Конституцията на България е демократична, но следва големият въпрос как я употребяваме и доколко можем да се позоваваме на нея, когато има дефицит в другото законодателство. Такъв извод беше направен по време на експертна дискусия на тема „Конституцията – източник на правото“ с участието на преподаватели по конституционно право и действащи конституционни съдии.

Иванка Иванова от правната програма на „Отворено общество“ обясни за БНР:

„На тази кръгла маса днес се сблъскаха два свята, които по време на третото правителство на ГЕРБ някак си си обърнаха гръб. Единият е светът на правната академична мисъл, който беше някак си затворен в Съвета по законодателство, а другият е на парламентаристите. Доколкото видях днес, някой от тях енергично си водиха бележки и ми се струва, че имат нужда от теоретично осветяване на редица въпроси. Правото се произвежда в момента, в който тези два свята се гледат един друг, в диалог са и се припознават“.

За предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ Иванова подчерта, че генерални промени в конституцията не са необходими:

„Конституцията ни гарантира умерено, демократично управление и по-голямата част от възникващите конфликти между големите институционални играчи успява да бъде разрешена в рамките на тази Конституция. Нито секунда няма да се съглася, че ако имаме някакъв проблем, той е генералното с Конституцията и на нас ни трябва някаква нова Конституция или радикална смяна на принципите, заложени в действащата“.

Иванка Иванова подчерта, че свръхпроизводството на закони в НС, които често не са качествени, е проблем.

В момента, за да стане ясно дали един закон е конституционен, трябва някой да сезира Конституционния съд. На днешната дискусия обаче е било изтъкнато, че правата на човека са ясно формулирани в Конституцията:

„В хипотезата, в която конституционната норма е достатъчно ясна и засяга основни права на човека или въвежда определени забрани, тази норма може да бъде приложена пряко от съдилищата. Дейността на Народното събрание по производство на законите всъщност подлежи на ограничение през контрола за конституционосъобразност, който упражнява Конституционният съд, но и през прякото действие на Конституцията, което може да бъде упражнено от обикновените съдилища при определени условия“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar