„Това е тъжното, че продаваш, предаваш и търгуваш националния си интерес за някакви жълти стотинки, за две-три скъпи маркови чанти да кажем, като гледам сумите какви са. Срамота е“, възмути се преди дни по БНТ главният прокурор Иван Гешев, който в същото време се похвали каква уникална контраразузнавателна операция е довел до успешен завършек. Толкова усилия – и за какво?- заради амбулантни търговци. Оставаше само да избърше морно чело от екрана. Въпреки своята скромност разчиташе да се възхитим, че е разбил шпионско гнездо в хралупата на военното разузнаване.

„Стига сте правили шоу по тази тема“, реагира в интервю за в. „24 часа“ руската посланичка в София Елеонора Митрофанова. Тя е новоназначена и едва ли е успяла да гледа филма „Кит“ – социалистическа сатира от 1970 г., която обяснява картинно как се прави шоу в една бюрократична държава. Ако вникне в знаменитата фраза на капитана Герджиклийски (актьора Григор Вачков) „Цаца, ама риба“, ще разбере каква отговорност носи наследникът на Цацаров пред държавата и съюзниците от НАТО, за да представи България като надежден крепител на евроатлантическите ценности.

Цацата трябва да прерасне в хамсия, а оттам и в кит

Ден след изявата на Гешев щафетата бе поета от премиера Бойко Борисов, който вдигна мерника от шпионите на дребно направо към Кремъл: „Заявявам към ръководителите на руските дипломати: „Спрете да шпионствате в България!“ Пътьом метна граната в градината на президента Румен Радев, като уж безадресно рече: „За пореден път радиомълчанието на някои институции в България е оглушително, когато се нарушава националната ни сигурност от чужди служби“. Старците разбойници от шпионската сага трябваше скоростно да придобият национална и международна величина, за да оправдаят вдигнатия шум: „България става незаобиколим фактор благодарение на нашата дипломация и политическа воля, защото иначе тя щеше да бъде оставена от тези псевдо…, те са си направо предатели само за да се харесат на някого“, заключи Борисов, хвалейки себе си и заклеймявайки омразния си критик на държавния връх, чието име се въздържа да произнесе за разлика от угодническите на властта медии.

От изнесените досега факти разбираме, че страховитата шпионска група, сравнена с „Петорката от Кеймбридж“ (Ким Филби и другите), е донасяла на руското посолство срещу 2000-3000 лева месечно сведения от категорията за положението в Нагорни Карабах и поръчаните от България 8 американски изтребителя Ф-16. Това било много важно за руснаците и оттам идвала тяхната склонност да плащат. За да повярваме, трябва да забравим, че конфликтът между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах бе уреден не къде да е, а в Москва. Едва ли тя е очаквала да научи от София какво става в конфликтната зона, за да се намеси като посредник. Освен това трябва да забравим, че изтребителят Ф-16 лети от 1974 г. и ако руснаците са имали неясноти по него, не е трябвало да чакат България да го поръча половин век по-късно, а са можели да посетят Залата на авиацията във военния музей в Брюксел, където е изложен сред други пенсионирани самолети.

„Каквото и да ти говорят, става въпрос за пари“,

обясни Гешев скромния си улов, без да може да нареди на маса пачки с едри банкноти, както се прави при голям удар срещу престъпна група. Очевидно целта му е била друга, защото всички знаем чии чекмеджета са тъпкани с пачки. Зад неубедителната досега шпионска афера прозира по-скоро задачата да се скрият тези пачки, като се отклони витаещият в обществото въпрос защо главният прокурор избягва да ги забележи.

Премиерът Бойко Борисов и доверениците му имат остра нужда от защитна маневра, за да избегнат упреците, които предупредително им отправиха Съединените щати чрез писмото на двама влиятелни сенатори в началото на март: „В продължение на почти осем месеца, в поредица от протести, хората в България призоваваха за прекратяване на корупцията и зачитане на върховенството на закона и демократичните ценности. С наближаването на парламентарните избори през април е наложително правителството на България да защити тези ценности.“

Борисов като притежател на дълбоко чекмедже

няма как да отговори на този призив в навечерието на изборите, но може да предложи друго в замяна, за да засвидетелства преданост към САЩ – да организира антируско шоу, както правилно забеляза посланичката Митрофанова. Самата тя веднага схвана неговата бутафория, защото на 21 март му отвърна с рецитал на стихове в чест на Деня на поезията вместо с очаквания гняв от изгонването на двама руски дипломати. Сценката с гоненето на дипломати е добре отрепетирана, защото от 2019 г. е играна с осем руснаци. Също толкова са изгонените български дипломати от Русия (няма съмнение, че двама вече си стягат куфарите в Москва като огледален отговор на българския сценарий). Така с минимални щети двете държави запазват взаимноизгодното си сътрудничество – Борисов обслужва руските енергийни интереси на Балканите, а руснаците въобще не забелязват корупцията в България, която привлича вниманието на американците.

За да се подсигури, че е хвърлил достатъчно прах в американски очи, премиерът отиде точно на 21 март да нагледа строяща се компресорна станция във Ветрино, където заяви: „Със строителството на „Балкански поток“, интерконектора с Гърция, с разширението на газовото хранилище в Чирен –

ние вече сме 100% енергийно независими

Докато другите само приказваха и нищо не направиха, ние свършихме много работа – постигахме пълна диверсификация на газовите доставки“. Той дори не сметна за нужно да обясни как страната ни e придобила енергийна независимост чрез един транзитен газопровод за руски газ, който не оставя нищо в България, и чрез един газов конектор с Гърция, който вече 10 години е недостроен.

Още на четвъртия ден след шпионския скандал Борисов прие посланичката Митрофанова, сякаш нищо не се бе случило. „В рамките на разговора им в Министерския съвет бяха обсъдени двустранните отношения и наличието на желание и от двете страни те да бъдат задълбочавани в дух на добронамереност и прагматичност“, съобщи правителствената пресслужба. Шпионите вече ги нямаше.

А на американците трябва да им се каже с техни думи, за да ни разберат: The show must go on (Шоуто трябва да продължи). И освен това да знаят, че не ни струва скъпо.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar