Фирмата „Емко“, собственост на оръжейният бизнесмен Емилиян Гебрев, оспори в четвъртък част от изводите на българската прокуратура във връзка с разследването за извършения опит за покушение срещу него, срещу сина му и един от директорите на дружеството в края на април 2015 г. След дълго мълчание преди два дни държавното обвинение оповести докъде е стигнала неговата проверка. От съобщението ставаше ясно, че основната версия за опита за убийство на Гебрев е износът му на оръжия за Украйна, отхвърля се съпричастност на сделката му за русенския военен завод „Дунарит“ и се твърдеше, че от Организацията за забран на химическите оръжия към ООН казали, че не могат да се ангажират с българското разследване

От „Емко“ обаче внасят важни уточнения във връзка с разследването, от които става ясно, че прокуратурата работи проформа по случая.

Според държавното обвинение не може да се на прави непосредствена връзка между веществото, което приел Гебрев, и „Новичок4, с която бе отровен двойният руски шпионин Сергей Скрипал в английския град Солсбъри.

„Лабораторията VERIFIN наистина е установила „две съединения съдържащи фосфор“ в пробите на българските граждани. За едното от тях лабораторията изрично посочва, че „не е било идентифицирано“. Изследването е от м. юни 2015 г., когато за Новичок още никой не говори и тези отрови не са в референтните списъци на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО). Именно въпросното неразкрито съединение, на фона на разкритията около престъплението в Солсбъри е основанието да бъде поискано възобновяване на следствието в България през м. октомври 2018 г., т.е. вече преди повече от една година“, посочват от оръжейната фирма на Гебрев.

Тя оспорва твърдението на твърдението на прокуратурата за отказ от страна на ОЗХО да предостави техническо съдействие за анализиране на използваните отровни вещества. „Такова искане българската страна до ден днешен не е направила по надлежния ред. Така България става единствената страна-членка на ОЗХО, която отказва да признае компетенциите на организацията. Основателно възниква въпросът защо за Великобритания и за други държави няма проблем да се позоват на експертизата на ОЗХО, а за България някакъв проблем ли съществува?“, пише в съобщението.

Предмет на допълнително разследване е кое звено на изпълнителната власт е уведомило главния прокурор, че, както пише самият той, „представителите на ОЗХО… са дали сигнал, че ОЗХО няма да предостави свои експерти…“. Възниква въпросът, що за форма на дипломатическо общуване е тази „сигнал“, и неволно ли е заблуден главният прокурор с невярна интерпретация, или това е умишлено действие на длъжностно лице от изпълнителната власт, извършено под вишестоящо указание. В тази връзка, също така възниква въпросът дали това действие не попада в хипотезата на прикриване на престъпление, което се наказва по закон“, допълва се в него.

Дружеството не може да си обясни отказа на прокуратурата да отправи запитване до руските власти за потвърждение, или опровергаване на установената самоличност на физическите лица, заподозрени като преки извършители на покушението, както и на други свързани с тях лица, за които има основателни подозрения, че са причастни към престъпна дейност на територията на България.

Самата прокуратура признава, че са установени съпричастните към покушението лица и че един от тях – Сергей Федотов, е пребивавал в България три пъти през 2015 г., като втората визита е с влизане на 24.04.2015 г. (ГКПП Аерогара Бургас) и излизане на 28.04.2015 г. (ГКПП Аерогара София) (същата вечер Гебрев е приет в болница б.р.). Въпреки това и възможността на база двустранни споразумение българското държавно обвинение не е потърсило съдействието на руската прокуратура по случая.

„Не е вярно твърдението на прокуратурата, че „към м. април 2015 г. от страна на Е.Гебрев не са предприемани действия за придобиването на предприятието „Дунарит“. Документално е установено, че тези действия са факт още през м. февруари 2015 г. и документите са на разположение на разследващите. Основателно възниква въпросът дали за прокуратурата не съществуват други причини да изключва версията, според която интересът на „Емко“ за придобиване на „Дунарит“ е бил мотив за покушението?“, пише още в изявлението на „Емко“.

Във фирмата недоумяват защо прокуратурата не иска да да разследва връзката между покушението и разкритият от властите неотдавна план от началото на 2015 г. на т.нар. „шпионски кръг“ с участието на български и руски граждани, да се предотврати дружествата „Дунарит“, БТК и други да „попадат в български ръце“.

„Необясним е упоритият отказ на прокуратурата да разследва собствеността, връзките и дейността на офшорната компания „Виафот“, която се използва като основно оръдие за юридическите атаки срещу „Емко“ и „Дунарит“, които са в списъка на стратегическите предприятия на България. На следствието са предоставени документи, от които могат да се направят редица обосновани предположения, че тази офшорка и свързаните с дейността ѝ физически и юридически лица имат отношение както за мотивите, така и за поръчителите на покушението“, твърдят от компанията.

Според нея разследванията на фактите и обстоятелствата около покушението, извършвани от независими международни екипи, водят към заключението, че офшорката „Виафот“ не само се толерира от някои членове на правителството, но и е обвързана със звена на Съдебната и на изпълнителната власт, в частност с Комисията за защита на конкуренцията.

От „Емко“ посочват още, че не е вярно твърдението на прокуратурата, че на Гебрев се предоставя информация за хода на досъдебното производство. „Поредният отказ на водещите прокурори е с номер 7107/2015 от 29.10.2019 г. Понастоящем този пореден отказ се обжалва“, пише в съобщението.

Компанията на Гебрев все пак приветства „смелостта на прокуратурата да оповести официално някои нови важни разкрития“. На първо място-тя поставя ключовото разкритие за наличието на видеозапис от местопрестъплението. „Макар че по разпознаването на образите на извършителите все още се работи, фактът, че за времето, мястото и конкретните действия вече има фактически доказателства е многозначителен. Това съвпада и със заключенията на международните разследващи екипи“, посочват от „Емко“.

Дружеството заявява, че всяко негово твърдение стоят документално обосновани факти и обстоятелства, които се обогатяват с всеки изминал ден. То изразява вяра, че установяването на истината не е далеч и че „свързаните с този терористичен акт извършители, помагачи, поръчители и подбудители ще получат полагащото им се възмездие“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar