Миналата седмица в „120 минути“ ви показахме историите на някои от най-трагичните катастрофи, отнели живот на пътя. Четири дни след сблъсъка, при който загина журналистът Милен Цветков – управляващите внесоха промени на Наказателния кодекс с по-свирепи наказания.

По данни на Министерство на правосъдието заради шофиране след употреба на наркотици през миналата година лишени от свобода са били 17 души, през 2018 г. – 16, а през 2017 – 4.

Не се наблюдава скок при лицата с осъдителни присъди седнали зад волана след употреба на упойващи вещества. През 2019 г. те са 2073, а през 2018 г. – 2537.

Данните, които нашият екип изиска, показват увеличаване на пияните или дрогирани убийци на пътя през последните години. Най-голям е бил пикът през 2018 г., когато хората, излежаващи зад решетките подобни присъди са 4 пъти повече от предишната.

Почернените майки Анелия Терзиева и Валя Гетова, които губят своите деца на пътя водят дълга битка за справедливост. Убийците на децата им – и двамата са с предишни присъди и лежат в затвора.

Заради подобни катастрофи и след поредния трагичен инцидент, в Народното събрание отново се заговори за промяна в наказанията. Управляващата партия внесе текстове за изменения на Наказателния кодекс. Точно преди седмица обаче, съдът реши – предсрочно излиза осъден за убийството на трима души.

Сред тях е и съпругът на Корнелия Петкова. Жената разказва, че след катастрофата често минава покрай мястото на трагедията. „Болката беше почти неописуема, защото аз обичам чрез ударна доза болка да се лекувам от собствената си, но доста време не съм минавала, тъй като ме връхлитат отново всичките тези неприятно спомени’, допълни тя.

Губи завинаги бащата на трите си деца на 18 ноември 2016 г. Пияният 26-годишен Любомир Трайков със скорост от близо 100 километра в час блъска другата кола на централен пловдивски булевард. Признава вината си и заявява, че е готов да понесе последствията.

За тройното убийство получава последователно 4, 6 и 5 години затвор според различните инстанции. Сега е свободен. Заради доброто си поведение.

„За мене си е точно убийство, тъй като е извършено при многократно превишаване на разрешената скорост в населено място, след употреба на алкохол – три години и половина по-късно болката няма как да затихне, тя ще си остане завинаги. Моята скръб е егоистична, защото той ми липсва, тъй като е бил подкрепа, опора в живота, но най-много ме боли за децата, защото бяха лишени от един изключително любящ и предан баща и това ми липсва“, заяви Корнелия Петкова.

За да няма още сълзи на близки на загинали, депутатите сега предлагат по-високи минимални прагове за подобни престъпления – въпреки че в деловодството на Народното събрание негласуван е и друг законопроект за Наказателния кодекс.

„Завишаването на наказателната репресия спрямо извършителите на транспортни престъпления ще способства за намаляване на броя на пътните инциденти, а още в по-голяма степен следва да намали жертвите по пътищата, както и на пострадалите от тези произшествия“, пише в мотивите към законопроекта за изменение на НК.

„Завишаването на наказанията – и минимумите, и максимумите – не води до онзи положителен ефект, който се очаква и не въздейства така превантивно да препятства извършването на подобни престъпления. Ако трябва да направим едно сравнение, всички знаем убийствата са най-тежко наказуемите престъпления и въпреки всичко – въпреки завишените наказания, въпреки обстоятелството, че се предвижда и доживотен затвор – тези убийства не са спрели“, коментира адв. Емилия Недева.

Адвокат Емилия Недева е с десетилетия практика в наказателните дела и бивш представител на страната ни в Международния адвокатски съвет. Според нея, предложените промени противоречат и на проекта на правосъдното министерство за Концепцията за наказателна политика.

„Високите наказания се превръщат сами в самостоятелен криминогенен фактор. Те вече престават да въздействат поправящо върху дейците, извършителите на престъпления, а по-скоро ги стимулират – те се усещат вече като маргинали в обществото и по този начин репресията ожесточава извършителите на престъпления“, допълни юристът.

За адвокат Недева, честите промени на основни правни норми, без опити за превъзпитание на престъпниците – нарушават баланса.
Наказателният кодекс, всички кодекси и всички закони – са един цялостен организъм. Не може да се правят изменения от вчера за днес, на парче, които да не бъдат поставяни в общата структура, да не бъде анализирано. Не само как се отразяват на други свързани с тях състави, наказания и т.н., но и как отговарят и на цялостната концепция, върху която е изграден Наказателния кодекс.

Защото НК отразява, така да се каже, структурата, приоритетите на ценностите на едно общество – кои са най-защитимите права. Това е съществен проблем на съвременното законодателство. Между другото той беше отбелязан и от министъра на правосъдието, който каза, че в последните 20 години българското законодателство има реактивен характер и се осъществява най-вече под обществен натиск“, уточни юристът.

Нашият екип потърси официално за интервю някои от вносителите на текстовете, но от пресцентъра на партията отказаха поканата по телефона. С благодарност. А Корнелия Петкова продължава да търси своите отговори от властите. Макар и да чувства безпомощност.

Не знае дали поредните промени ще намалят жертвите, но продължава борбата си за справедливи наказания.

„Настоявам за отпадане за възможността за съкратено производство, за съкратен съдебен процес след признаване на вина, което дава автоматично право за намаляване с ⅓ за излизане по-рано от окончателната присъда, с която ще излезе официално съда. Това е първото. Второто, което искаме да отпадне на възможността за предсрочно освобождаване на виновното лице след изтърпяване на ½ от присъдата“, заяви Корнелия.
На юристите и политиците вероятно ще им трябва време, за да преодолеят различията. Но за майките като Корнелия Петкова желанието за промяна не е достатъчно.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar