Карантината затвори жертвите с насилниците вкъщи. Затова и сигналите към горещата линия за пострадали от домашно насилие не са се увеличили. Социалната изолация е пречка на тормозените да търсят помощ. Те го правят, когато насилникът не е в дома, обясни пред „Монитор“ координаторът на горещия телефон Атанас Киров.

„Тогава те са готови да споделят, да разкажат без страх, а сега ситуацията е такава, че жертвите трябва да изчакат насилника да излезе. В сегашната ситуация обаче не е ясно това кога и как ще се случи. Това от своя страна е предпоставка за насилие“, каза Киров.

В същото време експерти очакват бум на пострадалите след края на извънредното положение.

„Заради ограничената възможност за споделяне в сегашната ситуация на изолация, след извънредното положение ще има бум на пострадалите от домашно насилие. Към момента хората „стискат“ и „държат в себе си“, защото нямат избор. Мотивирани са и искат да се справят с риска от заразяване“ коментира и психологът от Асоциация „Анимус“ Катя Кръстанова. Тя даде за пример случая с убита жена във Варненска област на 31 март, която е майка на 3 деца.

Според психолога липсата на лично пространство влошената от преди това комуникация, загубата на социална сигурност и прекарването на времето на двамата партньори заедно повишават напрежението в семействата. В момента се предлагат онлайн консултации чрез месинджър и вайбър, но и те са сложни за осъществяване, тъй като членовете на повечето семейства са заедно

вкъщи.

„Важно е да се знае, че един от рисковите фактори за убийство при домашно насилие е загубата на работата на мъжа в семейството. А в следващите месеци това ще се случи в много семейства заради кризата и безработицата, която се очаква“, уточнява още Кръстанова. Според нея, ако домашното насилие ескалира, това би се превърнало в един сериозен проблем, защото кризисни и консултативни центрове има само в половината от областните градове. Места в кризисните центрове пък нямало, защото те били непрекъснато пълни. В същото време са финансирани по механизма на държавно-делегираните дейности и са финансово стабилни. Във връзка със ситуацията с коронавируса Агенцията за социално подпомагане забрани настаняването в другите резидентни услуги, но регламентира да продължи настаняването в кризисните центрове при спешност, ако има място и ситуацията е наложителна.

„Остава възможността за издаване на заповед за незабавна защита от районния съд, която да спре насилника. Въпреки ограничената работа на съдебните институции, делата за домашно насилие и за ограничителни заповеди продължават да се разглеждат“, разказа Кръстанова.

Адаптацията към социална изолация може да породи конфликти в семейството, депресията и тревожността често се проявяват под формата на агресия, обясняват експерти. Според Катя Кръстанова децата изпитват страхове, които отреагират в поведението си, а родителите не са в състояние да им помогнат. От фондация Асоциация „Анимус“ уточняват, че броят на подадените сигнали от деца е 80, като за всички е сезирана Държавна агенция закрила на детето. В същото време от 2 до 8 април линията за хора, пострадали от домашно насилие, е работела на 12-часов работен ден – от 9 до 21 часа, а не 24 часа. Кръстанова разясни, че това се наложило заради забавянето на гласуването на Национална програма за превенция и защита от домашно насилие за 2020 г. Програмата бе гласувана и приета в сряда, 8 април, от Министерски съвет. Тя определя финансирането на услугите, свързани със защита от домашно насилие в страната. Консултативните центрове нямат друго финансиране, както и програмите за извършители на домашно насилие и Националната телефонна линия 0 800 1 86 76.

СЗО: Да се включат услуги за справяне с проблема

Правителствата трябва да включат основни услуги за справяне с насилието срещу жени в плановете си за готовност и реакция срещу COVID-19, заявиха и от СЗО. Според организацията е нужно да бъдат осигурени ресурси, които да са достъпни в контекста на мерките за социално дистанциране. Здравните заведения пък трябва да имат подготвена информация за услугите, предлагани на местно ниво (напр. горещи линии, приюти, кризисни центрове, консултации) за преживелите домашно насилие.

Здравните работници трябва да са запознати с рисковете и последиците за здравето от домашното насилие. От СЗО изтъкват, че те могат да помогнат на жените, които споделят за преживяно насилие, предлагайки подкрепа на първа линия и подходящо медицинско лечение. Подкрепата на първа линия включва: съпричастно изслушване, без да бъдат съдени, разпитване за нужди и притеснения, валидизиране на преживяванията и чувствата на оцелелите, повишаване на безопасността чрез свързване на оцелелите с места, които могат да им осигурят подкрепа. Жените, подложени на насилие, трябва да имат информация кои места предоставят помощ за преживелите насилие. Също така може да им е полезно да имат план за безопасност, в случай че насилието ескалира. Това включва да имат съсед, приятел или роднина или убежище, към които да се обърнат, в случай че трябва да напуснат дома си незабавно, съветват от организацията.

Пострадалите могат да ползват социални услуги

Хората, изпаднали в риск за живота си, независимо дали са деца или възрастни, могат да бъдат настанени и да ползват социални услуги, уточниха за „Монитор“ от Агенцията за социално подпомагане. Социалните услуги за деца и лица, жертви на насилие, са 160. Капацитетът им e 5289 места.

18 са кризисните центрове за деца със 196 места, 6 са кризисните центрове за хора с 64 места, а 124 са центрове за обществена подкрепа с 4950 места. Има и 12 звена „Майка и бебе“ с капацитет от 79 места, разясниха още експертите от АСП.

Социалната услуга „Кризисен център“ може да се ползва за 6 месеца, като дейностите й са насочени към оказване на индивидуална подкрепа, задоволяване на ежедневни потребности, правно консултиране или социално-психологическа помощ, както и незабавна намеса, когато се налага, включително чрез мобилни екипи за кризисна интервенция.

При ситуация на домашно насилие жените и техните деца могат да се обърнат към дирекциите „Социално подпомагане“ в цялата страна, както и към органите на Министерството на вътрешните работи или на телефон 112. Нуждаещите се от подкрепа могат да се обаждат и на националната денонощна специализирана телефонна линия за професионална подкрепа на Сдружение „Алианс за защита от насилие, основано на пола“ – 0800 11 977, както и да получат информация от Фейсбук страницата на алианса.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar