Да не се лъжем: законодателството в България е дейност, която временно е отдадена на франчайз. Я на прости или неуки, я на нечистоплътно мотивирани и подчинени на явни или по-невидими зависимости лица. Отдадена е с гласовете на всички нас на избори.

В креслото, в което трябва да е „цветът“ на юридическата мисъл, са седнали и съмнителни довчерашни юрисконсулти на общини (не че има срамен труд…), бивши районни кметици и въобще хора, завършили доста екзотични специалности в доста екзотични представители на над 50-те родни университета.

Последен пример е т. нар. „неизбежна отбрана“, която под натиск на антициганските първобитни настроения стигна до стенограмите на Министерския съвет. И до нареждането на Борисов да се „прецизира“ този институт в НК – на неизбежната отбрана.

Отдавна се тръби, че това е една от тънките материи в правото и ако не от хилядолетия, то от векове наред се търси някакво – ако не златно, поне сребърно сечение. Което, разбира се, в нито едно законодателство не е намерено. Защо? Защото цивилизованите общества не са по лесните решения. Просто ли е нещо, мирише на диктатура.

Но когато законотворчеството попадне в ръцете на съмнителни типове, водени от съмнителни цели, не може да се очаква нищо друго, освен караконджули като идеите на „патриотите“ – ако някой е у вас по тъмно, да имаш право да го убиеш, дори да не е въоръжен или да няма изискуем осъществен взлом.

Как иначе?!

Някои хора са склонни да смятат, че 44-тият парламент е по-зависим от всеки друг предишен от главния прокурор Сотир Цацаров. Умопомрачителни комбинации от „патриоти“, депесари, гербери и „воли“ внасят, гласуват или под формата на други трикове – като например осъществяване на удобен кворум – реализират промени, удобни на прокуратурата. Някой беше сметнал, че в последната законодателна петилетка Наказателният кодекс е променян над 20 пъти. А къде са резултатите? И защо тогава не си татуираме ликовете на прокурори, а напротив: дори когато направят нещо срещу очевидно корумпирани лица – кмет или катаджия, ги гледаме с едно на ум?

Просто е – защото не им вярваме.

Цацаров, естествено, не е лош юрист – това е повече от очевидно. Дори е някъде мнооого над средните и на светлинни години от лошите. Как ли тогава проспива такива очевидно „скандални“ промени като това да се позволи на прокуратурата да се намесва в гражданския стопански оборот, кръщавайки „длъжностно лице“ и частните бизнесмени.

Или като това да се овластява КПКОНПИ до нивото на класическа ЧК*, да се приеме в Наказателния кодекс в обхвата на конфискацията да попада нещо, наречено доста флексибилно „косвена облага“. Или прокурор да може да опраскава съдия, само като му образува някакво нещо за нещо си…

Да му се чуди човек на Цацаров какви важни неща не забелязва, докато се сеща за цвета на пешеходните пътеки и за това – дали са окастрени храстите около знаците.

Но едно е да си неук, друго е да си недобронамерен. А комбинацията от двете може да е смъртоносна за обществото. Макар и не съсредоточени непременно в едно и също едно лице.

–

* Всеруска чрезвичайная комисия (ВЧК) – за по-младите. Създадена от Феликс Едмундович Дзержински, чиито репресии залягат в темелите на съветската диктатура на болшевиките.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar