Европейският съюз се отказва от термина фалшиви новини. Вместо това го заменя с ново определение – „дезинформация онлайн“. За да не посяга на свободата на словото обаче общността няма да въвежда законодателни норми в сферата. Вече има сериозни дебати по медийните закони на Франция и Германия. В други членки също текат спорове за регламентация на фалшивите новини, като някой са категорично против законодателна намеса в работата на медиите.

Няма никакво отстъпление, посочи българският еврокомисар Мария Габриел по повод смяната на израза фалшиви новини и въвеждането на термина дезинформация он-лайн. Терминът фалшиви новини не изчерпва вредата от дезинформацията, изтъкна еврокомисарят.

88% от европейците са на мнение, че успехът на фалшивите новини се дължи на въздействието им върху емоциите, а 83% от европейските граждани смятат, че фалшивите новини са заплаха за демокрацията, гласят данни от проучване по темата.

Най-често фалшиви новини се използват в сферите политика, здравеопазване, околна среда. Няма да предлагаме законодателство, поясни Габриел, но по мнението й дефиниция е нужна, защото такава досега не е имало.

Няма да правим и министерство на истината, увери още Габриел.

Освен това ще има нещо като „търсачи“ на фалшиви новини – fake checkers. Също така се планира нормативно определяне на това какво е незаконно съдържание и какво следва законодателно от злоупотребата с него. ЕС ще дефинира какво е дезинформация. Обмисля се това да е информация, която причинява страдание на потребителя на тази информация или нанася вреда.

Не можем да накараме фалшивите новини да изчезнат, смята Мария Габриел, но пък може да се предложат мерки за подкрепа на качествената журналистика.

Тя иска да се излъчи сигнал, че ЕС има смелост за справяне с проблема. Фалшивите новини не познават граници, изтъкна българският еврокомисар.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar