към оригиналната статия

И ако Кирил Петков се окаже канадец, електромобили ще има – Конституционния съд вече се е произнасял по подобни казуси

24 Часа 18 август 2021 1

Председателката на ПГ на ГЕРБ Десислава Атансова заедно с Даниел Митов и Радомир Чолаков след консултациите с президента СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА

Първо трябва да се получи отговор от Отава, след това ще има решение до месец

Дори и Конституционният съд (КС) да реши, че служебният министър на икономиката Кирил Петков е с двойно гражданство – българско и канадско, то неговите решения може да останат в сила. Едно от тях е и споразумението, което той подписа с германска фирма за производство на електромобили у нас.

Това прогнозираха конституционалисти, които обвързаха казуса около гражданството на Кирил Петков с прочутото решение №3 от 2020 г. по дело №5 от 2019 г.

То е известно в публичното пространство като делото за царските имоти.

Делото стартира с питане от съдебния състав на ВКС, който гледаше казуса с „Царска Бистрица“, и прерасна в мегадело, след като въпрос отправи и Общото събрание на ВАС.

КС ги обедини в едно. Питането най-общо беше да се каже откога един акт, който е обявен за противоконституционен, не се прилага.

Докладчици по делото бяха Борис Велчев и Константин Пенчев. Петима от съдите бяха на особено мнение.

Актовете са нормативни – закон, правилник, конституция, и ненормативни – решенията на Народното събрание и указите на президента, обясниха юристи.

Нормативните актове, като бъдат обявени за противоконституционни, се смятат за такива 3 дни след обнародването на решението на КС в „Държавен вестник“.

Не така обаче стои въпросът при ненормативните.

Ако указът или решението на Народното събрание бъдат обявени за противоконституционни, те са такива от деня на издаването им.

Указът за назначаване на служебното правителство е от 11 май, тоест, ако КС го обяви за противоконституционен, той ще е такъв от 11 май.

В решение №3 КС е казал обаче, че с оглед на правната сигурност има значение само за преките последици, обясниха конституционалисти.

„Проблемът е обаче, че не е посочено какво значи преки последици“, добавиха те.

Но пък съдиите са постановили, че всички актове, които са издавани въз основа на този обявен за противоконституцонен указ, са стабилни. Тоест актовете, издавани от министъра на икономиката, не бива да бъдат поставяни под въпрос.

Това обаче не означава, че ако някой иска да оспорва решенията на Кирил Петков, не може да го направи. Трябва обаче да изчака новото решение на КС.

„Преди да се правят каквито и да било предположения, трябва да се види какво мисли и самата Канада по въпроса за гражданството на Кирил Петков“, обясни юрист.

Той припомни, че когато Конституционният съд излиза с решението за американското гражданство на Жорж Ганчев, то е въз основа на три писма на американския посланик.

„Сега казваме, че Кирил Петков е двоен гражданин, защото така е казал самият той или някой друг. Но важно е какво мисли Канада“, обясни конституционалист.

Отговор на този въпрос може да даде министърът на външните работи Светлан Стоев, който в петък ще отговаря на въпрос от народния представител Димитър Гърдев от „Има такъв народ“.

В случай че Външно не даде отговор, то Конституционният съд трябва също да отправи такова питане.

Юристи припомниха и още едно дело на КС. То е било за тълкуване на чл. 72 от конституцията във връзка с неизбираемост и несъвместимост. Там КС казва, че дори и да има производство, депутатът се смята за пълноценен народен представител до произнасянето на КС, тоест, докато съдите на кажат какво мислят за гражданството на Кирил Петков, той е пълноценен министър.

Сроковете за КС са препоръчителни. До месец трябва да се произнесат по допустимостта на делото, вероятно ще го направят и по-рано, а след това още месец – да поискат становища от водещи юристи.

ГЕРБ иска да види „молбичката“,

с която през април министърът се

отказал от канадско гражданство

Министърът на икономиката Кирил Петков е подал отказ от канадското си гражданство през април, а оттогава сертификатът и паспортът му са предадени на властите, разказа той във вторник. Няколко часа по-късно от ГЕРБ поискаха да покаже нотариално заверената за това молба.

„Нямам канадски паспорт в себе си. Той и сертификатът ми за гражданство са предадени на канадските власти. Когато видя толкова силна съпротива срещу действията ми като министър, значи наистина съм направил нещо, което е на прав път“, коментира Петков пред Нова тв. Той повтори и тезата си, че смята датата за подаването на заявлението за отказ от гражданство за датата, от която няма такова.

„Аз дори не съм подавал документи за това гражданство. То е придобито от мен заради моите родители. Направил съм всички стъпки по административен път, за да се откажа от него“, допълни той. Петков цитира решение на Конституционния съд от 1995 г., според което „чуждото, освен българско, гражданство на едно лице е въпрос на собствен избор“. Затова и ако някой искал да участва във властта у нас, било нужно само да се откаже от чуждото и да запази българското.

„Представете си, че една държава откаже да ви издаде бележка, че сте освободени от тяхно гражданство. Това означава ли, че нашата конституция трябва да се подчини на акт на чужда държава за нещо толкова важно. Много юристи казаха, че е абсурдно такъв важен въпрос за страната да бъде функция на някакъв административен акт на трета държава“, каза още той.

Гражданството на Петков предизвика напрежение по време на понеделнишкото заседание на КСНС при президента Румен Радев. Мотивите бяха, че е чужд гражданин, а там се обсъжда чувствителна информация. Стигнало се е дори до гласуване да остане ли той на заседание, разказа той. „Против“ гласували ГЕРБ, „Има такъв народ“, БСП и ДПС. „За“ оставането му били пък от ДБ, ИБГНИ, президентът и останалите участници в съвета. Присъствието на Петков на КСНС стана причина лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ да го напусне.

Във вторник малко след консултациите с президента за бъдещия кабинет от ГЕРБ настояха той да покаже молбата си за отказ от гражданство.

„Кирил Петков с особена енергичност показваше сертификатите си от „Харвард“, сега със същата тази енергичност да вземе да ни покаже тази нотариално заверена молбичка, за която твърди, че я има. Да видим кой е нотариусът, на коя дата е заверена“, настоя зам.-шефът на ГЕРБ Даниел Митов.

„Ясно е, че молбата му за отказ от гражданство не го освобождава от гражданство. Разбирам, че той все още е канадски гражданин. Гражданство се губи с акт на държавата, която ти го е дала. Само тогава може да не се смяташ за гражданин. Към момента аз мисля, че Кирил Петков е поданик на британската кралица“, подчерта Митов.

„Ако е попълнил декларация за липса на възпрепятстващи обстоятелства спрямо конституцията и обстоятества относно фирми, дялове, тя трябва да се намира в президентската институция“, допълни шефката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова.

От партията не разбрали дали президентът Румен Радев е наясно каква е истината около казуса с двойното гражданство на Петков. „Категорични сме, че трябва да има реакция на президента“, настоя Атанасова. Според нея Радев трябва да каже дали Петков е подал декларация, че има само българско гражданство, или доказателства за липсата на друго.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

24 Часа