Тази история започва прозаично. И не е за пътуването гратис в градския транспорт, а за несъразмерната сила, с която държавата удря тези, на които се крепи – гражданите си, но по-нагоре не смее, за съразмерността на наказанието – и принципа на пропорционалност, за събираемостта на глобите и за справедливостта.

На 15 април 2015 г. ме заловиха да пътувам без билет в автобус на Столичния градски транспорт. Цената на билета още беше 1 лев. Каквото и да кажа за оправдание, ще прозвучи глупаво, по-добре да не казвам – освен че имам оправдание.

Заедно с контрольорите слязохме на следващата спирка, където отново ме приканиха да си платя глобата от 20 лева. Вече бях отказала да я платя в автобуса – обясних защо съм без билет, не уважиха обяснението, и пропуснаха други петима гратисчии, защото бяха хванали жертвата – мен. Жена във втора младост :), очилата, с вид на човек, който няма да хукне да бяга, или да им тегли една…

– Нали разбирате, госпожо, че ако не платите глобата, актът е 100 лева (тогава беше толкова, от 2016 г. е 200 лева, от 5 април т. г. 50 – бел.а.)?! – пита единият от контрольорите, докато другият му диктува данните от личната ми карта, а той с усилие пише акта. Любезно съм предоставила картата си.

– Мхм.

– Дайте 20 лева и да приключим.

– Няма, защото действате избирателно.

Не знам защо се запънах. И двата пъти, в които са ме хващали без билет в разни години, съм си плащала глобите на момента. Но тоя път ме доядя – на ситуацията, на мен си, и си казах: „А да видим какво ще стане!“

Е, видях. В края на април т. г. в офиса ни пристига запорно съобщение, отправено до работодателя, за задължение по изпълнително дело на лицето Емилия Милчева, което възлиза на: 255 лева, от които: 100 лева – глоба, 143 лева – разноски по изпълнението, начислени съгласно чл. 81 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), както и 12 лева – такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Чл. 81 от ЗЧСИ. (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Дължимите авансови такси по изпълнението на вземания за издръжка, на работник от трудово правоотношение, за предаване на дете, както и при възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране по чл. 2, ал. 2 и 3, не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника.

Това означава, че не е като в останалите случаи – взискателят, т. е. този, който възлага събирането на вземанията, плаща таксите, а после частният съдебен изпълнител си ги събира от длъжника. Щеше да излезе, че Столична община осигурява добър бизнес на неколцина ЧСИ…

Точка 26 от Тарифата означава, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, моят случай попада в б) от 100 до 1000 лв. – 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лева;

Към запорното съобщение има покана за доброволно изпълнение, копие от наказателното постановление, подписано на 8 май 2015 г. от Любомир Христов, зам.-кмет по транспорта на Столична община (вече не е).

Накратко – издължавам се незабавно или удържат сумата от заплатата ми. Отидох в офиса на частния съдебен изпълнител и подадох възражение, че е изтекла абсолютната давност (3 години). Няма смисъл да се възразява срещу това връчено ли ви е или не наказателното постановление – според Закона за административните нарушения и наказания (ЗААН), дори да не ви открият, това обстоятелство се отбелязва върху постановлението и то се смята за връчено от този ден.

И реших да действам като журналист.

(Не)съразмерност на наказанието

На 26 април поисках информация от Столична община колко изпълнителни дела на база наказателни постановления е образувала „Московска“ 33 за 2017 г. заради неплатени глоби в градския транспорт.

Отговорът е: 5221 изпълнителни дела, образувани при частни съдебни изпълнители по влезли в сила наказателни постановления.

От 1 януари до сега (отговорът от Центъра за градска мобилност пристигна на 11 май – бел. а.) – 1388 броя изпълнителни дела при
частни съдебни изпълнители.

Колко са приходите от тях – и какъв процент от общите приходи от глоби и санкции? – Събрани за 2017 г. 188 680 лева. Доста малка сума предвид броя на заведените над 5000 изпълнителни дела.

Общо приходите от глоби и др. санкции за 2017 г. са 3 629 709 лева, а сумите по тези наказателни постановления представляват 5.2% от тях.

Защо Столична община възлага събирането на глобите по тези наказателни постановления на частни съдебни изпълнители, които начисляват допълнителни такси, вместо към публичните, където сумата няма да се обремени, а ще се събере само глобата. Все пак става въпрос за глоба за пътуване без билет в градския транспорт. Трябва да има съответствие между провинението и наказанието, предвидено за него.

Съгласно наказателното постановление, издадено от зам.-кмета, моето административно наказание „глоба“ в размер на сто лева, следва да бъде платена „в полза на Общинския бюджет“ (не на предприятието Център за градска мобилност, защото, ако е в полза на държавно предприятие, кооперации или други обществени организации тогава вземанията се събират по реда на ГПК – т.е. може да има възлагане на ЧСИ). Публичните вземания на държавата и общините, в т.ч. глоби, се събират от НАП по реда на ДОПК (Данъчно-осигурителен процесуален кодекс). Разбира се, Гражданският процесуален кодекс (ГПК) дава опция да възлагат изпълнението на наказателните постановления на ЧСИ, но аргументите на общинарите би трябвало да са съобразени и с човешкия фактор и финансовите възможности.

Сравнение с глобите в Закона за движение по пътищата показва, че някои от тях са много по-ниски от тези, предвидени за пътуване без билет в столичния градски транспорт. Например при превишаване на скоростта в населено място с 10 км/ч – глоба 20 лв.; от 11 до 20 км/ч – глоба 50 лв.; от 21 до 30 км/ч – глоба 100 лева и отнемане на 2 контролни точки; за неподходящи гуми – глоба 50 лева; нарушение на правилата за разположение на превозно средство върху платното за движение – глоба 20 лева, нарушение на правилата за движение назад – глоба 20 лева, неправилно престояване – глоба 50 лева, движение в BUS лента – глоба 50 лева, и т.н.

Има една… любопитна глоба от 200 лева – паркиране на място за инвалиди, без водачът да има това право. Следващия път ще поискам информация колко са приходите точно от тази глоба за миналата година.

Да обобщим:

1. Ефектът от подобно наказание като глоби в градския транспорт не действа като превенция срещу традиционните гратисчии. Причината е, че тях контрольорите не ги ловят, просто ги пропускат. Наказват се хора, които са нередовни пътници по случайност, не като практика. Така че наказанието не постига целта си, а броят на гратисчиите не намалява.

Извън това се затвърждава усещането за несправедливост – едни се наказват, други не, малка проекция на ставащото в по-големи мащаби на високите нива в държавицата. Разбирам и самите контрольори, мнозина от които са жени – преди година пред очите един младеж удари силно една от тях по главата и избяга.

2. Необходим е преглед на цялото ни законодателство от гледна точка на наказание-санкция – именно от гледна точка на съразмерността. Това е и една от съществените функции на правосъдието – справедливият баланс. Не защото гражданката Милчева е наказана с 255 лева, а защото член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз постановява принципа на пропорционалност, сиреч – наложените санкции трябва да съответстват на тежестта на деянието.

Столична община направи някаква стъпка в тази посока – в началото на април т.г. Столичният общински съвет синхронизира глобите за нередовни пътници със законовите изисквания. Наредбата, качена на сайта на Столична община на 5 април т.г., предвижда глоба от 50 лева за нередовен пътник, който не иска да я плати на място, вместо предишните 200 лева. Тази, която може да се плати на място, стана 30 лева, понижение спрямо 40-те лева, както беше дотогава.

Българското законодателство изобилства от глоби и тежки санкции. Достатъчно е да погледнем Закона за движение по пътищата. Но това не намалява смъртта по българските пътища, нито повишава събираемостта на глобите. И един от големите проблеми е, че по правило санкциите се прилагат избирателно – или изобщо не се прилагат, когато става въпрос за категория лица, претендираща да изчерпва съдържанието на понятието БГ ВИП. В Центъра за градска мобилност са наясно с понятието „грешните скоби“…

Няма как столичният градски транспорт да ни убеди, че качеството на услугата, която предлага, съответства на размера на наказанието, което се налага заради пътуване без билет. Автобусите без климатици през лятото, окаяното състояние на много от спирките (извън т.нар. широк център) – липсата на навеси/заслони, нередовните превозни средства. И в комбинация с „темната дупка“ – Центърът за градска мобилност, зорлем одитиран за 2014-2016, с констатации, които предполагат реформиране на дружеството, потърсена отговорност на управлявалите го и управляващите го, затягане на реда за отчитане на приходите – особено в дирекция „Паркиране и мобилност“. Нищо подобно не се е случило.

Но в никакъв случай, в никакъв случай не трябва да се пътува гратис.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar