Защо Гешев говори за правна, а не за съдебна реформа
Защо напоследък привидно Гешев скочи на реформаторския влак, но говори за правна, а не за съдебна реформа? Идентични ли са двете понятия? Необходими ли са две различни понятия и кой трябва да участва в дискусията по конкретни законодателни изменения?
Последователно от началото на мандата му главният прокурор Иван Гешев се зае с борба с нещо, наричано „битова престъпност“, обяви експертни предложения за изменения в наказателните закони – Наказателен и Наказателно-процесуален кодекс, след краткото затишие покрай пандемията от COVID-19 се върна в медийното пространство с темата за пътната безопасност, докато не поде и необходимостта от „правна реформа“.
Темата за съдебна реформа, както правилно се нарича това, което все не се случва в българския правов ред, се обсъжда от много години в публичното пространство. През 2015 г. тя не постигна вида, който трябваше да има, заради което и тогавашният министър на правосъдието, Христо Иванов, подаде оставка. Тогава депутатите на ГЕРБ не го подкрепиха и главният прокурор бетонира статуквото си в рамките на Висшия съдебен съвет чрез вечно единодушната по ключови въпроси за статута и отчетността на главния прокурор прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет.
През 2019 г. – годината на предизвестения избор на Гешев, Комитетът на министрите на Съвета на Европа (международна организация различна от Европейския съюз) прие междинна резолюция с остри критики и призиви към българските власти да пристъпят към действителна реформа в правосъдната система. Тези изменения са забавени от много години и Комитетът посочва, че трябва да се постигне реформа в прокуратурата и конкретно в обхвата на правомощията на главния прокурор.
Докато последното правителство на Бойко Борисов беше още на власт и предлагаше различни, но все половинчати и нескопосани начини да се отговори на натиска на европейските партньори за намаляване на властта на главния прокурор – които бяха последователно отхвърляни както от Венецианската комисия, така и от Комитета на министрите, а последно и от Конституционния съд – Гешев беше спокоен и винаги се обявяваше в подкрепа на тези опити по заобикаляне на необходимостта от фундаментална правосъдна реформа.
Президентът Радев започна кръг от консултации за евентуални промени в конституцията с представители на институции, магистрати и граждански сектор в края на 2019 г. и неколкократно заяви, че ще предложи конкретни промени в нужната посока. Няколко месеца по-късно прокуратурата влезе в президентството и арестува двама съветника на президента по разследване, водено от специализираната прокуратура. Дали намеренията на президента да предложи конкретни изменения в конституцията, свързани с правомощията на главния прокурор и нахлуването половин година по-късно са свързани събития ние не знаем. Не знаем също и защо президентът Радев все още не е предложил конкретни текстове и не е реализирал това, което възнамеряваше през 2019 г. и началото на 2020 г. Това, което знаем е, че сегашният главен прокурор е особено чувствителен към запазване на статуквото и дори увеличаване на обсега на законовите му правомощия.
Това беше видимо по времето на ГЕРБ, когато свободно боравеше с органите на МВР (част от изпълнителната власт) и упражняваше превантивни функции в „борбата“ с „битовата престъпност“, а де факто правеше личен пиар. В същия период Гешев обяви и намерението си да поправи Наказателния кодекс като завиши редица наказания, както и Наказателно-процесуалния кодекс като занижи изискванията за доказване в досъдебното и съдебното производства, така че да може по-лесно обвиненията на прокуратурата да „минават“ в съда. Той дори нае външни експерти от академичната общност, включително бившия главен прокурор Никола Филчев – посочен приживе от публично разстреляния на 28 декември 2002 г. прокурор от Върховна административна прокуратура Николай Колев като поръчител на бъдещото му убийство – които да изготвят експертни становища за необходимите, или по-точно казано желани промени в закона.
Позицията на Гешев се разклати от краткото управление на Кирил Петков, когато се закриха специализираните съд и прокуратура – удобните структури, които разрешаваха подслушване без да изследват дали е налице законовата небходимост за това, без това да води до осъдителни присъди за големи корупционни престъпления или залавяне на онези организирани престъпни групи, които са най-издигнати в държавата. По същото време в Министерство на правосъдието се работеше по редица законопроекти, които адресират действителните проблеми в област правосъдие – включително по намаляване на правомощията на главния прокурор.
И точно в този период Гешев започна да говори открито за „правна реформа“.
Замяната на съдебна с правна реформа едва ли прави впечатление на широката публика, но значението, което се влага в двете словосъчетания е напълно различно.
Дълбоката правна реформа на Гешев, както сам я нарича, означава концентриране на още власт в прокуратурата след изменения в съответните закони, включително вече заявените НК и НПК, но и други, макар да не е обявено в кои закони Гешев иска промяна. За да промотира тази своя „правна реформа“ Гешев рисува черно настояще и още по-черно бъдеще за населението, което е застрашено от безпрецендентно високото ниво на престъпността (макар това да е невярно твърдение), защото част от държавните институции реално били абдикирали от задълженията си. Това, то е ясно, са основно тези институции, които не го слушат.
Според Гешев „всеки един от нас вижда увеличаващата се престъпност и то с бързи темпове“, цари война по пътищата; телефонните измами взимали връх; от „битовата престъпност“ страдали живота, здравето, спокойствието и спокойните старини на нашите родители; вълна от наркотици заливала българското училище, а нелегални мигранти имало буквално навсякъде, като това се случва на фона на война и тежка икономическа криза, на прага на зимата.
Всичко това Гешев заяви в едно единствено свое изявление на 18 октомври 2022 г., с което обяви, че е поканил за консултации парламентарните групи в новосформирания парламент преди още да има правителство. Безспорно много плашеща картина за обикновения човек, който няма как и не се и очаква да е експерт в област правосъдие. Чувството, че населението е изправено пред небивала криза, е силно опасно, защото това внушение подтиква хората към крайни действия и избори, продиктувани не от рационални аргументи, а от инстинктивно търсене на спасител, какъвто Гешев явно иска да изглежда.
Правната реформа на Гешев цели да подмени действителната нужда от реформа. От една страна той говори пред широката общественост за тази псевдо необходимост, обрисувайки страшно бъдеще, което очаква всички ни, ако не го послушаме, неизвестно за какво, но при всички случаи с негова водеща роля. Тази реформа включва разнообразни подходи, които не са съвсем ясни, но изхождат от идеята, че днешният главен прокурор има малко правомощия, а създаването на специален механизъм за разследването му се отъждествява с дискриминация. Такава мисъл Иван Гешев изказа по време на срещата му с ГЕРБ-СДС на 26.10.2022 г. в Народното събрание.
Европейската прокуратура и българското наказателно и наказателнопроцесуално право С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка Купете
От друга страна съдебна реформа е пакет от изменения, които целят да намалят правомощията на главния прокурор, да създадат механизъм за неговата отчетност и контрол, както и да въведат гаранции за справедлив наказателен процес. Дискусията за съдебна реформа стои на високо експертно равнище и поради това често не среща разбиране или одобрение сред обществото. Каква ще бъде структурата във Висшия съдебен съвет, какви колегии ще има, с какви бюджети ще боравят и кой ще ги одобрява, какво може и не може да върши главният прокурор и той равен ли е по правомощия с председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, трябва ли актовете на прокурорите да бъдат обжалваеми в съда и най-вече защо това е важно – не са теми от всекидневието на обикновените граждани.
Да се формулира мнение по тези въпроси изисква познаване на практиката както на българските съдилища, така и на Европейския съд по правата на човека, да се проследи изпълнението на решенията на ЕСПЧ в Комитета на министрите – нещо, което често е непосилно дори за практикуващи юристи. Разговорът за необходимата съдебна реформа следва да остане на експертно ниво, докато Гешев заменя реалната нужда от трезви решения по горните въпроси с чисто човешкия страх от катастрофи, кражби, война или студ през зимата.
Да се преборят явленията, които описва Гешев изисква добра работа на редовите прокурори, които да провеждат качествени разследвания, защото прокурорът е господар на наказателното производство в неговата досъдебна фаза. Лошото разследване е отговорност на прокурора, а качеството на разследването не зависи от тежестта на предвиденото наказание в Наказателния кодекс за конкретно престъпление.
Дълбоката правна реформа по Гешев означава да се изостави разговорът за действителната необходимост от намаляване на неговите правомощия, тъй като тогава обществото ще бъде лишено от своя спасител.
Играейки ролята на спасител, Гешев омаловажава още повече трудната тема за съдебна реформа, а политическите формации, които се борят за нейната реализация се маргинализират допълнително. По този начин главният прокурор постила за евентуални свои бъдещи намерения в полето на популистките политически формации.
Дали Иван Гешев се цели в политическо бъдеще е само спекулация, но тя има своята стойност, тъй като Гешев е медийно по-активен и от политик в предизборна кампания. За сметка на това неговите постижения като главен администратор на прокуратурата не могат лесно да бъдат идентифицирани.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте