Малко повече от два месеца, след като премиерът Бойко Борисов „разпореди“, а министрите му Цецка Цачева и Валентин Радев се съгласиха да се започне „в спешен порядък“ работа по промени в Наказателния кодекс за прецизиране „неизбежната отбрана“, министърката на правосъдието е ревизирала нуждата от такива промени.

Това става ясно от становище на Министерството на правосъдието, подписано от Цачева, за законопроекта, разширяващ случаите на „неизбежна отбрана“, внесен от „Обединените патриоти“. Становището е качено на сайта на Народното събрание преди дни.

След разпореждането на Борисов от 7 март Цачева и Валентин Радев да съберат коалиционни партньори и експерти и „да прецизират“ текстовете внимателно, за да се стигне до вариант, който „има обществена подкрепа“, самата министърка заявява, видно от стенограмата на Министерския съвет от този ден:

„Уважаеми господин премиер, споделям заявеното от Вас, че има необходимост от прецизиране, но изключително внимателно, като се вземат под внимание всички решения на Конституционен съд и какво е вървяло през годината по тези състави.“

В становището си по законопроекта на „патриотите“, изпратено в правната парламентарна комисия на 21 май и подписано от Цачева, вече версията за нужда от промени в Наказателния кодекс е различна:

„Становището на Министерството на правосъдието е, че уредбата на института за неизбежната отбрана в нашето законодателство е ясна и не поражда проблеми в практическото ѝ приложение“

„… Министерството на правосъдието счита, че не е налице обоснована необходимост от изменение на института на неизбежната отбрана…“

Историята на идеите за промяна в текстовете също бе любопитна. Темата изникна през март след случая, в който лекар от Пловдив застреля мъж, за когото се твърдеше, че е проникнал противозаконно в дома му. Първоначално се обяви, че става дума за случай на неизбежна отбрана, но разследването показа, че обстоятелствата са доста различни от първоначално съобщените, въпреки че започнаха протести в защита на доктора. Разследването по случая продължава.

Заради протестите и повдигането на темата Борисов поиска законодателни промени, а Цачева и Радев обявиха, че свикват работна група, която трябваше да подготви нови текстове до края на март. Изненадващо обаче и прокуратурата в лицето на главния прокурор Сотир Цацаров, и Върховният касационен съд в лицето на председателя си Лозан Панов – двама магистрати, които твърде рядко са на едно мнение по който и да е въпрос, отказаха дружно да участват в подобно начинание на властта. Цацаров нарече идеите за промени „пълен абсурд“, а Панов oбвини изпълнитeлнaтa влacт в“aбcoлютнo пocлeдoвaтeлнa нeпpeдвидимocт пo oтнoшeниe нa зaĸoнoдaтeлcтвoтo“ и „aбcoлютнa нeпocлeдoвaтeлнocт“.

Министерският съвет така и не излезе с никакъв законопроект, темата поутихна и се позабрави. Докато през април „Обединените патриоти“ я реанимираха с внасянето на промени в Наказателния кодекс

За неизбежна отбрана да се смята нападение над всеки, който влезе „противозаконно“ в „жилище“. Вторият случай е, ако нападението е насочено „срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго“ – в случай, че нападателите са повече от един, един е, но е въоръжен, или самото нападение се случва нощем – без значение от колко лица са част от идеите на депутатите от „Обединените патриоти“.

В действащия текст от НК пише „няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище“. В мотивите си депутатите от управляващата коалиция настояват, че думите „насилие“ или „взлом“, за които съществува правна дефиниция, трябва да се премахнат и законът да третира всички видове „противозаконно“ проникване в жилище – тоест без изрично съгласие на лицето, което го обитава и без значение дали то е титуляр на правото на собственост, владелец или държател на това жилище.

Не е ясно и какво, според вносителите, значи „нощем“ – в случай, че има нападение.

Въпросните промени отлежават в правната комисия в парламента. В становището на правосъдното министерство се оборват всички аргументи на „Обединените патриоти“ един по един, но няма данни дали премиерът Бойко Борисов се е отказал от настояването си текстовете – след внимателен анализ и без емоции – да се прецизират.

Ето какво всъщност гласи чл. 12 от НК и четирите му алинеи:

Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar