ЕК няма да чака повече България за Плана за възстановяване и устойчивост
Регистрирайте се безплатно, за да дадете оценка на коментара.
Европейската комисия губи търпението си към България по отношение на промените и реформите в Плана за възстановяване и устойчивост. Това стана ясно на среща на финансовия министър Людмила Петкова и еврокомисаря по икономика Паоло Джентилони преди заседанието на Еврогрупата.
Европейската комисия всеки момент ще рестартира периода на оценка на изпълнението на реформите и инвестициите по второто плащане по ПВУ, е казал Джентилони. Станало е ясно също, че България не може повече да отлага вземането на политическо решение по измененията на ПВУ.
Министър Петкова е информирала, че служебното правителство ще предприеме действия за обсъждане и одобряване от Народното събрание на изготвените промени в плана. МФ обаче вече обяви, че следва да изпрати плана до 15-20 октомври, за да има произнасяне на ЕК до края на годината.
Преди време България поиска отлагане на оценката на реформите за второто плащане и стигна до „спиране на часовника“, но явно ЕК не е склонна да чака повече, което значи, че шансовете страната да получи второто плащане в размер на 1.27 млрд. лв. вече практически са нищожни.
На изслушване в парламента още през юли стана ясно, че има голяма вероятност България да загуби 1 млрд. лв. от втория транш заради неизпълнени ангажименти.
България прати искането си за второто плащане още миналия октомври. Въпреки че ЕК има срокове за произнасяне, на България бе направена отстъпка, но страната така и не прие нужните законови поправки заради политическата криза.
На последното си заседание НС отказа да приеме актуализирана пътна карта за климатична неутралност – една от неизпълнените задачи, като само по тази точка на България се очаква да бъде замразена сума от 266 млн. евро от второто плащане. МФ предупреди, че дори може да се стигне до вариант България да не получи нищо като второ плащане и дори да връща пари от вече получения първи транш.
Финансовият министър е уверила комисар Джентилони, че проектобюджетът за 2025 г. ще бъде с дефицит до 3% от БВП, въпреки че в петък тя призна, че това ще изисква поредица от мерки за съкращаване на разходите и увеличаване на приходите. „Важно е не само изпълнението на конвергентните критерии, но и запазването на финансовата устойчивост на страната в средносрочен план, с оглед приемането на страната в еврозоната“, е коментирал на свой ред Джентилони.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
1
Коментирайте
This idea opens up new possibilities for rethinking the subject at hand. Solar