към оригиналната статия

Казусът „ЦУМгейт“: затворен институционално, но отворен с нови въпроси

Дневник 1 февруари 2022 коментирайте

На 27 януари председателят на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) в оставка Сотир Цацаров заяви пред парламентарната комисия за борба с корупцията, че допускът му до класифицирана информация е отнет във връзка със срещата му през 2017 г. с бизнесмена Сашо Дончев в ЦУМ. А пред журналисти след изслушването каза в отговор на въпрос: „Доколкото разбирам от беседата (със зам.-председателя на ДАНС – бел.ред.) свързано е с това, че на г-н Дончев е изнесена класифицирана информация“.

Така случаят, придобил публичност като „ЦУМгейт“, се завърна с нови въпроси, които се добавят към старите, неполучили отговор години наред. Цацаров и сега не отговори дали на онази среща е обсъждана редакционната политика на в. „Сега“, а отказа категорично да говори за конкретното съдържание на разговора им. Попитан по чия инициатива се е провела тя, каза: „Да кажем, по съгласие на двете страни“. Този е единственият нюанс, различаващ сегашния отговор от досегашната еднозначна версия, че срещата е била уредена от Гергов по искане на Сашо Дончев.

„Няма да влизам в каквито и да е подробности. Единственото, което ще кажа, че при осъществяването на тази среща, при разговора, аз нямам каквито и да е притеснения от етична, морална или друга гледна точка“, затвори темата Цацаров.

Но темата стои отворена, защото проверка по същество не е правена

През април 2017 г. изпълнителният директор на „Овъргаз“ и издател на в. „Сега“ Сашо Дончев в публично изявление разкри, че на 17 март с.г., в навечерието на парламентарните избори, е бил поканен на среща от бизнесмена Георги Гергов с главния прокурор Сотир Цацаров, на която е бил питан за редакционната политика на медията, известна с критични позиции към ръководството на прокуратурата, както и за пиперливите карикатури на Христо Комарницки, чийто герой често е бил главният прокурор. И още: че е бил питан от Цацаров дали финансира партия „Да, България“ и защо го прави, след като има хубав бизнес. Освен това според Дончев Цацаров му е казал: „Нима се съмнявате, че вашите телефони и комуникации са под контрол?“. Дончев съобщи също, че след като споделил по телефона на журналиста Сашо Диков за изненадата си от разговора с Цацаров, получил SMS от Гергов: „Много говориш по телефона“. Гергов потвърди в телевизионно интервю за SMS-а, но каза, че по друг повод го пратил.

Разказаното от Дончев шокира обществото – ако изнесеното е вярно, главният прокурор подлежи на дисциплинарна отговорност за уронване престижа на съдебната власт. Членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) тогава: Калин Калпакчиев, Атанаска Дишева и Олга Керелска, поискаха той да извърши проверка. Твърдото мнозинство на Цацаров отхвърли предложението и препрати случая на Инспектората към ВСС.

А аргументът на Цацаров, изразен публично – и тогава, и сега – е един и същ: че не се е срещал с обвиняеми и подсъдими лица и затова срещата и разговорът не са нарушение на Етичния кодекс на магистратите, нито на закона. Към онзи момент обаче е имало започната проверка според сайта „Свободна Европа“ под наблюдението на прокуратурата спрямо Дончев, отнасяща за отношенията между „Овъргаз“, „Газпром“ и българската държавна фирма „Булгаргаз“. Самият Цацаров потвърждава, че се е извършвала проверка, с твърдението си, че Дончев му е упражнил натиск по време на срещата да повлияе на хода й, но той отказал.

Проверката на Инспектората приключи на 10 юли 2017 г. със заключение, че „се прекратява поради липса на достатъчно данни за извършено нарушение по смисъла на чл. 175к, ал. 4 от Закона за съдебната власт“. Тоест няма накърняване на престижа на съдебната власт.

Три години Инспекторатът отказваше да огласи материалите от т. нар. проверка,

като не изпълнява съдебните решения по делата за достъп до информация на гражданския активист Николай Неделчев и журналистката от „Сега“ Доротея Дачкова. Едва през декември 2020 г. се разбра официално, че Цацаров е отказал (не се отзовал на поканата) на инспекторите да изложи своя разказ за срещата. Не се е отзовал и посредникът Георги Гергов. Материалите получиха публичност след остро критично писмо на Съюза на съдиите, че главният инспектор недопустимо не изпълнява съдебно решение.

Тогава ВСС – отново с мнозинството на главния прокурор, отхвърли предложението на председателя на ВКС Лозан Панов да бъде изслушана Точкова и да й бъдат зададени въпроси. А Цацаров заяви, че темата се повдига от „изпълнители на сценаристи“, които не назова.

Така скандалът заглъхна – до 14 януари т.г., когато се разбра, че допускът до класифицирана информация на Цацаров като председател на КПКОНПИ е отнет именно заради тази среща.

Сега, след като самият Цацаров потвърди, че отнемането на допуска му до секретна информация „е свързано с това, че на г-н Дончев е изнесена класифицирана информация“, се възобновява съмнението, че докато се е провеждала срещата, Сашо Дончев действително е бил под контрол и спрямо него са прилагани специални разузнавателни средства (СРС). А доколкото секретната информация е и държавна тайна, юристи сега задават въпроса дали случаят остава само на територията на ДАНС за опазване на тайната, и не навлиза ли на терена на Наказателния кодекс.

Въпроси повдига и фактът, че Цацаров се обръща към издател на критична медия, който е и проверяван. Когато главен прокурор каже на гражданин: „Смятате ли, че не сте под контрол“ , стои въпросът дали това е заплаха или опит за принуда.

Търсенето на дисциплинарна отговорност във ВСС за нарушаване на Етичния кодекс е вече с изтекла давност. Но заплахата, принудата, издаването на държавна тайна са престъпления от общ характер в Наказателния кодекс, коментират юристи. Дори техните спорове да са без конкретика и по принцип, въпросите, които отново изплуват от „ЦУМгейт“, би трябвало да бъдат анализирани експертно от прокуратурата и да се излезе със заключение, дори да бъде оневиняващо. Иначе трябва да приемем, че г-н Цацаров се връща във Върховната касационна прокуратура с тежък товар, и не само морален, който ще хвърля сянка върху неговите решения.

Ще предприеме ли Гешев такава проверка?

За да припомни детайлно фактите, „Дневник“ публикува със съкращения становището на члена на ВСС от април 2017 г. Калин Калпакчиев, сега съдия в Софийския апелативен съд. Преди почти пет години той публикува в блога си детайлното описание на казуса и призова ВСС да извърши безпристрастна проверка на случая, В изложението, адресирано до ВСС, министъра на правосъдието и ЕК, са събрани и анализирани всички известни факти и твърдения и е посочено, че без задълбочено и обективно изследване, престижът на съдебната власт ще понесат тежки поражения.

Калин Калпакчиев през 2017 г.: Самият факт, че главният прокурор е отишъл на срещата в ЦУМ, го компрометира

1. Установените към момента фактически положения според разпространените твърдения на тримата участници в срещата

Твърдения на Сашо Дончев

На 19 април 2017 г. в медиите беше разпространен видеозапис, в който Сашо Дончев разказва за своя среща с главния прокурор Сотир Цацаров, на която е присъствал и бизнесменът и член на ръководството на БСП Георги Гергов. Разказът съдържа следните твърдения за факти на Сашо Дончев.

„Аз бях поканен на среща с главния прокурор, за да ми каже, че моето поведение започва да става неприемливо и нетърпимо за него. Какво е това, че аз подкрепям „Да, България“, какво е това, че моята телевизия Би Ай Ти, в която моят приятел Сашо Диков го е превърнал в централен образ, и, разбира се, вестник „Сега“ и Комарницки. И аз го гледам и питам: „Ама вие какво искате да ми кажете“;“Казвам Ви, че даже господин Филчев ми каза, че съм много мек в реакциите.“; „И аз викам, ама същият този г-н Филчев прати барети и какво се случи, какво последва? Да Ви информирам, нямам нищо общо с „Да, България“, освен че познавам Христо Иванов. Нямам нищо общо с Би Ай Ти, освен че със Сашо Диков сме карали ски и сме ходили по гаджета.“

На 21.04.2017 г. в интервю за предаването „еМисия България“ по BIT Сашо Дончев заявява, че срещата с главния прокурор се е провела в ЦУМ в кабинета на бизнесмена Георги Гергов. В интервюто г-н Дончев твърди: “ И казах искате ли да Ви дам номера на мобилния си телефон, за да не ползваме посредници при общуването. И тогава главният прокурор ми каза „Ама Вие нали не се съмнявате, че Вашата кореспонденция и телефонът Ви се контролират. И аз учуден казах: „На какво основание?“, но той ми каза, че това не е в компетенциите на прокуратурата и това не са неговите хора, има си други специализирани звена в държавата, които се занимават с тези неща.“

На 22.04.2017 г. в интервю за Нова телевизия Сашо Дончев заявява: “ И той (главният прокурор) в един момент казва: „И всичко това, като имате такъв хубав живот, защо Ви трябва да се занимавате с да финансирате партията на Христо Иванов. След което последва и въпросът за моята телевизия BIT и за моя приятел Диков, който го е превърнал в главен герой. На което аз вече прекъснах и му казах: „Ама Вас наистина са Ви дезинформирали или са Ви информирали неправилно. И той ми каза: „Мен нали се сещате, че не ме информират хора от улицата. Стана ясно, че го информират специалните служби.“ В същото интервю Сашо Дончев допълва: „Когато аз разказвах два дни по-късно по телефона на Сашо Диков цялата история, на следващия ден аз получих едно съобщение с краткия текст: „Много говориш по телефона“ от Георги Гергов.“

На 28.04.2017 г. в интервю за вестник „Капитал“ Сашо Дончев твърди: „Всичко е глупост, самият начин, по който е било съчинено – за какъв дявол им е трябвало да ми викат? Ти можеш да не си съгласен и да не ти харесва и като ме срещнеш някъде, да го споделиш не като прокурор, а като човек. Но не можеш да ми кажеш „имаш такъв хубав бизнес, защо го рискуваш“. Какво е това? Как така?“

Твърдения на Сотир Цацаров

В заседанието на ВСС, проведено на 27 април 2017 г., главният прокурор заявява:

„По отношение на никого не е упражняван от мен натиск, нито са отправяни заплахи. Не съм упражнявал никакъв натиск върху наблюдаващия прокурор по проверка – сега досъдебно производство (за КЕВР и цените, които се образуват, според отчетените разходи от „Овъргаз“), напротив: отказал съм. Лицата, с които съм се срещал, не са обвиняеми, не са подсъдими, не са криминално проявени. Тезата, че лицата са разследвани, е или злонамерена, или най-меко казано неосведоменост. И още нещо – тези лица не са адвокати, не са страна по дела. Аз въобще не съм отишъл на тайна среща. За мен в тази среща няма нищо тайно.

Няма от какво да се срамувам. Бих се срамувал, ако определени разследвания не биха се развивали в насоката, в която очевидно някои не желаят да се развият. Не съм нарушил закона, не съм нарушил служебните си задължения. Затова и не се срамувам.

Чужди сценарии и постоянните им сценаристи аз не желая да коментирам. Ще кажа само, че на тази маса сценаристи няма. Има само хора, на които е възложено да изпълняват определени сценарии. Но те се сменят – сценаристите остават същите.“

Твърдения на Георги Гергов

В интервю за предаването „Тази сутрин“ на 2 май 2017 г. по bTV Георги Гергов твърди следното:

„Срещнахме се със Сашо Дончев в офиса ми в ЦУМ и той ме попита дали ще успея да организирам среща със Сотир Цацаров. Аз му звъннах веднага и се видяхме тримата на следващия ден. Сашо Дончев носеше папка с три листа, които Цацаров погледна и му каза, че не може да му помогне с разследванията. Главният прокурор взе тези листове със себе си. Подчертавам, че интерес и желание за тази среща имаше Сашо Дончев“; „Цацаров му отговори, че това е частен случай и че не може да помогне по тази тема. И толкоз. Разговорът беше съвсем нормален, човешки. Недоумявам този ход на Сашо Дончев“; „В папката не съм видял какво има, бяха три листа. Цацаров ги взе, погледна ги, каза, че това е частен случай и ги прибра в джоба си“

В интервюто си Гергов разказва за отношенията си със Сотир Цацаров, дава оценка за личността му, споменава, че двамата се познават от много години, още преди Цацаров да стане окръжен съдия. Гергов дава оценка за срещата между тримата: „Човешки разговор, 15-20 минути, за семействата, за бизнеса. Много човешки, много нормален“.

Данни, които имат значение при оценка на значението на проведената среща:

На 28.04.2017 г. в интервю за вестник „Капитал“ Сашо Дончев съобщава, че през 2011 г. от името на „Овергаз“ е подал жалба до Европейската комисия за господстващо положение на „Български енергиен холдинг“, „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ на газовия пазар в България.

На 24.04.2017 г. официално от пресслужбата на прокуратурата са информирани медиите, че на същата дата Специализираното звено „Антикорупция“ – СГП е образувало наказателно производство срещу длъжностни лица от КЕВР за престъпления по служба. Посочено е, че досъдебното производство е образувано по повод постъпил на 16.01.2017 г. сигнал до главния прокурор, който той изпратил на СГП по компетентност. Същевременно е уточнено, че предмет на разследване ще бъде и осъществено през март 2015 г. вливане на търговски дружества в „Софиягаз“ (впоследствие „Овергаз мрежи“ АД), и по-точно дали действията на КЕВР в тази насока не са довели до запазване на необосновано висока продажна цена на газта. Допълнена е още една насока на разследването, свързана с подадена на 20.01.2011 г. от „Овергаз Инк“ АД до ДКЕВР жалба до Европейската комисия срещу „Булгартрансгаз“ ЕАД за непредоставяне на достъп до газопреносната система и до ПГХ „Чирен“.

2. Твърденията на тримата участници и публично известните факти позволяват да се изведат няколко несъмнени фактически констатации, доколкото са налице съвпадащи и непротиворечиви положения:

Сашо Дончев е управляващ дружеството „Овъргаз“, издател на вестник „Сега“, в който се публикуват карикатури на художника Христо Комарницки;
„Овергаз“ е частна газова компания, чиято основна цел е да изгражда и експлоатира газоразпределителни мрежи и природен газ на крайни потребители. Групата на Овергаз се състои от дружества, специализирани в разработване, изграждане и предоставяне на инфраструктурни услуги в областта на газификацията. „Овергаз Мрежи“ АД притежава 10 лицензии за разпределение и снабдяване с природен газ в 51 общини. Сашо Дончев е изпълнителен директор на „Овергаз Инк.“ АД и на „Овергаз Холдинг“ АД, заместник-председател на Съвета на директорите на „Овергаз Инк.“ АД, председател на Съвета на директорите на „Овергаз Холдинг“ АД;
Георги Гергов е член на изпълнителното бюро на Българската социалистическа партия и собственик и управляващ редица търговски дружества;
Сотир Цацаров е главен прокурор на Република България и член по право на Висшия съдебен съвет;
Сотир Цацаров и Георги Гергов се познават от дълги години и са добри познати;
През месец март 2017 г. в офиса на Георги Гергов, намиращ се в сградата на ЦУМ, се провежда среща между Сашо Дончев и главния прокурор Сотир Цацаров:
Срещата между главния прокурор и Сашо Дончев е уредена с посредничеството на Георги Гергов;
По време на срещата, продължила около 30 минути, Дончев и Цацаров са си говорили за бизнеса и за семействата;
Към момента на провеждане на срещата дружества, свързани с бизнеса на Георги Гергов и Сашо Дончев, са били обект на прокурорски проверки. В информацията, разпространена от прокуратурата на 24.04.2017 г., не е посочено кога е започнала предварителната проверка, но в нея се съобщават факти, от които става ясно, че към датата на срещата главният прокурор е знаел най-малкото за постъпилия сигнал на 16.01.2017 г. и за неговия предмет;
Срещата се провежда по време на политическа кампания за парламентарни избори през март 2017 г.;
Предмет на разговора е била прокурорска проверка, която се извършва във връзка със сигнал от 16.01.2017 г. Сигналът е свързан с дейността на газоразпределителните дружества, управлявани от Сашо Дончев, както и с подадена от него жалба до Европейската комисия за господстващо положение на „Български енергиен холдинг“, „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ на газовия пазар в България (това се твърди и от тримата, макар и да му придават различна интерпретация);
След срещата издателят на вестника се оплаква от нерегламентиран натиск от главния прокурор, който признал, че се чувства засегнат от карикатурите на финансирания от него вестник;
Ноторен факт, е че един от обектите на карикатурите, публикувани във вестник „Сега“, е главният прокурор Цацаров.

3. Правен стандарт за преценка на поведението на главния прокурор по време на срещата му със Сашо Дончев и Георги Гергов и правни изводи

Установени вътрешни и международни стандарти

По отношение на съдиите, прокурорите и следователите съществуват завишени стандарти за тяхното поведение в службата и извън нея. За главния прокурор и председателите на върховните съдилища са въведени специални изисквания за съблюдаване и налагане на високи етични стандарти и изявена независимост.

Валидните за българските магистрати етични правила от Кодекса за етично поведение, приет с решение на ВСС, могат да се изведат и от т.нар. Бангалорски принципи – общоприетите етични стандарти за съдиите на държавите членки на ООН, които са приложими и за представители на другите магистратски професии в съдебната власт.

Правилата за професионалното поведение изискват от всички магистрати да поддържат доверието на обществото, да избягват всякакви действия, които накърняват достойнството на тяхната професия и да свеждат до минимум риска от конфликт на интереси или каквато и да е деятелност, която би застрашила тяхната репутация и независимост. Поведението им не само следва да е стриктно съобразено с критериите за безпристрастност и независимост, но и да предотвратява възможностите за конфликт или за съмнение в почтеността и благоприличието им. Магистратите всекидневно упражняват власт, която съществено се отразява върху съдбата на гражданите. Обществото не би се примирило да предостави тази власт в ръцете на лица със спорна почтеност, компетентност или съмнителни лични стандарти. Затова поведението на магистратите както в службата, така и извън пряката им служебна дейност, трябва да е изцяло съобразено с доверието на обществото и неговите очаквания.

Съгласно Конституцията и Закона за съдебната власт главният прокурор притежава изключителни правомощия в сферата на наказателното преследване и надзора за законност, които го поставят на най-високо място в йерархията на съдебната власт. Според чл. 126, ал. 2 Конституцията главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Системата на прокуратурата в България е централизирана. Всички административни ръководители в прокуратурата са подчинени и се отчитат пред главния прокурор (чл. 136, ал. 4 ЗСВ). Главният прокурор, като най-висш прокурор в йерархията, има правото да издава задължителни нареждания, отнасящи се до работата на всеки прокурор, включително и до работата по конкретни дела (чл. 139 и чл. 143 ЗСВ). Главният прокурор има право да внася във Висшия съдебен съвет предложения за повишаване или дисциплинарно наказване на прокурори (чл. 38 и 312 ЗСВ). Според разпоредбите на НПК главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори (чл. 46, ал. 5 НПК).

Правомощията на главния прокурор определят и завишените изисквания и етични стандарти към поведението му, доколкото той може да влияе върху дейността на всички прокурори и определя цялостния облик на прокуратурата. Съдържанието на етичните стандарти, с които е длъжен да се съобразява главният прокурор, неизбежно следва да държи сметка и за актуалния контекст, и за въздействието върху общественото мнение на останалите неразрешени проблеми и кризи в легитимността на съдебната власт, и в частност – на прокуратурата. Това влияе на общото ниво на недоверие, изпитвано от българските граждани по отношение на способността на съдебната власт да осигури върховенството на правото.

Достатъчно е да припомним, от една страна, че повече от 7 години след осъдителното решение на Европейския съд по правата на човека по делото Колеви срещу България, не е предвиден институционален и процесуален механизъм, който да създава ефективни гаранции за безпристрастност и обективност на евентуално наказателно преследване срещу главния прокурор при данни за извършено престъпление. От друга страна – въпреки освобождаването от длъжност на градския прокурор на София Николай Кокинов за дисциплинарно нарушение, уронващо престижа на съдебната власт, извършено именно по повод нерегламентирана среща с бивш министър-председател и председател на политическа партия, в която той чрез репликата „Ти си го избра“ създава съмнения за политическата и икономическа независимост на процеса по номиниране и избор на висши прокурори, обстойна проверка не беше извършена. Не беше повишена и прозрачността на вземането на кадрови решения за висшите административни длъжности.

Конфликтът между високите нормативни изисквания към личността на главния прокурор и високото недоверие в независимостта от корупционни влияния на висшите административни длъжности в съдебната власт, включително – на главния прокурор, налага ВСС да полага изключителна активност, за да спре опасните процеси, които ерозират цялостната идея за държавност и причиняват тежки последици за правосъзнанието на гражданите.

Правна оценка на поведението на главния прокурор:

Нерегламентираните контакти с бизнесмен и издател на вестник, и то в момент, когато спрямо дейността на дружествата му се извършва прокурорска проверка и в период на предизборна кампания, използването на посредничеството на друг бизнесмен за уреждане на срещата (чийто бизнес също е обект на прокурорска проверка), реално накърнява общественото доверие в независимостта на съдебната власт, тъй като възбужда редица основателни съмнения.

Главният прокурор поначало не бива сам да се поставя в ситуация, в която има риск да се дискредитира ръководената от него институция. Затова от първостепенно значение за правилната реакция на ВСС е справедливата и безпристрастна оценка на впечатлението, което срещата оставя у обективния наблюдател, както и какви са процедурните средства за установяване на истината. Един от присъстващите бизнесмени съобщава, че е бил обект на натиск от главния прокурор чрез софистицирани, но еднозначни по смисъл изрази – да не спонсорира политическа партия (в период на изборна кампания) и да преразгледа линията на медията, която финансира. В конкретния контекст на обстоятелствата относно срещата – в частен офис и в присъствието само на посредника, който от изложените факти излиза, че е добър познат на главния прокурор от дълъг период от време, тези твърдения на бизнесмена издател не могат да бъдат игнорирани на принципа „дума срещу дума“.

Попадането в подобна ситуация само по себе си е силно проблематично и недопустимо от гледна точка на високите професионални изисквания към поведението на главния прокурор.

Несъстоятелна е тезата, че бизнесменът, който твърди злоупотреба с власт от страна на главния прокурор, не може да докаже верността на твърденията си, поради което не следва да се предприемат никакви мерки от органите на съдебната власт. Европейският съд по правата на човека е приел по серия осъдителни български решения, че оплакващият се от корупционно поведение или противоправни действия на държавни органи гражданин не може да бъде поставен в обективно невъзможно положение да доказва държавната корупция, за да не бъде обвинен в клевета или набедяване.

Ето защо самият факт, че в конкретния случай главният прокурор, знаейки предварително формата и участниците в срещата, е отишъл на нея, го компрометира. Нещо повече – поставя в риск доверието на обществото в безпристрастността на предприетите от прокуратурата действия веднага след осветляването на срещата в стопанската област, в която развива търговска дейност оплакалият се от нерегламентиран натиск бизнесмен.

Същевременно, от обстоятелството, че гражданинът, който сигнализира за държавна корупция или злоупотреба с власт, не разполага с инструментариум и властнически ресурс да установи верността на твърденията си, не следва, че е допустимо компетентните власти, в това число и ВСС, да бездействат. Конвенцията на ООН срещу корупцията, ратифицирана от България, установява задължението на държавите, съобразявайки принципа за независимостта на съда, да вземат мерки за укрепване на честността и предотвратяване на възможностите за корупция сред магистратите, включително чрез въвеждане на съответни правила за поведение на членовете на съдебната власт.

Специфичното приложение на това изискване по отношение на административните длъжности в съдебната власт предпоставя, че всяко съмнение, довело до реално увреждане на авторитета на правосъдието и на базовото функциониране на правовата държава, налага, ако замесеният административен ръководител не подаде сам оставка, да се предприемат действия за освобождаването му от длъжност.

Това е така, тъй като разколебаването на доверието в служебното положение на висшите административни длъжности води до недоверие към цялата институционална система. В най-голяма степен това е валидно за главния прокурор, защото на гражданите са известни големите му възможности за влияние и въздействие върху дейността на прокуратурата и върху редовите магистрати. Някои от тези възможности не са публични и прозрачни, поради което трудно се поддават на обществен контрол. По тази причина репутацията на главния прокурор трябва да бъде безупречна и всяко замесване в ситуация, която поражда основателно съмнение за корупционен натиск или влияние, следва да има за неизбежна правна последица освобождаване от длъжността.

С оглед посочената конкретиката на случая прокуратурата е компетентният орган да установи истината за разговора между тримата участници, защото в изнесената от единия от тях информация се съдържат данни за престъпление.

Отказът на главния прокурор да отговаря на въпроси на членове на ВСС задълбочи кризата на доверието в съдебната власт, защото на практика демонстрира неподчинение на закона. В същото заседание главният прокурор увреди авторитета на правосъдието и с декларативното си твърдение, че членовете на ВСС, които настояват за проверка на случая, са „изпълнители“ на неназовани „сценаристи“.

Това обвинение е особено укоримо, защото, без да се обосновава с факти, дискредитира независимостта на кадровия орган на съдебната власт и обезценява правомощията на главния прокурор, който разполага със суверенната конституционна власт да разследва данните за зависимост на отделните членове на ВСС и в случай че ги докаже – да инициира наказателно преследване срещу тях. Когато ръководителят на държавното обвинение си позволява да отправя обвинения, без да полага усилия да ги обосновава по надлежния ред, и това не поражда никакви последици, се създава опасното усещане за деградиране на институцията.

Съдът дори приема, че не е задължително престижът вече да е уронен, достатъчно е поведението да е било от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в държавните институции. В настоящия случай разпространените публично съмнения за конфликт на интереси и търговия с влияние сами по себе си уронват престижа на съдебната власт, което е резултат от личното поведение на главния прокурор.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Дневник

Казусът „ЦУМгейт“: затворен институционално, но отворен с нови въпроси

Коментирайте