„Екогласност“ осъди България заради прекомерни разноски по дело за АЕЦ „Козлодуй“
Решението е важно заради опитите за налагане на цензура на гражданските организации, за ограничаване на административното правосъдие и архаичната система на разноските
Адвокат Александър Кашъмов е ръководител на правния екип на „Програма Достъп до информация“ с богата практика в защита правата на човека. Той е представител на „Национално движение Екогласност“ по делото пред Съда по правата на човека в Страсбург.
Движение „Екогласност“ осъди България в Страсбург заради прекомерни разноски по съдебно дело, заведено поради липсата на екооценка за продължаване на срока за експлоатация на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“.
В решение от днес по делото Национално движение Екогласност срещу България (жалба no 31678/17) Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) прие единодушно, че спрямо организацията е било допуснато нарушение на правото на собственост по чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека. Същевременно, Върховният административен съд (ВАС) не е изложил достатъчно аргументи защо е възложил толкова голям размер на присъдените адвокатски разноски – 12 000 лв., като е пропуснал да направи баланс между общия интерес и правата на сдружението жалбоподател.
Това решение на Съда в Страсбург е важно по няколко причини.
На първо място, то е оценка на опитите за цензура спрямо гражданските организации, които се опитват да защитават основни права в съда, защото подобни непосилно високи разноски на практика имат смразяващ ефект върху тях, като възспират завеждането на нови такива дела. На второ място, това е един призив за реформиране на изключително архаичната система за разпределяне на разноските по делата у нас. При настоящата уредба това представяла една лотария, при която нерядко пъти някой, който получава и материален интерес, спечелвайки делото си, е допълнително награден, а противникът – допълнитело обременен, заради простия факт на крайния резултат. В демократичните системи решението да се възложат разноски на другата страна (което, между другото, не е правило навсякъде) се преценяват през различни фактори – добросъвестност на страната, обществен интерес, значението на поставения правен въпрос и, разбира се, прекомерността на поисканите и платени разноски. Това е така, тъй като присъждането на разноски всъщност е средство за предотвратяване на злоупотреба с право, а не средство за печелене на пари. (Още по темата от адв. Кашъмов вижте тук)
На трето място, днешното решение на ЕСПЧ е и оценка на множеството опити през последните години да бъде ограничено административното правосъдие и то точно когато става въпрос за защита на основни права. Други такива посегателства например бяха премахването по законодателен път на втората инстанция по редица дела, в това число – и дела, по които се защитава здравето и околната среда чрез т. нар. ОВОС (оценка за въздействие върху околната среда), което създава по-слаба защита и възможности за разнообразна практика на отделните администартивни съдилища.
Темата е сериозна. Като адвокат по това дело и пред националния съд аз бях потресен, че продължаването на срока на експлоатация на АЕЦ в държава – член на ЕС, може да бъде извършено без екооценка. При положение че всеки знае какви санкции ще последват, ако например в кварталния магазин се продава мляко с изтекъл срок на годност.
Делото за екооценката на 5-и и 6-и блок на АЕЦ
Завеждането на делото пред Съда в Страсбург е свързано с осъждането през 2016 г. на Национално движение Екогласност да заплати твърде големи разходи на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД – дружество с изцяло държавно участие – в съдебно производство, в което движението е поискало отмяна на влязло в сила решение на Върховния административен съд. „Екогласност“ подава молба за отмяна на решението на ВАС, с което е оставена без уважение жалба срещу решение на министъра на околната среда и водите да продължи срока за експлоатация на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ-а, без да извършва процедура по оценка на въздействието върху околната среда. Молбата на „Екогласност“ е отхвърлена от седемчленен състав на ВАС с Решение № 11122/24.10.2016 г. по адм.д. № 8370/2016 г. Съдът осъжда сдружението да заплати на АЕЦ „Козлодуй“, която се явява трето лице по делото, сума за разноски в размер на 12 000 лв., а на екоминистерството – 300 лв. В решението си седемчленният състав с председател Боян Магдалинчев изрично посочва, че „намира за основателно възражението за прекомерност“ на заплатеното от АЕЦ „Козлодуй“ адвокатско възнаграждение, затова присъжда 12 000 лв. Поисканите от АЕЦ разноски са 18 000 лв. (Допълнителен факт е, че другият жалбоподател по това дело е бил осъден на първа инстанция да плати 30 000 лв. разноски, а на втора – 18 000 лв.)
В жалбата пред ЕСПЧ, подадена от заместник-председателя на сдружението Петър Пенчев, са изложени доводи, че присъдените разноски за адвокат са прекомерни и определени без да се зачита справедливият баланс между интересите на обществото и на основните права, особено в светлината на ролята на „обществен страж“, която неправителствените организации изпълняват в демократичното общество. В жалбата е посочено още, че преценката на състава на ВАС изглежда субективна и немотивирана, а и в закона липсват ясни критерии за „прекомерност“ на адвокатското възнаграждение. Националният съд също така не е отчел липсата на данни как е калкулирано претендираното от АЕЦ адвокатско възнаграждение.
Решението: ВАС не е успял да направи баланс между общия интерес и правата на сдружението
Съдът в Страсбург отбелязва, че възлагането на такава сума за разноски върху най-старата активна неправителствена организация в България в областта на екополитиките представлява намеса в имуществените права на сдружението, макар да става дума за плащане в полза на спечелилата делото страна, а не на дължими съдебни такси, за които ЕСПЧ приема в практиката си, че се контролират от държавата. Такава намеса в имуществените права на неправителствената организация следва да бъде преценявана в светлината на законността, обществения интерес и балансирането между общия интерес и правата на сдружението, казва ЕСПЧ.
Съдът по правата на човека отбелязва, че тази намеса действително се основава на закона, но отчита и довода на организацията за липса на гъвкавост при преценката, което поставя въпроса за пропорционалността на намесата. Тъй като институтът на присъждане на разноските има място в правните системи, то Съдът приема, че е налице законосъобразна цел на намесата. Но същевременно, ВАС не е обосновал в достатъчна степен как точно е преценил размера на адвокатското възнаграждение по това дело. В случая този присъден размер е бил 24 пъти колкото минималния размер, определен с наредбата за адвокатските възнаграждения. Същевременно по делото са били разглеждани предимно процесуални въпроси, а не такива по същество, при това – не особено сложни, а част от тях са били вече разрешени на предходен етап. На практика самото дело е за възобновяване и по него се решава един прост процесуален въпрос, а именно – налице ли е посоченото основание за възобновяване. Според ЕСПЧ, ВАС не се е обосновал, разглеждайки конкретните обстоятелства, и не е успял да направи баланс между общия интерес и правата на сдружението жалбоподател, оставяйки го да понесе изключително бреме. Тези разсъждения са довели ЕСПЧ, Четвърта секция, до единодушния извод за нарушение на правото на собственост на сдружението.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте