Осъзнах грешката си, продума във вторник в Софийския градски съд черногорецът Будимир Куйович. Той излежава присъда от 16 г. затвор като лидер на организирана престъпна група за разпространение на дрога. Сега моли да бъде предсрочно освободен, макар че му остават още 4 г. и три месеца. Причината – поправил се зад решетките. За последните 5 г. нямал нито едно провинение, работил и дори бил награждаван с 5 дни домашен отпуск, от който се върнал безпроблемно.

Макар името му малко да се позабрави, преди десетина години заради него МВР се тресеше от скандали, които доведоха до оставките на тогавашния вътрешен министър Румен Петков и главния секретар Илия Илиев. Създадена бе и временна анкетна комисия в парламента, за

да изследва

имало

ли е полицейски

и политически

чадър

над черногореца

В коментар за съмненията, че е имало покровителство над наркотрафиканта, Румен Петков произнесе култовата фраза: „Куйович, Муйович, Уйович… всеки, който завършва на тази сакрална сричка, да излезе и да каже – моите отношения с Иван, Стоян, Петров и Драган са такива.“

Немалък принос за скандалите имаше и самият Куйович, който с лека ръка хвърляше обвинения. Така например през октомври 2009 г., без да му мигне окото, обяви пред Върховния касационен съд, че докато е имал бизнес в България, давал пари на Румен Петков и бившия главен секретар на МВР Валентин Петров.

При появата си пред СГС във вторник черногорецът изглеждаше различно не само като визия – качил бе към двайсетина кила – но и като поведение. От предишния човек, който показваше среден пръст на журналистите и сипеше обвинения, нямаше

и следа. Затворническата управа също призна, че Куйович има добро поведение зад решетките и при него опасността от рецидив е паднала от 51 на 33 точки (скала, по която в местата за лишаване от свобода изчисляват доколко се е превъзпитал затворникът – б. р.).

Куйович е родом от Биело поле, градче край река Лим. Живял е в град Пожаревац, родното място на последния югодиктатор Слободан Милошевич, където оставя жена и дете.

Пристига у нас през 1997 г. и се настанява в пернишкото село Дивотино, където дори има легален бизнес – цех за тоалетна хартия и автокъща за стари коли. Там е известен под името Бочко. Запознава се с местно момиче, което му ражда дъщеря. На това основание по силата на тогавашния закон за чужденците РДВР – Перник, му издава разрешително за временно пребиваване и лична карта, която е продължавана два пъти до 1999 г. През 2001 г. смятаният за човек на Сретен Йосич черногорец

получава и

статут на

постоянно

пребиваващ в

страната

Той му е даден по негова молба като финансово осигурен родител на дъщеря си.

Години по-късно покрай личните карти и паспортите черногорецът забърква кашата, в която потъват високопоставени офицери от МВР. Полицаи дори отиват на съд заради фалшивите му документи.

Първото споменаване на името на Куйович е през 2002 г. Тогава на 10 май 2002 г. антимафиоти от НСБОП и пернишки полицаи разбиват две лаборатории за синтетична дрога в пернишките села Дивотино и Люлин.

В двете постройки са открити инсталация за синтетика, 6 кг амфетамини, 300 г субстанция, пушки, патрони и преработени газови пистолети. Всички българи от двете лаборатории са заловени веднага, само Бочко успява да избяга и се предава ден по-късно след преговори с полицията. Куйович е

обявен за

организатор

и тартор на

нарколаборатория,

но не получава присъда за дрога. Осъдени са останалите трима участници, които поемат цялата вина и правят пълни самопризнания.

Две години след пернишките събития той се кротва в София и прави обща фирма с Невена Стойчева, дъщеря на бившия зам.-шеф на Софийското градско управление на милицията преди 1989 г. Ангел Стойчев. Тя е последната любима на убития на 19 август 2003 г. Филип Найденов-Фатик, от когото има дъщеря.

Куйович твърди, че се запознал с нея, защото, когато се преместил в София, нямал къде да живее и така в търсене на квартирата срещнал Невена.

В началото на януари 2005 г. е арестуван отново, този път край курорта Златни пясъци, където посреща Нова година. Още същия ден МВР официално съобщава, че Куйович ще бъде екстрадиран веднага, защото „е организатор на синтез на амфетамини, таблетирането и изнасянето им в Турция“.

По-късно става ясно, че заповедта за изгонването му е подписана от тогавашния директор на НСБОП ген. Валентин Петров още на 23 декември 2004 г.

Забраняват му

да влиза в

страната 10 г.

Тежковъоръжени полицаи го конвоират до Калотина и го връчват на сръбските власти на ГКПП Градина.

По-късно той твърди, че след като минал границата, сръбските полицаи му махнали белезниците и го пуснали.

Оказва се, че докато нашите власти мислят, че са го изгонили, той влизал в страната 14 пъти.

Направил си

два фалшиви

паспорта

на името на Цветослав Захариев и на Владимир Вуйович.

През 2006 г. уж изгоненият от България черногорец дори успява да се ожени за българката Валерия, а през септември припознава новородената им дъщеря. Заради неговите паспорти на съд отиват шестима полицаи.

Първата среща на Куйович с правосъдието е в Свиленград. На 6 декември 2006 г. е хванат на ГКПП Ново село с лична карта на чуждо име. Съдът го осъжда на две години условно.

Най-голямата му присъда е 16 г. затвор като лидер на банда за накротрафик. Групата е разбита на 30 декември 2007 г., когато в мерцедес, пристигащ от Турция на ГКПП Капитан Андреево, са открити 116 плика с общо 60 кг хероин в тях. Дрогата е скрита под седалката. Освен Куйович са арестувани още трима, включително и бивш митничар.

На 1 януари 2008 г. се гледа мярката му за неотклонение, по време на която черногорецът показва среден пръст на журналистите. Заради ругатните и неприличния жест е осъден на 9 месеца условно през септември 2008 г.

Докато вървят делата му,

появата

на Куйович

в съда

неизменно

се превръща в

представление

На едно от заседанията във ВКС например той изведнъж прави страшното „разкритие“, че всъщност магистратите съдят „един съвсем друг човек“ и че не е Будимир Куйович. На друго заседание пък на прекрасен български език иска преводач. Съдът му осигурява, но Куйович напълно го игнорира и съвсем спокойно слуша какво се случва в залата и дори си води записки, без да се допитва до специалиста. Когато обаче настъпва времето за прокурорската пледоария, изведнъж съобщава, че не разбира нито дума на български, и дори обвинява преводача, че не си е свършил работата.

На 30 октомври 2009 г. пък обявява гладна стачка, след която попада в болницата към софийския затвор.

Протестът му е след 14-дневен престой в карцера, защото се обажда от затвора по мобилен телефон в ефира на Би Ти Ви. Той твърди, че са го вкарали в карцера в състояние на депресия.

През последните години в затвора Куйович се трудел като озеленител,чистач и в столовата. Заради добро поведение от една година е преместен в затворническото общежитие в Казичене. Тези аргументи обаче не бяха достатъчни на съдия Доротея Кехайова да го освободи. Предстои своята дума да кажат и апелативните съдии.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar