България е увеличила изоставането в адаптирането на законодателството си към европейското, а отклоненията от стандартите в ЕС почти са удвоили наказателните процедури срещу страната. Това става ясно от публикуван в понеделник доклад на Европейската комисия за състоянието на общия пазар.

Според доклада, който сравнява прилагането на европейските стандарти за общия пазар във всички държави от ЕС, България изпитва трудности с навременното въвеждане на европейските директиви в българското право. Извън сроковете за прилагане през 2020 г. са били 16 директиви при само шест за предшната година. Пет от тях са свързани с екологията.

Средното забавяне на нанасяне на ново европейско законодателство в българското се е увеличило на 6.9 месеца от 4.6 месеца за предходния период. Това приближава България, някога отличник по адаптиране на своето законодателство към европейското, към средните нива в ЕС, където забавянето е от 7.4 месеца. В два от случаите на забавяне закъснението в прилагането на европейското право е между една и две години, се казва в доклада.

България е сред шестте държави, в които минава най-много време от приемането на европейска директива до прилагането й в страната, като тя е влошила повече от два пъти резултата си само за една година. Прилагането на решенията на Европейския съд спрямо България отнема средно 61 месеца, което е третият най-продължителен срок в ЕС. Изпълнението на решението на европейските магистрати по директивата за аудиовизуалните услуги от декември 2019 г. е отнело на българските власти пет години. Това е единственото решение, свързано с общия пазар, което те е трябвало да изпълнят, посочва Комисията в своя годишен доклад.

През последната година броят на наказателните процедури за неспазване на европейското законодателство, заведени от Европейската комисия срещу България почти се е удвоил. Те са се увеличили от 29 на 42. От тях 17 са нови, а затворените са едва шест. Срещу България през 2020 г. са отворени най-много наказателни процедури в ЕС при средно седем случая за останалите държави. По този показател за качеството на законотворчество е влошено с 45%, като отворените наказателни процедури са най-много от влизането на България в ЕС през 2007 г. България е сред петте еврочленки, срещу които се водят най-много наказателни процедури за неприлагане на европейското право.

Като най-проблемни сектори се очертават екологията с 12 наказателни процедури и транспортът с 11. По отношение на околната среда най-трудно се съобразяват нормите за чистотата на въздуха и за третирането на отпадъците, а в транспорта – разпоредбите, свързани със сигурността и с устойчивия и интелигентен транспорт.

Средното време за разрешаване на една наказателна процедура, при която Еврокомисията и националните власти си разменят информация за привеждането на законодателството в съответствие, е 21.6 месеца, но докладът посочва, че сравнително краткият срок (37 месеца средно за ЕС) се дължи на големия брой случаи, а не на енергичността на българската администрация. Еврокомисията казва, че в четири случая споровете са продължили между пет и 10 години, два от тях са свързани с чистотата на атмосферния въздух.

Еврокомисията отбелязва известна тенденция на забавяне на откриването на нови наказателни процедури срещу България през последната година за неправилно транспониране на директивите за единния пазар.

„Въпреки това броят на такива случаи все още е голям. С 19 директиви, за които се предполага, че са били неправилно транспонирани, България е в група от осем държави членки, които показват комбинация от висок дефицит на транспониране и висок процент на неправилно транспонирани директиви“, предупреждава докладът на Европейската комисия.

В същото време в документа се посочва, че системата за разрешаване на презгранични потребителски казуси SOLVIT, където 95% от жалбите се приемат за седем дни и се разрешават за 10 седмици, положението е задоволително. България се справя според изискванията още в признаването на професионалните квалификации, информацията за правата на потребителите и в предоставянето на информация за изискваните документи за обществени поръчки в ЕС.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar