[email protected]

Агресията у нас може да се обясни с невежество и балкански идиотии, с криворазбрани и патриотарски традиции и със съзнателна политика за насъскването на българите един срещу друг, дирижирана от Москва

Стара практика е сърбите да седят на два стола и да търсят изгодни отношения с враждуващи помежду си съюзи

Всеки протест може да бъде изкривен, както става с последните усилия Паметникът на Съветската армия окупаторка да бъде защитаван като връх Шипка

У нас не може да избухне гражданска война, но може да се наложи война срещу фашизирани агресори, които са решили за пореден път да прецапат Дунава, за да ни освобождават от това и онова

Председателят на сдружение „Глас“ – Босилеград, Александър Димитров бе държан часове на сръбската граница на ГКПП Рибарци – Олтоманци на 10 август, защото в багажника на колата му имало три броя от книгата „Елегия за краището“ на бившия български консул в Ниш Едвин Сугарев, посветена на българите от Западните покрайнини. Димитров бил накаран да се върне у нас, да остави книгите, след което щял да бъде пуснат безпроблемно. „Не мога да разбера в коя година сме – 2023-а или 1943-а“, каза Димитров. Български евродепутати информираха европейските институции за случая.

– Г-н Сугарев, три броя от вашата книга „Елегия за краищата. Съдбата на българите в Западните покрайнини“ бяха арестувани от сръбските митничари на ГКПП Рибарци – Олтоманци. С какво сръбските власти се плашат от тази ваша книга, за да постъпят така?

– Първо, трябва да отбележа, че това не е първият арест на моята книга. По уговорка с г-н Иван Николов (от Културно-информационния център „Босилеград“), на когото е посветена, тя трябваше да има премиера в Босилеград на 6 юли.

Беше ми ясно, че ако тръгна натам заедно с книгите, ще намерят начин да ме спрат и да осуетят премиерата, затова помолих г-н Николов някой от неговите хора да мине през мен и да ги пренесе.

Отзова се г-н Бойчо Димитров, който щеше да пътува и без това до София и обратно. Говорих с г-н Йонко Йончев, собственик на издателството, и той прояви изключителната щедрост да осигури 50 бройки като подарък за българския Културно-информационен център в Босилеград, като за дарението беше издаден и съответният документ, който придружаваше книгите.

Въпреки това Бойчо Димитров беше спрян на същия граничен пункт, държан няколко часа, като първо са искали да конфискуват книгите, а после са му поставили условие да ги върне в България, което той е направил. Така моята премиера в Босилеград пропадна.

Вторият случай беше този с Александър Димитров, който беше спрян с три екземпляра от моята книга и трите тома на сборниците „Съдбата на българите в Западните покрайнини“, издадени от Граждански комитет „Западни покрайнини“.

По закон нямат никакво право да възпрепятстват влизането му в Босилеград заради тези три бройки. Това ме кара да попитам има ли вече забранителен списък с книги, които не могат да попадат в Република Сърбия?

Не знам какво плаши сръбските власти – освен факта, че книгата ми казва нещата за битието на българите в Сърбия едно към едно – включително и за продължаващите повече от 100 години опити за асимилация, както и за техните нарушени граждански права в сферата на образованието, правото на достоен живот, религиозните права, правото на историческа памет и прочее.

Няма как да не отбележа, че подобни страхове не подобават на една държава през XXI век, още повече стремяща се да бъде част от ЕС.

– Притежателят на книгите Александър Димитров, който е председател на Сдружение „Глас“ в Босилеград, призова българските институции за остри реакции заради нарушените му права от сръбските власти. Ще има ли реакции и какви ще бъдат те?

– Доколкото разбрах, той е говорил с г-н Димитър Цанев, който зае моето място като генерален консул в Ниш, и е получил обещание за подкрепа и съдействие.

Но реакции вече има – например от страна на г-н Илхан Кючук, български евродепутат и съпредседател на АЛДЕ, който се ангажира да информира ЕП за този случай.

С мен говори и г-н Андрей Ковачев, също евродепутат и между другото автор на предговора на тази книга, който също ще информира ЕП със специално писмо, а също и г-н Билчич, докладчик за Р Сърбия в ЕС.

Какво ще направи външното министерство – не знам, но се надявам да не остане безучастно.

– Има ли и други случаи с такова отношение към български книги – ваши или на други автори?

– Имало е, и то неведнъж. Спомням си, че през 2018 г. на същия пункт задържаха коледните подаръци за децата от основното училище, купени от Столичната община, и ги освободиха чак след намесата на тогавашния премиер Бойко Борисов.

Освен това самият граничен пункт се използва като бухалка, с която се наказват или възпрепятстват неудобните за кмета на Босилеград Владимир Захариев, който е и основният проводник на сръбските политики спрямо българското малцинство.

На тази граница например беше арестувана една от двете паметни плочи, свързани със стогодишнината от опожаряването на Босилеград и околните села от четата на Коста Пекянац.

Пак там съвсем наскоро беше забавено посещението на проф. Лозан Митев, съпредседател на „Западни покрайнини“.

– Вие бяхте български консул в Ниш. Какво е отношението на сърбите към нас, българите?

– Обикновените сърби ни приемат като балкански събратя по съдба, но за съжаление, отношението на управляващите е по-скоро отрицателно и пропито с недоверие.

Антибългарското говорене е често срещан феномен, по стара инерция специалните служби продължават да гледат на България като на враг №1 – поради което полагат усилия за обезбългаряване на граничните общини и преди всичко на Босилеград и Цариброд.

Гражданските права на тези българи често целенасочено се нарушават, което е довело до огромен демографски срив – от 120 хил. към подписването на Ньойския договор до 12 500 души при последното преброяване през 2022 г.

– Какво е отношението на Белград към споровете между София и Скопие за влизането на Република Северна Македония в ЕС?

– Антибългарското говорене в РСМ и култивирането на страхови психози от България не е македонски патент. Това е резултат от политиката на Сърбия и Югославия в течение на десетилетия, налагана впрочем по кървав и насилствен начин.

Що се отнася до отношението на Сърбия към влизането на РСМ в ЕС, то има двойствен характер, каквото впрочем е и самото отношение към ЕС – стара практика за сърбите е да седят на два стола и да търсят изгодни отношения с враждуващи помежду си съюзи.

– Доколкото си спомням, вие бяхте един от първите политици, които поставиха въпроса за промени в българската конституция почти веднага след приемането ѝ. Какво мислите за сегашните опити на политиците – ще успеят ли да се договорят за промени в основния закон на държавата?

– Надявам се да успеят, защото в противен случай има вероятност да гледаме и Шенген, и еврозоната през крив макарон. Още при приемането на тази конституция бяха видни нейните кусури – затова не гласувахме за нея и 39 депутати от СДС даже направихме гладна стачка против нейното приемане.

До какви абсурди може да се стигне, стана ясно наскоро, когато стана видно, че отношенията в съдебната система приличат на тези в мафиотски клан, а също и че страната ни се е превърнала в квазипрезидентска република, която се стреми да преосмисли основните си геополитически приоритети в полза на Москва.

Така че промените в конституцията са повече от наложителни.

– Вече няколко мои приятели депутати ми казват, че този парламент ще изкара целия си мандат. Според вас ще успее ли?

– Настоящото правителство няма как да бъде съборено от прокремълската опозиция – имам предвид „Възраждане“, БСП и президента Румен Радев. То може да падне само ако договорилите го коалиции се изпокарат, което в настоящата външнополитическа ситуация е безотговорен акт. Иначе няма пречка да си изпълни мандата.

– С какво си обяснявате вълната от агресия и насилив, с която сме залети напоследък?

– С невежество и балкански идиотии, с криворазбрани и патриотарски осмисляни традиции и със съзнателна политика за противопоставяне на българите и насъскването им един срещу друг, дирижирана от Москва.

Когато имате в парламента партия, която говори за Народен съд и отваряне на концлагерите и настоява всички, които не мислят като нея, да бъдат унищожени, естествено, всеки малоумник и комплексар ще реши, че всичко му е позволено.

– Протестите в някои от големите градове означават ли, че българското общество се събужда и активира срещу властта? Какъв ще бъде крайният ефект от тези протести?

– В момента поне протестите не са срещу властта, а срещу насилието. И да, съвсем очевидно е, че се активира гражданското мислене и енергия в страната ни и че на политическата сцена излизат поколения, които до този момент бяха мислени като аполитични. Но не трябва да се забравя, че протестите не са пенкилер за състоянието на държавата и че всеки протест може да бъде изкривен и извратен, както става с последните усилия Паметникът на Съветската армия окупаторка да бъде защитаван като връх Шипка.

– Може ли у нас да избухне гражданска война?

– Не. Но може да се наложи война срещу фашизирани агресори, които са решили за пореден път да прецапат Дунава, за да ни освобождават от това и онова. И тогава ще е много важно кой път ще изберем – дали ще ги посрещнем пак с хляб и сол, или така, както ги посрещна някога ген. Иван Колев.

– Вие къде се изгубихте? Мислите ли да се върнете в активната политика?

– Не, не мисля да се връщам. Човек трябва да знае кога му е времето да се оттегли, иначе става за кашмер. В момента се занимавам, както впрочем и винаги досега, с писане – нещо като писател на свободна практика.

CV

Роден е на 27 декември 1953 г. в София

През 1978 г. завършва българска филология в СУ

В периода 1986–1990 г. е научен сътрудник в Института за литература, като преподава в СУ

През 1989 г. е активист в националното движение „Екогласност“

Народен представител е в VII велико народно събрание и в 36-ото и 37-ото обикновено народно събрание

В периода 1997–2002 г. е посланик на България в Монголия и Индия

Има шест деца

Коментирайте

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле