Преди стреляха в краката, сега – в главата“: Швеция се опитва да спре дългата поредица от смъртоносни уреждания на сметки между престъпни банди, превърнали се в сериозен обществен проблем в центъра на кампанията за парламентарните избори в неделя.

„Това е моят син, Марли, когато беше на 19 години“. 51-годишната Мариса Ожилви показва снимка на усмихнат младеж – една от многото, които е наредила в апартамента си в Стокхолм.

„Стреляли са в главата му, докато бил в кола с приятел“, плаче жената.

Убийството, извършено на 24 март 2015 г. във Вярби – беден квартал в южната част на шведската столица, остава неразкрито, като разследването е прекратено 10 месеца по-късно.

Според полицията повечето от тези убийства са разчиствания на сметки между враждуващи банди. Те са контролирани от кланове, състоящи се предимно от шведи от имигрантски произход. Разстрелите често се извършват на обществени места. Понякога посред бял ден.

Твърди се, че бандите си съперничат за контрол върху търговията с оръжия и наркотрафика.

Гангстерските войни се засилиха значително през последните години – до степен, че Швеция, една от най-богатите и отличаващи се с най-голямо социално равенство страни в света, вече е на челните места в Европа по брой убийства с огнестрелни оръжия.

Дълга процесия от мъртавци

Според доклад, публикуван миналата година от Шведския съвет за превенция на престъпността, сред 22-те европейски държави, за които има налични данни, само в Хърватия се регистрират повече поръчкови убийства. В никоя друга европейска държава обаче те не се увеличават с такова темпо като в Швеция през последното десетилетие.

От 1 януари са застреляни 48 души – три пъти повече отколкото през цялата 2021 г.

Въпреки различните мерки, предприети от правителството на социалдемократите срещу престъпните банди, включително увеличаването на наказанията и на полицейските ресурси, убитите и ранените продължават да се трупат в дълга передица, така както атаките с взривни вещества и с прикрепени към автомобили експлозиви.

Престъпността, която е основна тема в предизборната кампания, наред с високите цени на енергията, е най-сериозният повод за безпокойство сред шведите, сочат проучвания на общественото мнение.

На 19 август в Малмьо 31-годишен мъж, идентифициран като един от главатарите на престъпна банда в третия по големина шведски град, беше застрелян в търговския център „Емпория“ няколко месеца след гибелта на брат си. 15-годишен тийнейджър беше задържан за убийството и му бяха повдигнати обвинения.

Седмица по-късно, жена и синът ѝ бяха ранени от заблудени куршуми на детска площадка в град Ескилстюна, западно от Стокхолм.

Десницата, водена от Умерената коалиционна партия, и крайнодясната формация „Шведски демократи“, които се надяват да вземат властта след изборите в неделя, се заричат да възстановят „закоността и реда“.

„Паралелни общества“

В желанието си да отговори на неспирните критики срещу левицата, че не показва твърдост, министър-председателят Магдалена Андершон обеща „национална офанзива“.

Според нея тези престъпления се дължат на появата на „паралелни общества“ в резултат на „прекалено голямата имиграция и прекалено слабата интеграция“.

Якоб Фрайман – разкаял се гангстер, който сега работи в структура за социално подпомагане, също констатира колко много се е увеличило насилието.

„Аз съм от старото поколение, ние имахме оръжия, но не се налагаше често да стреляш по някого“, разказва той пред агенция Франс прес от Сьодертале – голямо промишлено предградие на Стокхолм със смесено население.

„Най-често се стреляше в краката. Днес насърчават да се стреля в главата“, казва Фрайман.

В полицейския участък в Ринкеби, едно от проблемните предградия на Стокхолм, Микаел Койокару, 26-годишен редови полицай, дава подробности за изземванията на оръжия, включително тежки, и за сериозните разчиствания на сметки в квартала:

„Виждате рани, хора, ранени от (автомати „Калашников“), намушквания с нож, рани като от война. Сякаш е друго общество… една друга Швеция“.

Голяма сегрегация, проблеми с интеграцията и бедността, лесно циркулиране на оръжията – това са част от причините, посочвани, за да бъде обяснен този бич за Швеция.

Седем години по-късно, Мариса Ожилви уверява, че не разбира защо нейният син – „просто едно нормално момче“, е бил убит.

„Не зная какво точно се случи с нашето общество и как загубиха контрола върху определени квартали, но го загубиха. И става все по-лошо“, въздъхва тя. (БТА)

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar