– Прокурор Кирков, след скандалния случай с кмета на Ахелой Иван Георгиев, който бе глобен с 2000 лв. и му отнеха книжката за 2 години, след като отказа да даде проба за алкохол, предупредихте, че има празноти в закона. От доста време настоявате за промени, за да свалим от автомобилите пияните и дрогирани шофьори – какви трябва да са те?

– Промените са наложителни, защото сега е ограничена възможността да се вземат кръвни проби от водачи на МПС, които отказват съдействие дори в случаите, когато са във видимо нетрезво състояние.

Така пияни и дрогирани шофьори извършват престъпление, за което не може да им бъде потърсена наказателна отговорност.

В годишния си доклад за 2020 г., който е писан много преди случая с кмета на Ахелой, разглеждам подобен казус и съм предложил законодателна промяна в тази насока. Обсъждали сме неведнъж и с колеги от областната дирекция на полицията какво да направим, за да преодолеем тази празнота в закона и действително да се вземат образци и да се установи категорично извършено ли е престъпление и нарушителите да бъдат предадени на съд.

– Да, шофирането след употреба на алкохол и наркотици се превръща в едно от най-масовите престъпления на пътя, като все по-често сред нарушителите са и популярни личности или хора във властта. Какво показват цифрите за Бургаска област?

– Цифрите са много притеснителни. Тревожно се увеличава броят на лицата, които предаваме на съд за шофиране след употреба на алкохол и наркотични вещества. Ако за 2020 г. имаме 290 внесени дела за шофиране след употреба на алкохол, то за 2021-а те са 310. При наркотиците е по-драстично. При 232 досъдебни производства, внесени в съда през 2020 г., сега са 324. Това е ръст от близо 30%.

Ако обобщим данните за шофиране след употреба на алкохол и наркотици, то ръстът на предадените на съд е 39,6% – изключително притеснителна тенденция!

– На какво се дължи този бум – на липса на адекватни наказания?

– Слушал съм много коментари по тези случаи от политици и от организации, свързани с пътните произшествия. Не съм съгласен с мнениято, че няма адекватни наказания. Напротив, наказанията са много адекватни.

Вече няма минимум на наказанието. Докато навремето масово се налагаше пробация, сега след като като първия път лицето получи условна присъда, втория – влиза в затвора. Има много случаи на наложени ефективни присъди.

Е, има случаи, макар и по-малко, при които лицата си вземат поука и не са залавяни повторно. Но е факт драстичното увеличение на седналите зад волана след употреба на алкохол или наркотици.

– Каква конкретна промяна е необходима, за да спре този абсурд?

– Трябва да се даде възможност след разрешение на съда да се вземат кръвни проби от нарушители, които нямат фигурата на обвиняеми лица по конкретно досъдебно производство, тъй като те могат да бъдат обвинени в извършване на престъпление едва след като бъде доказано по надлежния ред, че управляват МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества.

А надлежният ред е чрез тестване с дрегер или предоставяне на кръвна проба. Разрешението от съда ще е и гаранция, че правата на гражданите няма да бъдат нарушени.

Можем да направим следната аналогия. Ако лице държи оръжие, то върши престъпление по чл. 339 от НК. Ако обаче нямаме възможност да му направим обиск и да му изземем оръжието, ние не можем да го предадем на съд.

В този случай имаме законова възможност за извършване на личен обиск или претърсване на жилището му, докато в предишния казус, свързан с шофиране след употреба на алкохол или наркотици, лицата вършат престъпление, но ние нямаме механизъм, по който да го докажем по надлежния ред.

Съответно по този начин те получават възможност да избегнат наказателна отговорност, и то в рамките на закона, отказвайки проба. Ако обаче веднъж лицето е осъждано условно, то знае, че втория път ще влезе в затвора – затова предпочита да си плати глобата следващия път. А какво става, ако един такъв водач удари или убие човек? Жертвата може да е всеки от нас, нашите деца!

– Съдебната реформа отново е тема №1 след съставяне на новото правителство. Свидетели сме обаче на безпрецедентна война между МВР и прокуратурата. На местно ниво как стоят нещата?

– Ние, обикновените прокурори, не сме против съдебната реформа. След като и Европа пише такива препоръки, ние бихме ги подкрепили, но е притеснителен фактът, че в тези реформи при обсъждане на законопроектите не участват експерти от прокуратурата.

Така ще се извърши реформа в прокуратурата по предложения и мнения от лица, които нямат досег с нашата работа. А ние много добре знаем от каква реформа се нуждаем и имаме мнение. Парадоксалното е, че експерти от НПО, адвокати ще направят реформа в прокуратурата.

Повтарям, ние сме за, но искаме да бъде чуто и нашето становище. Що се отнася до МВР, в Бургас работим много добре с полицията. Една от причините вероятно е фактът, че около 70% от прокурорите в районната прокуратура са бивши разследващи. Когато си минал през разследването, създаването на по-добро взаимодействие и синхрон е много по-лесно.

Изключително добре работим и с ръководството на областната дирекция на МВР, и с началниците на районните управления. Не бих си позволил да излъжа, ако не е така. В крайна сметка имаме общи цели – интересите на обществото. Не го казвам от куртоазия, вярвам, че е така. Радвам се, че на местно ниво няма напрежение.

– „24 часа“ задава на юристи въпроса какво в законите пречи на бизнеса и на хората?

– Виждаме фрапиращи проблеми при продажбата на фирми и дялове от дружества. Случаите, при които фирми изпадат в неплатежопособност или натрупват умишлено дългове, напоследък станаха драстични. Без никаква санкция на НАП или друг държавен орган собствениците отиват при нотариус и си прехвърлят дяловете на трето лице, което в повечето случаи е с нисък социален статус.

И това не подлежи на предварителна санкция – ревизия на дружеството, забрана на продажбата, ако има задължения и купувачът не притежава имущество, с което да ги обезпечи.

Може би се следва логиката, че все пак търговските взаимоотношения не бива да се ограничават, но ние, прокурорите, предлагаме изменение в законодателството с идеята да се спред възможността да се продават ООД със задължения.

Скоро имах такъв случай. Продадено дружество от бургаски бизнесмени на несретник от Кюстендил, осъждан 7 пъти за престъпление по чл. 227 „б“ от НК – че някое от дружествата му е изпаднало в неплатежоспособност и не е поискал от съответния окръжен съд образуване на производство по обявяване в несъстоятелност, както се предвижда в закона.

В разпита по нашето дело този човек казва, че има около 150 фирми на свое име и не знае за коя точно става дума. Той не знае кои са фирмите. Срещу суми от по 50 лв. до 200 лв. му се прехвърля някакво дружество, но той не разполага с никакво имущество, което може да бъде взето от кредитори. Много такива собственици на фирми със задължения има и в бургаския квартал „Победа“.

– Наскоро районната прократура приключи и внесе в съда дело, свързано макар и косвено, с две жестоки убийства в Бургас – на брокерката Теодора Бахлова и на Юмер Мехмед, чиито тела са били разчленени и укрити. И тук има парадокс в законодателството – Деян Дичев, за когото се предполага, че е скрил човешките останки, бе обвинен за лично укривателство. Което обаче се наказва много по-леко, ако укриеш крадена вещ например.

– За лично укривателство законът предвижда до 5 години лишаване от свобода, това наказание дори може да се замени с пробация на основание чл. 55 от НК, а за вещно – от 1 до 6 г., но второто влиза в категорията тежко умишлено престъпление. По принцип личното укривателство е предвидено за случаи, в които вие например криете приятел, извършил престъпление, или му давате ключ за апартамент, в който да се скрие.

Няма обаче хипотеза, която да обхваща точно такъв случай като този с обвиняемия Деян Дичев. Това не би било така, ако имаше текст в НК, който предвижда наказателна отговорност с по-сериозно наказание за укриване на труп или трупни останки, както и за разчленяване на труп след убийство.

В случая с Дичев няма друга правна квалификация в закона, на която да се стъпи, тъй като няма доказателства, че е помагач на извършителя.

В окръжната прокуратура не бяха събрани доказателства, че Дичев е участвал във физическото извършване на двете убийства, нито че е спомогнал извършването на същите. (Обвинен за двойното убийство е предпримачът Станимир Рагевски – б.а.)

– А кой е помагач според закона?

– Този, който умишлено е улеснил извършване на престъпление чрез съвети, разяснения и обещания за помощ, отстраняване на спънки, набавяне на средства, даване на оръжие или по друг начин. Ако се докаже, че предварително е обещал помощ, то това е помагачество.

Но ако Дичев е бил извикан след убийството – да помогне на извършителя, това вече не е помагачество, а лично укривателство.
Парадоксално е още, че за държане на оръжие и боеприпаси, в което Дичев също е обвинен, той може да получи от 2 до 8 г. много по-тежко наказание, отколкото за личното укривателство. Което е законодателен проблем.

– Какви други законодателни промени предлагате във вашия годишен доклад до Върховна касационна прокуратура?

– Една от тях е свързана с агресивно поведение срещу медици и това те да бъдат по-защитени. Според нас трябва да има промени в чл. 144, ал. 2 от НК, който предвижда санкция за закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността и е по повод на изпълнение на службата или функцията, но медицинските лица не са длъжностни такива.

Предлагаме в тази алинея да се включат и медицинските специалисти. Към момента, ако заканата към даден медик не е конкретно за убийство, то той сам трябва да съди този, който го заплашва.

– Преди време лекарската гилдия в Бургас сама потърси прокуратурата за съдействие. Има ли много сигнали за агресия срещу медици?

– Не са много, но има друго интересно. Имаме оправдателна присъда спрямо лице, което доста агресивно се е държало в болница в Бургас. Причината е, че въпросният медик общо взето не съдействаше в съдебната фаза.

С течение на времето потърпевшите сякаш вече губят интерес, но това влияе на следващи подобни случаи.

Необходимо е да има превенция. След закана към медик да има адекватен отговор, и то незабавен, от правоохранителните органи. А това е генералната превенция – да се въздържат и останалите да го правят.
За поредна година предлагаме също в разпоредбата на чл. 131, ал. 2 от НК да бъдат включени и служителите на ГД „Изпълнение на наказанията“, такива на затворите, пробационните служители.

Този член предвижда по-тежко наказание за причиняване на телесни повреди на съдия, прокурор, полицай, съдия-изпълнител. Към тях трябва да добавим надзиратели, пробационни служители, защото те се срещат с осъдени лица.

Визитка

Завършил Юридическия факултет на Бургаския свободен университет през 1999 г.

Една година е съдебен кандидат към окръжния съд в Бургас

Две години работи като адвокат към Бургаската адвокатска колегия, 3 години и половина като дознател в МВР

От 2007 г. е прокурор в районната прокуратура в Бургас. От 2013 г. до момента заема поста административен ръководител – понастоящем втори мандат

Коментирайте

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле