Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика. Поводът е спорният модел за промяна на съдебната карта, одобрен от Висшия съдебен съвет, според който районните съдилища ще станат отделения на окръжните. Срещу това възразяват адвокати и съдии. Авторите от ИПИ дават конкретен пример как трансформацията би се отразила на град като Ямбол. Заглавието е на „Дневник“.

Въведение

През последните месеци в правните среди и в българското общество с особено внимание се наблюдават действията от страна на ВСС по отношение на дългоочакваните разрешения по реорганизация на териториалното разположение на съдилищата в Република България, придобило публичност като „реформа на съдебната карта“. Накратко планът за действие на Съвета почива на разбирането за реорганизация на районните съдилища в страната чрез драстично стесняване на родовата им подсъдност за сметка на разширяване подсъдността на окръжните и апелативните съдилища. В този случай следва да бъдат закрити редица районни съдилища, в които не може да бъде запазена специализацията на съдиите и трансформирането им в териториални отделения към най-близкия съседен районен съд.

Какво би породило произведеното решение за налагане на Модел 4 от ВСС в съдебния район на Ямбол?

Опитали сме се да покажем основните проблеми, които възникват при прилагане на Модел 4 за реформиране на съдебната карта така, както е предложен от Висшия съдебен съвет (ВСС) чрез прилагането му върху определен съдебен район. Така по-лесно можем да илюстрираме конкретните дефицити, които този модел поражда. Избрахме съдебния район на Окръжен съд Ямбол за изследване на микро ниво, защото:

– на територията му съществуват няколко районни съдилища, окръжен и административен съд;

– доминиран е от сравнително икономически активен голям град като Ямбол, същевременно непосредствената близост на Ямбол до Сливен поставя въпроса необходимо ли е на толкова близко разстояние да съществуват две окръжни съдилища и две административни;

– съдебният район не съвпада с териториално-административния;

– поради своите географски особености се явява пограничен, на места с негъсто население;

– характеристиките на района и следващите от това решения са относими и приложими и за други съдебни райони на страната.

Ямболският съдебен район включва районите съдилища в градовете Ямбол и Елхово, а също така и в град Тополовград, макар той да не е част от административна област Ямбол, а от област Хасково. Освен това в неговите рамки влизат ОС-Ямбол и Административен съд-Ямбол.

Структурата на системата от съдилища в района показва, че съдебният район разполага с 37 съдии, от които 31 са в гр. Ямбол, т.е. 84% от всички съдии в съдебния район са концентрирани в Ямбол.

Разстоянията в областта са основен фактор за избор на местонахождение на съдилищата. Разстоянието между Ямбол и Тополовград е 54,5 км., между Ямбол и Елхово – 82,9 км., а между Елхово и Тополовград – 26,2 км. Град Лесово, който е най-отдалеченият на юг град в областта, близо до турската граница, се намира на 24,6 км. от Елхово и на 37,5 км. от Тополовград. Съобразно така изложените географски дадености трансформирането на РС-Тополовград в ТО е оправдано и с това като че ли се изчерпват аргументите за това решение.

1.1. Какво се постига със закриването на РС-Тополовград съобразно наложения Модел 4?

На първо място, частично биха се постигнали две от целите на модела:

– Осигуряване на възможност за безусловна пълна специализация на съдиите в района, което теоретично следва да съставлява един от факторите за повишаване на качеството на правосъдието. Това обаче също е спорно, доколкото качеството на правосъдието не се постига само с тясна специализация в правните материи – това по-скоро бюрократизира правосъдието. Необходимо и стимулиране на човешката компетентност на съдиите, а това изисква да са близо до общността и да са част от нея.

– Постигане на ефективно изравняване на натовареността в общите съдилища от една и съща инстанция, като това твърдение в Доклада по приложение на Модел 4 не е подкрепено с обективни данни за натовареността предвид неясния метод за събирането им поради необновление на Системата за изчисление на натовареността на съдилищата (СИНС).

На заден план очевидно остават две други специфични цели, незастъпени пълноценно в представения от ВСС Доклад по реализацията на Модел 4:

– ефективно оптимизиране на разходите,

– отчитането на ролята и значението на районните съдилища за местните общности.

В изготвените по проекта на ВСС материали не е представен анализ на потенциалните разходи за налагане на модела, не са изчислени потенциалните положителни и отрицателни ефекти върху бюджета на съдебната власт. Но какво е реалното отражение на едно такова действие в бюджетен аспект?

РС-Тополовград/Териториално отделение-Тополовград при РС-Елхово

С възприемането на Модел 4 в съдебен район Ямбол (СРЯ) и закриването на РС-Тополовград не настъпва драстично изменение в щатното разписание на съдиите. При отпадането на необходимостта от административен ръководител в Тополовград и прехвърлянето на двете щатни бройки в други съдилища ще се постигне пълна натовареност на един съдия повече предвид предвидената по силата на чл. 12 от Правилата за оценка натовареността на съдиите по-ниска натовареност на председателите.

Практически ефект обаче от едно такова разрешение вероятно няма да има, тъй като от данните от Годишния отчет за дейността на съда в Тополовград е видно, че председателят не се е възползвал от тази привилегия, тоест можем да допускаме, че ефект би имало, ако натовареността в РС-Елхово е драстично по-висока.

Чрез закриването на РС-Тополовград и превръщането му в ТО на РС-Елхово и след цялостната реорганизация на съдебен район Ямбол (без това да обхваща АС-Ямбол), щатът на съдиите ще остане същият, но заложените размествания ще се извършат по конкурсния модел, предложен от ВСС (стр.151 и сл. от Доклад по Модел 4 на ВСС).

1.2. Води ли този модел до някакви реални икономии?

При настоящия режим се изплащат заплати на 20 районни съдии и 11 окръжни. При Модел 4 броят на районните съдии би бил 14, а на окръжните 17. Последната актуализация на възнагражденията е извършена на заседание на Пленума на ВСС от 21.01.2021 г. при приемане изпълнението на бюджета на съдебната власт за 2021 г., според която базовото възнаграждение за районен съдия е 3 300 лв., а за окръжен 3 700 лв. Без да добавяме допълнителните фактори при формиране на възнаграждението по чл. 219 от ЗСВ е видно, че окръжните съдии са по-високо платени от районните, въпреки влиянието на ранга и прослуженото време.

Следователно – разходите не само в съдебния район Ямбол, но и в цялата страна ще се увеличат по перото за заплати и то драстично предвид избрания модел, при който основен първоинстанционен съд в системата става окръжният.

1.2.1. Как стои въпросът със съдебната администрация?

Предвид факта, че към този момент няма единна норма за натовареността на съдебната администрация в изпълнение на чл. 341, ал. 2 от ЗСВ, е неясно дали ще възникне реална необходимост от назначаване на допълнителни служители в РС-Елхово и дали съкращаването на администрацията на РС-Тополовград с 6 щатни бройки ще има положителен бюджетен ефект.

Действащият критерий в момента по този показател е съотношението на броя на служителите в администрацията на съответния съд спрямо броя съдии, което само по себе си не е работещ инструмент както за оптимизация, така и за увеличение на административния щат. Заложените индикатори в Модел 4 възприемат стандарт от минимум 4 щата администрация в ТО при запазване на функциите и на самата сграда, което ще има за последица невъзможност за съкращаване и на техническите длъжности – факт, необсъден от екипа на ВСС по Модел 4, в продължение на това ще нараства необходимостта от увеличение и на съдийския щат. Това потенциално би било основание за нарастване и на администрацията при настоящия стандарт за определяне на числеността ѝ.

При изследване на Годишния доклад за дейността на РС-Елхово се установява пълна заетост на щата на администрацията на съда от 16 души, липса на твърдения за свръхнатовареност и необходимост от увеличаването ѝ. Аналогично е положението и с останалите съдилища в съдебен район Ямбол.

От страна на ВСС липсва оценка и анализ на електронните системи и дали те биха повлияли на числеността на персонала, свързан с административното обслужване на съдилищата, следователно нямаме основания да възприемаме хипотеза, при която да говорим за редуциране на текущите административни разходи, а по-скоро за увеличение.

1.2.2. Провеждането на съдебните заседания

Въпросът сам по себе си е съществен в две направления – относно достъпа на гражданите до правосъдие и относно това къде би било провеждането им и дали то води до намаляване на разходите от бюджета на съдебната власт.

Категоричен отговор на този въпрос не е даден. В част от материалите по Модел 4 се твърди, че провеждането на заседанията ще се извършва в ТО на РС, което на практика запазва изцяло настоящия модел, при който гражданите не пътуват извън населеното място по предвидената местна и родова подсъдност. В публични изявления на екипа от 09.06.2021 г. се твърди, че страните по делото ще имат възможност да избират дали съдебните заседания да се гледат в ТО или в съответния РС, което би довело до необходимост от време и транспортни разходи за страните.

Отново като основен дефицит се откроява и липсата на яснота по въпроса за родовата подсъдност на РС и ОС. В Доклада по Модел 4 изрично се застъпва производството по брачни дела да се разглежда от ОС като в публично изявление от 09.06.2021 г. се прави уверение, че страните ще могат да избират дали то да протича в ТО или в ОС – на практика това не стабилизира по ясен начин родовата подсъдност по Модел 4 и прави прогнозирането и аналитичното разглеждане на този аспект от модела невъзможно. Липсата на яснота по този въпрос показва пренебрежително методологическо отношение и поставя по-скоро повече неясноти отколкото разрешения пред Модел 4. Въпреки това, следвайки логиката в Доклада по Модел 4 бихме могли да проследим следното относно данните за провежданите заседания по граждански и наказателни дела в РС-Тополовград на годишна база:

Обобщените статистически таблици за дейността на съдилищата, поддържани от ВСС, не позволяват аналитичен преглед и установяване на това колко и какви дела ще дават повод за провеждане на съдебни заседания в ТО- Тополовград при наложената от Модел 4 нов вид родова подсъдност.

В Доклада по Модел 4 се твърди, че гражданските дела по дежурство, както и по-голямата част от наказателните, също ще се разглеждат по електронен път и чрез видеоконференция, когато се налага. По преценка на конкретния докладчик, делото винаги може да се разгледа и на място в териториалното отделение (стр. 159, стр. 160, Доклад по Модел 4). При неизясненост на това дали по дискреция на съдията или по искане на страна по делото ще се провеждат съдебни заседания в ТО, можем да допуснем, че предполагаемите разходи за транспорт и командировъчни няма да бъдат пренебрежително малко. (В стр. 157 от Доклада за налагане на Модел 4 се твърди, че командировъчни няма да бъдат изплащани на съдиите при пътуванията им от РС към ТО, но едно такова действие е нарушение на трудовото законодателство.)

Проблематично остава и натоварването с правомощия на всеки отделен съдия, с оглед на субективната си преценка, да взима административни решения относно бюджета на конкретния съд, които директно да влияят на бюджета на съдебната власт.

Разходите ще бъдат повишени и поради факта, че за да бъдат формирани непостоянните състави в РС от състава на ОС, това ще наложи допълнително командироване на съдии и ресурс за транспорт.

При така разгледаните обстоятелства можем да твърдим, че разходите за съществената съдопроизводствена дейност по Модел 4 рискуват да бъдат дори по-високи от настоящите, което поставя под въпрос необходимостта от практическата му реализация. С нехарактерна лекота тези дефицити са определени в Доклада по Модел 4 като „съдебната система разполага с достатъчен автопарк и служители за тези нужди, при това е финансово обосновано ползването му в настоящия случай“.

1.2.3. Старият проблем със сградите и капиталовите разходи на съдебната власт остава

Модел 4 за реформа на съдебната карта на практика запазва пълната сградна необходимост на закритите РС при трансформирането им в ТО. Това влече след себе си същите пера от структурата на бюджета на съдебната власт, а именно: текущи разходи, обновление и поддръжка, основен ремонт за сградата на всяко ТО.

Необяснимо е защо в аналитичните материали по проекта на ВСС липсва коментар на тази съществена част. При предложения проект за закриване на РС-Тополовград следва да се вземе под внимание и констатацията в Доклад 1-5 за състоянието на РС-Тополовград, в който се отчита, че сградата е в отлично състояние при направени сериозни вложение от страна на държавата през 1996 г. Това я прави годна за продажба, а запазването ѝ в това състояние би причинило допълнителни разходи и пропуснати ползи.

Неуместно е да се прави реформа на съдебната карта, при която де факто постоянните разходи за това съществено перо не се редуцират.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar