„Дневник“ публикува текста анонимно по желание на автора му, който е човек от съдебната система и не желае името му да се обявява. Той е направил обстоен анализ и проучване на на проблемите, свързани с началото на изцяло електронното правосъдие в България, което трябва да започне утре, без въобще да има такава готовност. Заглавието е на „Дневник“.

Електронното правосъдие не е просто възможност за справки по интернет. То заменя хартиеното – извън съдебната зала гражданите и съдът си общуват само посредством електронни документи. Идеята е колкото модерна, толкова и стара; по нея циклично се приемат гръмки документи и нищо реално не се случва. С европейско финансиране през 2010 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) приема ИТ стратегия; през 2012 г. – концепция за е-правосъдие; едва през 2014 г. – пътна карта.

От януари 2013 г. няколко министри на правосъдието последователно внасят сходни законопроекти за изменение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), като едва покрай мащабните промени от август 2016 г. Народното събрание ги гласува и дава на ВСС три годишен срок за въвеждане на ел. правосъдие. Въпреки че получаването на готова подзаконова уредба и проекти, този срок е така умело проспан от настоящия (от 03.10.2017 г.) състав на ВСС, че едва 5 месеца след изтичането му е удължен със задна дата до 31.12.2020 г.

В края на същата година министър Десислава Ахладова си поставя амбициозната цел за въвеждане на е- правосъдие и парламентът ударно приема известни промени в процесуалните закони. ВСС обещава този път да се подготви и получава отсрочка в ЗСВ, според която е-правосъдието трябва да заработи от 01.07.2021 г. Ама надали.

В палитрата от провали на ВСС – с кадровата политика, включително липсата на контрол върху главния прокурор, забавените конкурси, които да дадат стабилност на магистратите; екзотичните идеи за обръщане на компетентността на съдилищата с хастара навън вместо реална реформа на съдебната карта; се добавя и черната дупка на електронното правосъдие.

Структура и ползи

От гледна точка на потребителите е-правосъдието включва две основни средѝ. В първата общуват съдилищата, от една страна, и гражданите, фирмите и държавните органи, от друга – това е т.нар. Единен портал за електронно правосъдие (ЕПЕП). Във втората работят отделните служители на правосъдието – това е т.нар. Единна информационна система на съдебната власт (ЕИСС). Двете системи обменят информация; зад тях, разбира се, стоят, други механизми, хранилища и техника.

Освен прозрачност на работата и удобство за хората, тези две среди ще доведат и до спестяване на разходи. Моделът, при който човек трябва да пътува до сградата на съда, за да се запознае с делото си преди всяко заседание, остава в миналото – той го достъпва през служебния или домашния си компютър. Няма го, впрочем, и рискът при това запознаване да „изчезнат“ ценни документи или цели дела. От компютъра си човек може да получи и входящ номер за подадени документи.

В значителна степен отпада и нуждата от призовкарски длъжности и огромни количества хартия, защото всички държавни, финансови и комунални институции, адвокатите (след гратисен едногодишен срок), както и изрично поискалите граждани, ще се призовават само електронно. Това впрочем е и по-сигурно, защото в днешно време всеки следи телефона и имейла си по-често, отколкото дали не е имало залепено уведомление на заключващата се входна врата на блока, в който живее, или на стария си адрес, който е пропуснал да пререгистрира. Ще отпадне и забавянето на делата, когато участниците по тях не могат да бъдат открити или поради ширещата се практика да се удостоверява по-късна дата на връчване.

В момента част от времето на другите служители в съда – деловодители и секретари, е заето с обслужването на хартията: удрят ѝ печат при постъпване, сканират я, подшиват я в папки, подреждат я и я търсят по стелажи, физически я пренасят между кабинетите (до съдиите и обратно по няколко пъти за всеки постъпил документ), съставят писма, призовки, изпълнителни листи и пр., изпращат и теглят от архив. С постепенното отпадане на старите хартиени дела ще е възможно редуциране и на армията от служители. Делата няма да спират фактически докато пътуват между инстанциите, вкл. когато предмет на обжалване е само някой страничен въпрос (понякога частни жалби се подават точно с цел забавяне на делото). За част от самите съдебни актове с по-бланков характер също е възможна автоматизация, като използването на веднъж въведените от страните данни ще намали допусканите грешки при преписването и нуждата от допълнителни процедури по поправката им.

Припомняне за вътрешната ЕИСС

На думи – добре, но вътрешната среда ЕИСС беше създадена не само с огромно забавяне, но и по напълно нелеп начин. Предишният състав на ВСС спечелва европроект за финансирането ѝ, а съдът окончателно потвърждава откриването на обществената поръчка в края на 2017 г. Изненадващо, а може би не, настоящият състав на ВСС решава да прекрати поръчката и да обяви нова, после втора, трета и четвърта, поради което договорът с новия изпълнител е сключен едва през януари 2019 г. Обичаен печеливш на ИТ обществени поръчки е 99,5 % държавното „Информационно обслужване“ АД (ИО), което преди няколко години получи монопола на системен интергратор и за което въпреки това съществуват съмнения, че не разполага с достатъчен персонал и възлага изпълнението на външни лица по позната схема. Договорът е от типа на инженеринга, при което ИО трябва да изпълни детайлна техническа спецификация, която само си е определило и която ВСС старателно укрива.

Наваксването заради европроекта налага да се спести от тестовите фази, а резултатите са толкова плачевни, че през септември 2020 г. след серия от декларации се провеждат нетипични протести на съдии пред сградата на ВСС. Оказва се, че членовете на ВСС не са осъществили какъвто и да е качествен контрол и са гласували, без (по своите твърдения) да знаят, че приемат изпълнението.

В крайна сметка ВСС се принуди да спре системата и да я върне за доработка, макар че на хартия я внедри „без забележки“, за да симулира изпълнение пред затворените очи на управляващия орган на ОП „Добро управление“ и да не пострадат хонорарите на върхушката от ВСС и ИО. По мнение на съдии и служители системата и понастоящем не отговаря на изискванията за ползваемост, отнема много повече време, отколкото работата с досегашните деловодни програми, част от функциите липсват или са практически неизползваеми, а стандартизираният външен вид на атовете е неграмотен и срамен. Обучението на служителите, макар също платено по проекта, също е било претупано (а във връзка с ЕПЕП въобще няма).

Нещо повече, съществува опасност от блокиране на голяма част от наказателните дела, образувани след 01.07.2021 г., тъй като едва на 22.06.2021 г. ВСС реши да бъдат закупени електронни подписи на стотици съдебни заседатели и да бъде създадена възможност за техни профили в ЕИСС, но както документалното оформяне и закупуването им, така и препрограмирането на ЕИСС би отнело време. Що се отнася до гражданските дела, образувани след 09.08.2019 г. до 01.06.2021 г., ГПК и ЗСВ не съдържат изключение от изискването за електронната форма на съдебните актове. ВСС обаче не е осигурил нито прехвърлянето им в ЕИСС, нито преработка на досегашите деловодни системи, нито е апелирал за отлагане от законодателя, а единствено, без да има такива правомощия, е дал указания на съдиите да постановяват хартиени актове.

Двупосочните проблеми с ЕПЕП

Положението със средата, с която съдилищата трябва да общуват с външния свят, ЕПЕП е по-лошо. Действително, част от по-малките съдилища са индиректно свързани с ЕПЕП, качват в него сканирани документи от страните и съда, а и известен брой адвокати правят отдалечени справки. Но това, както изтъкнахме, не е електронно правосъдие (както поставянето на фенерче на конска каруца не я прави електромобил).

От една страна, според нормативната уредба информацията, която страните подават към съдилищата, трябва да постъпва като електронно подписани текстови масиви посредством формуляри на сайта. Целта е още там да се проверява съответствието с техническите изисквания, автентичността на електронното изявление, както и да е възможно известно структуриране на данните за последващо използване, някои автоматични проверки за редовно сезиране, както и удостоверяване от страните на верността на приложенията. Този ключов модул обаче липсва и съответно не е интегриран с вътрешната ЕИСС.

Тъжно изключение прави заявлението за заповед за изпълнение, което уж е достъпно, но реално не се използва; а ако някой все пак се излъже да го ползва, съдът не бива известяван и ако някога разбере, книжата първо се отпечатват, след това се сканират, а информацията да се преписва наново в ЕИСС. В началото на пандемичната обстановка ВСС въведе аварийна възможност за подаване на книжа по имейл на съда. Тя обаче не само няма нормативна основа, но и надали е тайна, че реална проверка дали документът има електронен подпис (а не само картинка на такъв), дали подписът е технически изправен и дали не е обявен за анулиран, не се извършва; няма и ред за съхраняването на такива имейли; което минира бъдещето на стотици дела. Така основен способ за попълване на базите на ЕИСС и ЕПЕП остава ресурсоемкото (като време, служители и сървърно пространство) сканиране на хартиени документи.

Впрочем по закон електронното подаване се стимулира чрез намалени държавни такси и плащане от сайта на съда. ВСС обаче не е осигурил модул за лесно плащане и автоматично заприходяване към делото в ЕПЕП, нито калкулатор за изчисляването на такстата/ отстъпката.

От друга страна, когато информацията трябва да протече от съда към страните, какофонията е пълна. Според промените в ГПК от 2020 г. има три варианта за електронно връчване: чрез ЕПЕП, „квалифицирана електронна препоръчана поща“ или имейл.

Функционалността в ЕПЕП е изградена чрез норвежко финансиране през 2015 г., но страда от сериозни недостатъци. Така например при хартиено връчване в един огромен брой от случаите към самото съобщение („явете се на заседание“, „има решение по делото“) се прилагат книжа (становище на другата страна, решението); в ЕПЕП обаче нито има такава възможност, нито може да се гарантира, че книжата са качени в ЕПЕП, че страната е получила препратка към тях, а след това съдържанието им не е променяно; не е ясно и как се изпращат книжа до лица, които не са страни по делото и трябва да имат само ограничена информация.

Когато едно съобщение все пак бъде получено, няма времеви печат кога е станало това, а отделно за получателя не остава трайна следа кога точно съобщението се счита получено, макар че от тогава текат важни срокове; такива надлежни доказателства не се изпращат и в ЕИСС, т.е. датата е неизвестна и за съда насрещната страна също е в загадка дали първата е спазила срока.

Същевременно държавата разполага с нелошо работеща „Система за сигурно електронно връчване“ при Държавната агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ), която не работи зле и дори се използва „на добра воля“ (и без ясно законово основание) от 20% от общите съдилища. На държавно ниво обаче не се предвижда унификация на услугите по връчването от различни ведомства, т.е. използването или приспособяването на системата на ДАЕУ ѝ за електронното правосъдие, което буди съмнение дали целта не е да се усвоят повече бюждетни средства. При това плачевно положение хич не е ясно как ВСС смята да изпълни споменатото законово изискване от 01.07.2021 г. хиляди призовки към държавни институции и банки да завалят само през ЕПЕП. Втората опция за електронно връчване, чието точното име според еврорегламента eIDAS е „квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща“, остава само хипотетична (в друг контекст бихме казали „на хартия“).

Няма данни ВСС да е провеждал преговори кой и какви цени ще заплаща с единствения в България частен доставчик „Евротръст технолъджис“ АД (ДАЕУ не е лицензирана от КРС), нито за превод на чуждестранни услуги, нито да е излизал с указания в какви случаи и обеми да се използват от съдилищата. Накрая, макар и рискова, опцията с обикновените имейли е сравнително проста и работеща, те са и масово разпространени. Поради безхаберието на ВСС обаче това решение също не е свързано с ЕИСС и ЕПЕП, откъдето нито съдилищата могат да отбелязват автоматично изпратените през пощенските си сървъри съобщения, нито да получават разписките от това връчване.

Затруднен е достъпът и когато хората желаят да се запознаят с делото по своя инициатива. Първоначалната регистрация в системата често е неуспешна (или несъвместима при различни деловодни системи), но в съдилищата не пристига обратна връзка от ЕПЕП за това и съответно не могат да направят нищо, а гражданите недоволстват защо не получават регистрация. Ако все пак се сдобият с профил, те не получават автоматичен достъп до своите дела напр. само на база своя ел. подпис, а трябва да подават отделно заявление по всяко дело (които при фирмите може да са стотици).

ВСС обаче не е предвидил това да става дори чрез нарочен бутон в ЕПЕП, а единствено чрез дълъг хартиен образец, който се подава по общия ред (от по-хитрите – по имейл), минава през редица служби на съда, резолира се от съдията и се изпълнява вероятно след дни. За юридическите лица и големите адвокатски кантори съществува и друг сериозен проблем, защото не могат да си създадат фирмен профил в ЕПЕП, нито няколко профила с една електронна поща. Така те трябва да упълномощават конкретни служители, но ако някой от тях се разболее или напусне, фирмата може да не разбере за делото и да го загуби, или да не успее своевременно да спре достъпа на бивш служител, с когото не са в добри отношения.

Не по-малко трагикомично е, че и самите съдии нямат достъп за четене нито чрез ЕПЕП, нито чрез ЕИСС до дела на други съдилища и, за разлика от досега, няма да могат да следят развитието на свързани производства или да откриват адреси, на които участници по техни дела са били ефективно призовавани.

Може да се предположи, че входна точка за информиране на гражданите, които нямат голям опит с правосъдието, ще са интернет страниците на съдилищата. С предходен европроект ВСС поде принципно хубавата идея за тяхната унификация, но за съжаление отново я възложи на ИО. Сега сайтовете изглеждат почти гротескно, а информацията е загубена или ненамираема. (Например за да разберете кои населени места се обслужват от даден съд, трябва да изберете чак меню „Връзки“, където преди „Други институции“ веднага се показва подменю, включващо опции за прокуратури, адвокати, нотариуси, синдици, но трябва да се сетите да кликнете върху самото име на подменюто – „Съдебен район“.)

Парадоксално електронизацията доведе до негативни последици за публичността, която е закрепена в конституцията и обхваща определени аспекти на правосъдието – напр. съдебните заседания и крайните актове. В съответствие с това на голяма част от досегашните сайтове всеки можеше да се запознае с анонимизирани протоколи, решения и мотиви, като редица съдилища представяха и възможност за проследяване на връзките между делата по инстанциите. С въвеждането на ЕПЕП тези функции спират да се поддържат, но в ЕПЕП е възможен само достъп от страните по делото до пълната информация по всички книжа, но не и частичен публичен достъп. В поддържания от ВСС регистър на крайните актове (ЦУБИПСА) липсва достъп до протоколите, както и резултат от обжалванията (такава графа има само на думи).

В унисон с ВСС в областта на изпълнителното производство бездейства и Министерството на правосъдието, което през 2012 г. е задължено да въведе електронни запори върху банкови сметки, а от 2017 г. – електронни търгове. Продължаващата липса на тези системи може и да носи известни предимства за банките и частните съдебни изпълнители, но оскъпява и затруднява процеса за гражданите.

Човешки и хардуерни ресурси

За да проверим техническата готовност за стартиране на е-правосъдие, с помощта на Програма „Достъп до информация“ на няколко пъти се обърнахме по реда на ЗДОИ до ВСС и съдилища от различен калибър (като АС – Велико Търново, СГС, ОС – Кърджали, РС – Русе, СРС). Част от тях отговориха на поставените въпроси, но други буквално или фактически отказаха. Така например председателката на РС – Варна Магдалена Давидова-Янева отказа да предостави информация относно наличната в съда техника под безумния претекст, че не разполага с такава въпреки повторната ни добронамерена молба.

Самият ВСС постанови мълчалив отказ по второто ни искане; след подаване на жалба пред АССГ отговори на част от въпросите. Доколко това е израз на дължимата прозрачност в работата на бюджетните организации и доколко защитна позиция за прикритие на управленската немощ, се оставя на читателите да преценят. Анализът на наличните отговори обаче показва, от една страна, вътрешни противоречия (напр. на 09.12.2020 г. ВСС лаконично препраща, че призовкарските таблети с геолокация трябва да имат характеристики според модула за призоваване в ЕИСС; на 01.06.2021 г. обаче посочва, че по време на разработването на ЕИСС не е стоял въпрос за каквито и да е технически параметри на таблетите). От друга страна, налице е прехвърляне на топката между институциите (напр. ВСС заявява, че не разполага с информацията за нуждите от техника на отделните съдилища; съдилищата обаче сочат, че поръчката на техника се извършва от ВСС).

На първо място по същество, прави тревожно впечатление, че въпреки множеството обществени очаквания, стратегии и отлагания нито ВСС, нито съдилищата са изготвили конкретни разчети, планове или други документи какви техника и персонал са необходими във връзка с де юре чукащата на вратата цифрова революция в правосъдието. В отговор на нашите запитвания такива не ни бяха представени.

На второ място, в ръководството на съдебната администрация се наблюдава широко неразбиране на естеството и предизвикателствата на е-правосъдие. Така например законодателят не е пропуснал, че има хора със специфичен здравословен, икономически и образователен статус, които нямат или не умеят да боравят с компютри. За тях в съдилищата трябва да са достъпни терминали за запознаване с безхартиените дела и съответна помощ от служители.

Въпреки че отправихме въпрос с посочване на точната законова разпоредба, никое от запитаните съдилища не даде последователни и убедителни отговори. Такива конфигурации няма никъде; в част от съдилищата не се и предвиждат (В. Търново, Кърджали, Русе, СГС; СРС заяви, че отказва да отговори); няма и срокове за доставки. От своя страна, ВСС през м. 12.2020 г. заяви общо, че поначало такива се предвиждат, но информацията е бъдеща и евентуално ще се анализира; през м. 06.2021 г. разчети все още няма. Попитахме и за лицата с увреждания, което в поредицата от въпроси относно терминалите за четене очевидно касаеше зрителни увреди и съответни приспособления и тълковници.

Куриозното е, че като че ли нито един от органите не разбра въпроса и не показа чувствителност по темата – в най-добрия случай ни казаха, че имат рампи за колички или правила на ВСС за рампите. И още един детайл, който сега изглежда забавно: след като всичко мине онлайн, ако някой отиде в съда да иска хартиен препис, върху него ще трябва да се постави щемпел „вярно с електронния оригинал“.

Мисълта за детайла обаче не е силата на нашата администрация, не ни е известно такива щемпели да са подготвени. (Проблемът не е толкова малък, защото ЕИСС не предвижда възможност допълнително електронно отбелязване с дата и подпис за влизане в сила на съдебните актове, така че страните ще бъдат принудени да искат хартиени преписи).

Ако досега компютрите са ползвани като помощно средство за въвеждане на проекти на актове (решения, протоколи, които след това се разпечатват и подписват), а в същото време самите дела са четени и листени на хартия в папки на бюрото пред съдиите и служителите, то след 01.07.2021 г. делата би трябвало да се изобразяват само на екран. Това неминуемо означава, че за работните станции, особено на съдиите, ще са необходими допълнителни екрани (четци), както е по „белия свят“. В противен случай при писане на актове или по време на заседания ще се налага многократно превключване между прозорците на екрана, каквото затрудняване и забавяне на работата едва ли е целта на дигитализацията.

Инвестицията за монитори е еднократна, но относително голяма. В общите съдилища работят около 2000 съдии, при последващата електронизация на административното правосъдие следва да се имат предвид още 400. Поне толкова монитори ще са нужни за кабинетите им; известен брой – и за съдебните зали. В един по-добър свят такива ще има и за секретарите и деловодителите, които са съответно около 1500 и 1900 души. Тези необходимост обаче е останала неосъзната: нито един от запитаните от нас ръководители на съдилища не отчита такава (не пише и как би се разрешил проблемът), а ВСС отказват информация, под предлог че чакат информация от съдилищата

Аналогично трагично е положението и с връчването на съдебни книжа, което по отношение на граждани и частни фирми (т.е. на по-проблемните за намиране) при липса на тяхно съгласие ще остане полу-хартиено. По задание призовкарят трябва да отбелязва всяко посещение от място чрез мобилно приложение. Само че ВСС нито има информация за наличните таблети, нито е купувал, нито планира да провежда обществени поръчки. Запитаните съдилища също не разполагат с такива (с изключение на районния съд в София, който има за около 10 % от призовкарите), не са извършвали преценка и не заявяват да планират да закупуват такива (някои разчитат на централна покупка от ВСС), нямат и договори за връзка с интернет и геолокация. Между редовете на отговорите, а и от неофициални разговори се прокрадва, че модулът за призоваването в ЕИСС и мобилната му версия не работят. Така въпреки че в почти всички становища на ВСС и съдилищата като причина за забавяне на делата се сочат проблемите с призоваването, явно се залага те да останат.

На трето място, очертава се, че по-малките съдилища по-скоро могат да се справят с наличната техника и персонал, в частност относно дигитализацията на документите. В съдилищата с по-голям документооборот специфичните нужди ще се мултиплицират, поради което съществува и риск от блокаж. Това е така най-вече за първите инстанции на РС и ОС; и особено за съдилищата, в които досега не се извършваше сканиране, а именно софийските.

Така например Софийският градски съд (СГС) е засякъл, че в него постъпват 12 000 страници всеки ден; и ако част от тях са по стари, хартиени дела, в бъдеще, доколкото по-горе стана ясно, че електронно подаване в ЕПЕП не е възможно, всички те е трябва да се сканират. Нормативната уредба предполага експедитивност – ако страната подаде хартиен документ, той трябва да се сканира и да ѝ се върне на мига, без да остава в съда. В тази връзка преди половин година СГС е подал искане пред ВСС за осигуряване на скенери от висок клас, но няма представа дали и кога това ще се случи. Пак там през 2020 г. е разкрит (но не и попълнен) щат за още 14 системни администратори, но през следващата година половината от тях са преобразувани в други длъжности.

Софийският районен съд (СРС) пък е пословично известен с опашките пред регистратурите си – макар в тях да има щат за 20 души, се случва документите, подадени по пощата, да получават входящ номер седмица по-късно. При запитването ни по ЗДОИ този съд отказва да предостави информация дали е извършвал преценка на нуждите си от сканиране. Отговаря единствено относно наличната техника, която остава същата въпреки наближаващия старт на е-правосъдието – като както през декември 2020 г., така и през април 2021 г. се сочат 28 скенера и 105 мултифункционални устройства.

Прегледът на моделите обаче показва редица плоски и бавни такива; а по наши данни повечето мултифункционални устройства са разхвърляни по етажите и в кабинетите на магистратите и служителите и не могат да се ползват за регистратурата. Все пак става ясно, че в СРС е създадено звено „Сканиране“ от 5 души общо за сградата на НДК и в ж.к. „Лагера“, които създават образи поне на иницииращите документи по новообразуваните след май 2021 г. дела.

Бъдещето

Признание за тоталната липса на ВСС на готовност за въвеждане на електронно правосъдие откриваме не къде да е, а в публикувания от предходното правителство вариант на План за възстановяване. Проект № 29 предвижда 3 млн. лв. за доработка на ЕИСС, 10 млн. лв. за компютърни конфигурации и 12 млн. лв. за център за данни; проект № 30 – 1 млн. лв. за доработка на ЕПЕП; проект № 31 – 8,6 млн. лв. за цифровизация на административното правораздаване; проект № 33 – 128 млн. лв. за борба с корупцията; а проект № 34 – 1,5 млн. лв. за задължителна медиация.

Разпределението на средствата е дискусионно: лъвският (и то с много) пай ще бъде усвоен от комисията, ръководена от Цацаров; за доработка на ЕИСС ще се похарчат тройно повече пари, отколкото за проектирането и изработката ѝ. Създаването на нова система за административните съдилища е финансово нецелесъобразно, както защото вече са заплатени поне 3 системи за тях, някои от които функционират, така и защото спокойно може да се ползва ЕИСС.

Притеснително е доколко електронизацията на правосъдието е цел по възстановяване от коронакризата, непредвидена в държавния бюджет, за която трябва да се разчита на външно и по естеството си кредитно финансиране, въпреки че годишният бюджет на съдебната власт надхвърля 880 млн. лв. Но показателното е друго – ако този план бъде внесен от служебното правителство, средствата ще са налични най-рано в края на годината, а изпълнението на проектите ще приключи навярно след още няколко. А проектите може и да не бъдат одобрени.

Дотогава електронното правосъдие най-малкото ще буксува. Благодарение на ВСС.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar