Чувството за справедливост отдавна напусна българската прокуратура. Дали защото разследванията на шумните корупционни скандали по върха на властта така и не водят до обвинения, а се замитат под килима. Или пък заради това, че шумните акции на държавното обвинение обикновено завършват с мижави присъди, а големите риби остават на свобода. Това са само част от причините общественото доверие в прокуратурата да бъде заменено

от усещане за клиентелизъм

То се засилва от практиката да се сключват споразумения с подсъдими, които са по-скоро срамни, отколкото справедливи. Именно това стори държавното обвинение по делото за „най-голямата“ фабрика за контрабандни тютюневи изделия, както я окачестви лично премиерът Бойко Борисов. След спецакцията през юли двамата с новоизбрания главен прокурор Иван Гешев отидоха на крака в халето до пловдивското с. Труд, в което се съхранявала продукция за близо 3 млн. лв. „Виждали сме много фабрики за производство за контрабандни цигари, но толкова голяма и толкова добре организирана не сме! Инвестицията е за около 10 млн. лв.“, похвали се тогава Борисов и побърза да отбележи, че бюджетът губел месечно между 15 и 20 млн. лева от дейността на цеха.

Само преди седмица обаче пролича, че показният премиерски рейд срещу цигарената фабрика не е нищо повече от инструмент за пиар. Борисов отдавна надува мускули срещу контрабандата на цигари, като се хвали с отчетените ниски проценти. Въпреки това умело избягва въпроса

защо няма осъдени контрабандисти

Сега, когато на съдебната скамейка бяха изправени 12 души за цигарената фабрика без аналог, прокуратурата направи възможно 2/3 от тях да се отърват с условни присъди. Държавното обвинение сключи споразумения с 8 от подсъдимите, украинци и един молдовец, които напуснаха страната с условни наказания от 3 г. Единствено четиримата български граждани ще влязат в затвора, но няма да лежат повече от година и 3 месеца.

Какво обаче наложи този двоен аршин? Прокуратурата признава, че българите са заемали най-ниските нива в йерархията на престъпната група – пазач, доставчик на храна за работниците, както и техническа поддръжка на помещенията. Очевидно чужденците са отговаряли за производството. Отговорът вероятно се крие в това, че лидерът на групата Антон Арабаджиев, който е обвинен задочно, все още се укрива от правосъдието. Едва ли, веднъж напуснали страната, украинците биха имали възможността да свидетелстват срещу тартора.

Натиск или некомпетентност –

това могат да бъдат единствените обяснения за направените споразумения. На въпрос какво накара държавното обвинение да се договори с контрабандистите, наблюдаващият прокурор отговори, че не знае дали в съда нямаше да бъдат изцяло оправдани. Този аргумент звучи, меко казано, налудничаво предвид факта, че всички те бяха задържани по време на производството на цигари. Продукцията е конфискувана, оборудването е описано. Дори беше установено, че работниците са живеели в халето, за да запазят пълна конспиративност. Ако тези доказателства не са достатъчни да бъде доказана вина, значи прокуратурата е неспособна да бори престъпността. На този фон обществото очаква тя да нищи сложни корупционни далавери по върха на държавата.

В крайна сметка държавното обвинение е огледало на ръководството си. Тази практика на пазарлъци с подсъдими

е специалитет на избрания за нов главен прокурор Иван Гешев

В началото на месеца той беше проверяван за престъпление срещу правосъдието заради записи, публикувани от сайта „Биволъ“, в които се чува как Гешев уговаря споразумения със задържани след спецакциите с гръмките имена „Недосегаемите 1 и 2“ през 2011 г. Делото тогава се води в Софийската градска прокуратура, където Гешев е командирован като наблюдаващ прокурор срещу организирана престъпна група за източване на ДДС за 145 754 820 лв. В резултат на това са постигнати споразумения за изключително ниски присъди. По време на изслушването на Гешев във ВСС на 24 октомври, когато съдебните кадровици за първи път го избраха за главен прокурор, той съобщи, че изтеклите записи са правени с телефона на следователя Бойко Атанасов. Преди година пред „Фрогнюз“ последният твърди: „Иван Гешев има защо да се притеснява от мен. Той много добре знае в какви пазарлъци е участвал. Аз съм присъствал на тях“.

По всичко личи, че

подобни договорки не са единични случаи

През 2017 г. 35 души са били осъдени и санкционирани по внесени споразумения от Специализираната прокуратура, става ясно от годишния ѝ доклад. По това време неин административен ръководител все още е Гешев. Въпреки че този брой не звучи впечатляващо, трябва да се има предвид, че вероятно става дума за хора, участвали в организирана престъпна група. В компетентността на специализираното звено на държавното обвинение е да разследва този тип престъпления. В генералния отчет на прокуратурата за 2018 г. пък е записано, че 35% от внесените в съда прокурорски актове са предложения за споразумения, или общо 10 721 броя. Над 97% от тях са одобрени в съдебна фаза.

Сключването на споразумение между обвиняеми и прокуратура не е български патент. В другите държави обаче прокуратурата използва тази практика, за да събере достатъчно доказателства да докаже по-тежко престъпление на по-голям бос в престъпна група. У нас нито едно от споразумението не е довело до свидетелски показания, които да гарантират подобно нещо. Те са средство за подобряване на статистиката – да се отчетат повече присъди, независимо какви. И по-скоро приличат на сделка, при която прокуратурата съблюдава не обществения, а частния интерес.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar