Явни нарушения на законовата процедура при назначаването на съдия може и да не водят до нищожност на назначението, но това само по себе си води до нарушаване на правото на справедлив процес по конкретните дела, в които този съдия участва – без значение как са протекли те.

Това се казва в безпрецедентно решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, обявено тази седмица, по исландско дело (Guðmundur Andri Ástráðsson v. Iceland – жалба №26374/18). Български магистрати оценяват решението като много значимо и за българския контекст, макар че то няма пряко действие по конкретни казуси.

Решението

Решението е постановено по жалба на исландски гражданин, осъден в родината си за шофиране без книжка и под въздействието на наркотици. В състава на съда обаче (новият исландски апелативен съд – Landsréttur) е имало съдия, назначен при процедурни нарушения. Подсъдимият е поискал отвода му, а после и обжалвал присъдата пред Върховния съд – все с аргумента, че участието на съдия със спорно назначение го лишава от право на справедлив процес пред законоустановен съд. Позовава се и на практика на Съда на ЕС в Люксембург.

Върховният съд на Исландия обаче отхвърля аргументите му и заключава, че въпреки недостатъците на процедурата конкретното назначение на съдията не е нищожно, то е влязло в сила и по никакъв начин не може да обоснове твърдение за липса на справедлив процес пред законоустановен съд.

Съдът в Страсбург обаче приема друго – явните и груби (flagrant) нарушения на законовата процедура при назначението на съдия са достатъчно основание да се приеме, че в случая е нарушено основно човешко право на подсъдимия делото му да се гледа от независим и безпристрастен съд, установен със закон (чл. 6§1 от Европейската конвенция за правата на човека).

Последствията

ЕСПЧ принципно отхвърля искания да преразглежда решения на националните съдилища по приложение на вътрешното право и по исландското дело също подчертава, че няма основание да поставя под съмнение констатациите на Върховния съд. „Като се има предвид общият принцип, че самите национални съдилища трябва да тълкуват на първо място разпоредбите на вътрешното право, съдът не може да оспорва тяхното тълкуване, освен ако не е налице грубо нарушение на националното право“, се казва в решението. В случая задачата на ЕСПЧ е само да прецени дали констатираните от Върховния съд нарушения на министъра на правосъдието и на парламента в различните етапи на процедурата по назначението са явни и груби и в този смисъл дали те водят до нарушение на правото на справедлив процес.

Решението поставя исландското правителство в доста затруднено положение не просто защото ще трябва да възобнови и преразгледа едно конкретно дело от друг съдебен състав. Исландските власти първо ще трябва да решат дали ще искат преразглеждане на решението от голяма камара на ЕСПЧ, което обаче означава поне още година и половина преди окончателното произнасяне.

Междувременно това решение проблематизира участието по дела на всеки от тези общо четирима съдии, които са били назначени в нарушение на конкретната процедура. Страните по такива висящи дела ще се възползват от решението, за да повдигнат оплаквания първо пред националния съд, което пък им отваря път и пред Съда в Страсбург.

Българският контекст

Решението на ЕСПЧ по исландското дело няма пряко отношение към конкретни български дела пред съда в Страсбург или висящи казуси в България, доколкото то е основано на факта, че нарушенията на процедурата при назначаването на четиримата съдии е констатирано в няколко решения на исландския Върховен съд, макар и без това да доведе до отмяна на назначенията или на присъдата. Юристи, до които „Капитал“ се допита, не можаха да се сетят за аналогичен казус в последните години, при който ВАС да е потвърдил нарушения по назначение на съдии.

Същевременно в българския контекст решението е много интересно, доколкото то дава критерии за важните елементи на процедурата по назначения на магистрати, за смисъла на тези елементи като част от правото на справедлив процес, което в нашите условия е много важно с оглед и на практиката на Висшия съдебен съвет (ВСС) и Върховния административен съд.

В определен смисъл това решение придава нов смисъл на делата срещу кадрови решения на ВСС, водени от съдии, тъй като те стават част от защитата на правото на справедлив процес в интерес на всички граждани. Съдът в Страсбург не може да установи нарушена процедура по националния закон, това може да направи в случая ВАС, което отново поставя въпроса за значимостта на кадровия подбор и натиска и контрола върху съда, както и на битката за всяка законова промяна.

Исландският казус всъщност поставя и много други интересни паралели с българския контекст, като например непрозрачно кадруване в условията на партийно-политическо разделение.

Исландският казус

Апелативният съд на Исландия (Landsréttur) започва да функционира като нов съд от 1 януари 2018 г. Според новия закон за съдебната власт (от юни 2016 г.) назначаването на първите петнадесет съдии в него трябва да приключи до 1 юли 2017 г., след като кандидатите бъдат оценени от специално назначена експертна комисия.

Кандидатствали са общо 37 души, от които комисията представя на министъра на правосъдието списък от петнадесет имена на кандидати, оценени като най-квалифицирани. Министърът обаче предлага на парламента само 11 от тях, както и четирима други, класирани съответно на 17-о, 18-то, 23-о и 30-о място, без да представи аргументи защо вади от списъка кандидатите с номера 7, 11, 12 и 14 и ги подменя с други четирима. Въпреки това, парламентът одобрява с мнозинство предложението на министъра за номиниране на петнадесетте съдии, за които е гласувал анблок, вместо поотделно, както законът изисква, с което внася своя принос за нарушаване на процедурата.

В решението на ЕСПЧ изрично се отбелязва, че гласуването в парламента е преминало „строго по партийно-политически линии“, като предложението е било подкрепено само от депутатите от управляващата коалиция. Съдът отбелязва, че процедурата пред парламента всъщност има за цел да защитава обществения интерес срещу влиянието на изпълнителната власт върху съдебната.

Веднага след като президентът на Исландия е подписал указа за назначаването, двама от подменените кандидати от първоначалния списък завели дело срещу държавата с искане за отмяната на решението за назначаването и за обезщетение за вреди. Върховният съд отхвърля искането за отмяна, макар че признава наличието на нарушения както от министъра, така от парламента. Отхвърля исковете за имуществени вреди, но присъжда на всеки по 700 000 ISK (приблизително 5700 евро) обезщетение за неимуществени вреди. Според върховния съд двамата съдии незаслужено са понесли негативи върху репутацията си от действията на министъра, които пък от своя страна са били в интерес на други четирима кандидати.

Допълнителен щрих в цялата история, чието развитие продължава и до момента, е, че другите двама извадени от списъка съдии засега също печелят делата на първа инстанция срещу държавата, а междувременно в исландския парламент е искан и вот на недоверие срещу министъра на правосъдието, който завършил с неуспех.

Стандартите на ЕСПЧ

Според ЕСПЧ Върховният съд на Исландия в случая е трябвало, след като констатира наличието на явни нарушения на процедурата, да прецени тяхната тежест, както и оцени как те засягат фундаментално цялостния процес на назначаване на четиримата съдии.

Съдът трябва винаги да бъде „установен със закон“, това отразява принципа на правовата държава, се казва в мотивите на ЕСПЧ. Съд, който не е установен в съответствие с намеренията на законодателя, задължително няма да има необходимата легитимност в едно демократично общество. Разбира се, става въпрос за нарушения на правила, които имат фундаментален характер за функционирането на съдебната система, като трябва да се прецени и тяхната тежест, както и това дали те са извършени умишлено или най-малкото – при явно незачитане на приложимото национално право.

Строгото спазване на закона и принципите на правото при назначението на съдии е пряко свързано с независимостта и безпристрастността на съдебната власт, а залогът е доверието, което съдилищата в едно демократично общество трябва да внушават на обществото.

Нарушението на национални правни разпоредби, свързани с установяването и компетентността на съдебните органи, води до нарушение на принципа за независим и безпристрастен съд и прави съдебното производство несправедливо, констатира ЕСПЧ.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar