Конституционният съд посочи, че министърът на правосъдието има право да предложи предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор, когато установи факти и обстоятелства, които са тежко нарушение на задълженията. Това каза в ефира на bTV правосъдният министър Надежда Йорданова. По думите й в Министерството на правосъдието са събрани достатъчно факти и обстоятелства, които съставляват различни хипотези на Конституцията, включително и за уронване на престижа на съдебната власт.

„Приключваме формалната част от подготовката на предложението и следващите дни ще го представим на вниманието на пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС). Целта ми не е да правим сензация от това, целта ни е да приложим закона в цялата му строгост, няма да говоря по темата с ВСС чрез медиите. Това е изключително сериозен въпрос, така че първо ще представя предложението на членовете на ВСС и след това ще го коментирам с публиката и обществото“, заяви Надежда Йорданова.

Част от данните са медийно известни, други не са медийно известни и има широка палитра от различни казуси, които ще представим на вниманието на ВСС, допълни тя.

Йорданова уточни, че според данните, които имат, като магистрат Иван Гешев е правил нередни неща.

„Ние сме в началото на трудния и некратък път за това да върнем усещането за справедливост в нашето общество, така че да стигне до всеки един от нас. Това е съдебната реформа – да сме в общество, в което всеки да знае, че ако бъде засегнат от престъпление, полицията и прокуратурата ще разследват активно и престъпникът ще бъде изправен пред съда, заяви Йорданова. По думите й правосъдната система е един часовников механизъм и, за да работи тя бързо и ефективно, всяко колелце трябва да има своето място и да работи добре спрямо всички.

„За да стигнем до тази ситуация, трябва да поправим както устройствените закони за съдебната власт, така и процесуалните, така и материалния закон, достъпа до правосъдие“, отбеляза още Надежда Йорданова. Тя поясни, че в момента разработват законодателни предложения, които да гарантират повече независимост на съдиите. „И също така да отнемат от прокурорите неприсъщите им задължения – функции на надзор в различни административни производства, дублиране на контролни правомощия на административни органи. Това отнема от тяхното време и от техния капацитет“, каза Надежда Йорданова. По думите й, въпреки че България е сред държавите с най-много прокурори на глава от населението, ние нямаме усещане, че всички престъпления се разследват ефективно. „Самите статистики на прокуратурата показват, че има разкриваемост в 43% от случаите. „Близо 3% от делата, които се разглеждат от Специализирания съд, съставляват дела от общ характер, тоест същността на наказателното производство.

Всички останали производства са от частен характер и могат да бъдат разделени на две групи – искане за разрешение за подслушване и следене, а другите са и мерките за неотклонение – задържане под стража или друга форма на процесуална принуда“, каза министърът на правосъдието. Надежда Йорданова допълни, че близо 3% от делата, които се разглеждат от Специализирания съд, са от общ характер.

Всички останали производства са от частен характер и могат да бъдат разделени на две групи – искане за подслушване и следене и мерките за неотклонение, посочи тя. „Специализираният съд се е превърнал не толкова в съд, който съди обвинените лица, а ги задържа и разрешава подслушвания. Това е изключително притеснителен факт“, каза още Йорданова.

По думите й още по-притеснителен е другият факт, че високият процент на осъдени лица е изключително голям: „В 97% по обвинителните актове имаме осъдителни присъди, но какво влиза в съда, какви обвинения предявява прокуратурата – имаме ли осъдени лица по високите етажи на власт за корупция? За мен това е риторичен въпрос“. По-голяма част от знаковите дела или приключват с крах и установяват, че обвиненията са повдигнати за несъставомерни деяния, или пък въобще не стигат до съда, допълни Йорданова. Попитана как си обяснява това, тя отговори, че за нея най-голямата власт, която българската прокуратура притежава, е възможността да не повдигне обвинение спрямо конкретно лице, възможността да не разследва въпреки и да са налични данни за това. Това е голямата власт, която към момента е безконтролна, каза Надежда Йорданова.

„Разработваме механизъм, по който в подобни случаи тогава, когато прокуратурата откаже да образува досъдебно производство, засегнатото лице или лицето, подало сигнал, да може да обжалва този отказ на прокуратурата пред съда, за да може да има един външен контрол за подобни затваряния на очите“, заяви тя. Правото да повдига обвинение е на прокуратурата по конституция, така че тя е господар на този етап от наказателния процес, отбеляза Йорданова.

„Ние предвиждаме тогава, когато прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство, съдът да разгледа всички факти и обстоятелства и да прецени прокурорът приложил ли е всички процесуални действия, всички процесуални способи, с които разполага, обследвал ли обективно и безпристрастно е всички обстоятелства, и ако не, да върне преписката на прокуратура и да му кажат да приложат закона. Прокурорът е господар на досъдебното производство, той може да указва на разследващите органи какви процесуално-следствени действия да извършат. Прокуратура не би могла да се оправдава или крие под каквито и да е оправдания спрямо други органи, каза още министърът.

„Процесуалният ред за реакция е само едната страна на монетата, за да имаме ефективност на прокуратурата, другата страна на монетата е контролът, ефективното разследване и търсенето на отговорност както от главния прокурор така и от всички останали в прокуратурата, допълни Надежда Йорданова.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar