Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стока или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. Това гласи чл. 232 от Наказателния кодекс. По силата на този текст половината търговци от Женския пазар например трябваше вече да са в затвора.

Той обаче е типичен пример, че нашият Наказателен кодекс (НК), който преди дни навърши 50 години, е писан по друго време, когато за три пити кашкавал се отиваше зад решетките.

Наказателният кодекс е от април 1968 г., когато държавата ни е в навечерието на т.нар. реален социализъм. Обнародван е в „Държавен вестник“ на 2 април, влиза в сила в началото на май същата година. Първата му поправка е светкавична – само 10 дни след публикуването му в „Държавен вестник“.

До декември 1989 г. е променян 21 пъти. През 90-те години на миналия век – 22 пъти.

През първото десетилетие на новото столетие е

прекрояван още

34 пъти, а през

последните

10 години –

31 пъти

Само през миналата година са коригирани текстове през февруари, юли, октомври и декември.

Друг типичен пример за разпоредба, която звучи абсолютно в духа на социализма, е чл. 141, ал. 1. Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или на родилка без уважителна причина, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева.

Текстът поражда въпроси без отговори – как се разбира, че минувачът край болния е медицинско лице, та да се подаде сигнал в полицията, какво значи уважителна причина, а и някой да е чувал за лекар, подминал бременна жена, паднала на тротоара? Освен това живеем в 2018 г., за добро или зло, отношенията между хората са много по-различни от 1968 г. Любопитно е колко осъдени има по чл. 141, ал 1 от НК.

Примерите с недобросъвестните търговци и непритеклия се на помощ медик ясно показват, че

НК трябва

да се

промени

цялостно

в духа на

времето

и в него да няма кухи разпоредби, които никой не изпълнява. Тези два текста просто трябва да ги няма. Не е работа на полицията, която и без това е претрупана с кражби, грабежи, насилие срещу деца и жени, да дебне некоректните търговци по пазарите. Задължение на проверяващите органи е да глобяват продавачите, които удрят в грамажа.

Но много или малко са 50 години за наказателен закон?

Не, ако е сериозно обновен, а не прекрояван на парче, смятат юристите. Френският и австрийският например са писани в началото на миналия век, но са претърпели цялостно обновяване. Германският е от 150 г., с редакция от 1998 г.

Единият проблем на нашия НК е, че нерядко

измененията се

правят от

чист популизъм,

смятат юристите. Типичен пример за това са идеите да се пренапише текстът за неизбежната отбрана. Конкретният повод беше, че лекар застреля до гаража си рецидивист. Политиците се възползваха и вместо да се захванат с престъпленията по служба и специалната цел, се заеха да пишат нови разпоредби за неизбежната отбрана. Наложи се правната общност в един глас да обяснява, че текстът е един от най-работещите и вероятно сред малкото, които не се нуждаят от корекции. В подкрепа на този факт говори и липсата на осъдителни присъди за неизбежната отбрана в съда в Страсбург.

Чисто нов или обновен НК? Юристите са разделени на две. Според едни е необходимо да се напише нов. Подобно мнение застъпи наскоро на конференция по повод 50-годишнината на НК и правосъдният министър Цецка Цачева. Други смятат, че нов не е нужен, а цялостно обновен.

Опит да се напише нов НК беше направен през 2010 г., когато министър на правосъдието беше Маргарита Попова. Три работни групи под ръководството на проф. Александър Стойнов работиха по него 4 години.

В тях се включиха магистрати от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховната касационна прокуратура (ВКП), следствието, представители на адвокатурата, експерти от Министерството на правосъдието, от МВР и други министерства и ведомства, учени, неправителствени организации.

В него бяха обособени седем вида наказания: лишаване от свобода, пробация, конфискация, глоба, лишаване от права, порицание и доживотен затвор. В проекта

наказанието

доживотен

затвор

без замяна беше

отпаднало

За първи път се заговори, че може да се помисли за отпадане на доживотната присъда.

Работата по проекта продължи и по времето на наследничката на Попова – Диана Ковачева. Публикуван беше на страницата на Министерския съвет през 2014 г. Тогава правосъден министър вече беше Зинаида Златанова. Посрещнат беше с остри критики и не го внесоха в парламента за гласуване. Юристите откриха в него много спорни текстове – например 1 г. затвор за заблуда на потребителя. За да се бори дървената мафия, се предлагаше затвор и ако хванат някого да събира дърва в гората.

Темата за обновяването на НК обаче не спря да е актуална. Тя беше акцент и в последния отчетен доклад на главния прокурор Сотир Цацаров. Впрочем същите проблеми безрезултатно бяха поставени и в предишния, най-вече защото остарелите текстове се оказват препъникамък пред доказването на корупционните престъпления и пораждат практически проблеми.

Даването, взимането и предлагането на рушвет е действие между двама, най-много трима души, ако се включи и посредник.

Никой не

разказва пред

20 души, че си

е поискал

едни пари

от някого

За да стартира разследването, трябва да се подаде сигнал. Тъй като в България никой не вярва, че нещо ще се случи, ако се оплаче, сигналите за корупция не валят.

Затова една от идеите е човекът, който доброволно е съобщило за дадения подкуп, макар и не незабавно, включително и когато не е бил изнудван, да бъде стимулиран.

Друга идея, върху която може да се мисли, е да отпадне провокацията към подкуп. Според Цацаров към това предложение трябва да се подходи внимателно.

Текстът за

провокацията

към подкуп

е много спорен,

защото е напълно възможно да разубеди хората да подават сигнал за поискания им рушвет. Достатъчно е да се намери умел адвокат, който да докаже, че подкупният чиновник не е искал пари, а просто са му ги набутали в ръцете, провокирайки го.

Безспорно от промяна се нуждае и чл. 282 за длъжностно престъпление, т.е. длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения. Трудността при него е, че трябва да се докаже, че чиновникът е имал взаимоотношения с облагодетелствания или увредения от неговите действия.

Друга идея, която може да се обмисли, е

да се намаляват

наказанията на

подсъдими,

допринесли

съществено

не само за разкриване и доказване на престъпленията, за които са им повдигнати обвинения по конкретно дело, но и за тежки престъпления по други дела.

В последния доклад на прокуратурата главният прокурор предлага да се помисли и за някаква своебразна форма на имунитет срещу свидетелстване за тежки престъпления.

Според юристи може да се коментира и по-опростена процедура за налагане на глоби при определени нарушения. Тоест да не се вкарва всичко в НК и да се санкционира чрез наказателния процес.

Така например делата за престъпления, за които е предвидено наказание до 3 г. лишаване от свобода, приключват с налагане на глоба. Това обаче се случва след няколко години, когато се мине по реда на няколко инстанции. Така че глобата може да се наложи и събере, преди да се извърви целия процес, непосредствено след констатиране на нарушението.

Към момента обаче няма работна група, която да пише изцяло обновен проект на НК.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar