Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов продължава с усилията да направи армията привлекателна. Сред новите идеи на министъра, претворени в предложения за изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили, е възрастта за постъпване на военна служба да се вдигне драстично – от 28 години сега – на 40 години.

Проектът е публикуван за обществено обсъждане. Причината за поредните мерки е недостигът на около 5000 военослужещи – въпреки кампанията от 2015 г. насам. Мотивът за покачване на възрастта за прием обаче се корени в демографската криза, става ясно от оценката на въздействието, приложена към текста.

„Демографските процеси и особености на страната, водещи до диспропорция в поколенията, небалансираната структура и застаряването на населението, оказват своето огромно влияние върху окомплектоването на въоръжените сили, чрез осигуряване на необходимия човешки ресурс. Прогнозата е до 2050 г. съотношението между броя на активното население във възрастовата граница от 15 до 64 г., към броя на пенсионерите (над 65 г.) да достигне 2:1. Тази тенденция ще доведе до силно намаляване на наличния човешки капитал, включително и на потенциалните кандидати за военна служба“, посочват от Министерство на отбраната.

Предлага се и вдигане с три години на пределната възраст за военна служба. Предлага се също така пенсионерите да могат да остават в системата до три години след пенсиониране – но с разрешение на министъра. Мотивът: нужни са на въпръжените сили.

От ведомството отчитат и драстично нарастване на разходите за пенсинерите, респективно до увеличаване на дефицита във фонд „Пенсии“.

„Увеличението на тавана на пенсиите от 01.07.2019 г. на 1200 лв., както и на броя на военнослужещите, упражнили право на пенсия до края на 2018 г., доведе до повишаване разходите за изплащане на пенсии. Дефицитът по бюджета на фонд „Пенсии за лицата по чл. 69″ от бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) нарасна от 99,94 млн. лв. за 2019 г. на 147,54 млн. лв. за 2020 г.“, пише в доклада си Каракачанов.

„Увеличението на броя на пенсионираните военнослужещи, както и включването на разходите за изплащане на пенсии, ще доведе до значително нарастване на процента на средствата за личен състав от общите разходи за отбрана, без да се отрази на способностите на въоръжените сили“, се посочва в заключение.

До 2024 г. 60% от разходите за отбрана трябва да бъдат за личен състав, 20% за текуща издръжка и 20 на сто за капиталови разходи, като акцентът е придобиване на ново въоръжение и техника. Стремежът на МО е през 2024 г. да се постигне това съотношение.

В преходни и заключителни разпоредби пък Каракачанов предлага да се уреди еднознано и спорния въпрос с това трябва ли цивилно лице да има възможност да оглавява военното разузнаване. Такава промяна бе направена преди няколко години и така Йордан Бакалов оглави Служба „Военна информация“. С предложенията обаче се въвежда изискване – началникът на разузнаването в редиците на МО да е или „офицер от висшия команден състав на въоръжените сили или цивилен служител, който има всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с неговото правно положение“. Т.е. пак да е кадър на ведомството.