заплатата и бонусите му не зависят от броя осъдени лица. Нито пък някой, който и да е той няма право да „търси сметка“ на прокурора защо на едно лице, което от доказателствата е видно, че е извършило престъпление, не е повдигнато обвинение.

Прокурорът има право на „вътрешно убеждение“ по тези въпроси, той казва: „Така съм видял нещата, така съм преценил“ и никой няма право да му се меси в тази му преценка. И това негово вътрешно убеждение не подлежи на санкция, колкото и да е неправилно. Както казваше един колега: „Има четири категории лица, които не носят отговорност за действията си. Това са малолетните, невменяемите, депутатите и магистратите“.

Ако повдигне обвинение срещу някого и не успее да го докаже в съда, вследствие на което подсъдимият бъде оправдан като невинен, последният после може да съди прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Тогава прокуратурата ще плаща от бюджета си обезщетението, което не е никак не им е приятно.

Поради което и като краен извод – прокуратурата отказва да повдига обвинения. Прави го само „от немай къде“ – когато вече наистина няма как – има убийство, което е безспорно, например. Или за „лесни престъпления“, при които знае, че подсъдимият осъзнава, че няма измъкване и ще се съгласи на споразумение. Това са най-вече престъпления като управление на МПС под влиянието на алкохол или наркотици, дребните кражби, извършвани преобладаващо от ромските малцинствени групи и т.н. Дори и в тези случаи прокуратурата не се старае да изисква сурови наказания за извършителите (както казахме, заплатите им не зависят от това).

Европейската прокуратура и българското наказателно и наказателнопроцесуално право С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка Купете

Разбира се, отказът на прокурора да образува досъдебно производство подлежи на обжалване пред горестоящата прокуратура. След два месеца ще получите още по-неадекватен отговор, с който се потвърждават като правилни и законосъобразни изводите на първия прокурор относно липсата на извършено престъпление. И дотам… И това е лошото, че върху тези откази съдебен контрол няма.

Ако случайно е образувано досъдебно производство, прокурорът отново може да го прекрати с мнение, че не вижда данни за извършено престъпление. Това прекратяване вече може да се обжалва пред съд и там вече наистина имате шанс. С две уговорки. За да обжалвате пред съд, трябва да имате качеството на пострадал от престъплението.

Често вие си мислите, че имате, но по закон нямате. При кражба, изнасилване, грабеж, средна/тежка телесна повреда вие сте пострадал и имате право да обжалвате отказа пред съответния съд. Но в много други случаи нямате. Поискали са ви подкуп? Не сте пострадал, защото се приема, че подкупът нарушава не ваши права, а държавния ред. Набедили са ви в престъпление, в което не сте извършили? Не сте пострадал, защото тук се засягат държавните интереси, не вашите (а, де!). Съседът ви самоволно е премахнал оградата и е завзел от част от имота ви. Или пък е заградил пътя до вилното ви място, защото счита, че пътят е негова собственост? Това е самоуправство, но вие не сте пострадал (а, де!), защото самоуправството е престъпление против обществения ред (макар че съдът понякога не мисли така). С фалшиво завещание са придобити ваши имоти по наследство? Не сте пострадал, защото независимо, че имотите са ваши, предмет на престъплението са нарушени държавни интереси по документиране.

Отделно от това, нали помните, че само прокуратурата има правото да решава дали, на кого, кога, как и за какво да повдигне обвинение и никой не може да им контролира това право. Да, включително и съдът! Ще попитате в такъв случай – за какво е обжалването пред съда? Съдът може единствено, ако прецени, че изводите на прокурора са неправилни, да му каже: „Виж, тук си приложил неправилно закона. Сбъркал си тук и тук. Опитай отново, поправи тези грешки и може би ще стигнеш до обратния извод, че може и да има извършено престъпление“.

Прокурорът получава този акт на съда, намръщва се, опитва се да имитира дейност, че спазва указанията на съда и отново пише отказ за повдигане на обвинение, абсолютно необоснован. И това може да продължава до безкрайност. В практиката си съм имал случай, в който съдът 9 (ДЕВЕТ) пъти връща отказа на прокурора, като му указва, че има пропуски в разследването и следва да се поправят тези и тези грешки. И при всички девет пъти прокуратурата имитира дейност и прекратява отново досъдебното производство. В един от тези случаи въпреки указанията на съда прокуратурата демонстративно отговори с ново постановление за прекратяване, което беше изцяло преписаното предишно, т.е. указанията на съда демонстративно не бяха изпълнени.

Понякога „отгоре“ се дават наставления по поръчка да бъде смачкан някой неудобен. Прокуратурата при тези поръчки може единствено да „тормози“ – да „влачи“ набелязания по разпити многократно, да му повдигне обвинение, но накрая това е кораб, който никога не уцелва пристанището – той корабокрушира. Обвинението пада. За нарочения остават потрошеното време и нерви.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar