Макар че широкообхватният ЗЦУ символизира жизненоважен обрат от неограничена свобода в интернет към интензивен регулаторен контрол върху социалните медии, първите месеци от прилагането му показват трудностите при намирането на баланс между свободата на изразяване и правителствения надзор. Как ще функционира ЗЦУ, как ще се прилага и дали ще предизвика трансатлантическо разделение, остава огромна въпросителна.

Започнете с парадокса на Telegram. Telegram на Дуров, въпреки че има почти един милиард потребители, обслужва по-малко от 45 милиона в ЕС, което не е достатъчно, за да бъде определена съгласно ЗЦУ като много голяма онлайн платформа. Франция арестува руския предприемач по силата на своите закони за националното слово, обвинявайки го, че управлява криптирана платформа за педофили, киберпрестъпници и терористи. Въпреки това Telegram се оказа безценна и за противниците на правителствата, позволявайки им да общуват в условията на диктаторски режими.

Границата между приемливата и неприемливата реч, между цензурата и отговорността на платформата е размита. Когато работех в Google, Италия повдигна обвинение срещу трима от топ мениджърите на Google за нарушаване на неприкосновеността на личния живот на италианско момче с увреждания. Така нареченият случай „Vividown“ произтичаше от качването на ужасен видеоклип, в който група момчета бият дете с аутизъм. Въпреки че Google свали видеото, след като беше уведомена, срещу ръководителите бяха повдигнати наказателни обвинения. Цензурата се сблъска с неприкосновеността на личния живот.

Google губи първия съдебен процес. Моите собствени усилия да превърна делото в борба за свобода на изразяването се провалиха. Накрая Google нае адвоката, който защитаваше приятеля на несправедливо осъдената американска студентка Аманда Нокс и спечели при обжалването. Нито един ръководител на Google не влезе в затвора в Италия.

Въпреки това делото представляваше важно предупреждение: махалото се обръщаше срещу неограничената свобода на интернет. През следващите години натискът за ограничаване на противоречивото съдържание щеше да нарасне, а от компаниите щеше да се изисква да демонстрират „отговорност“.

При създаването на интернет САЩ и Европа определиха ясни граници на отговорността на цифровите платформи. Платформите не носеха отговорност за незаконни материали, качени на техните сайтове. Вместо това те отговаряха само за свалянето на незаконни материали, когато бяха информирани за това. Правилата в Европа бяха наречени Директива за електронната търговия. В САЩ те бяха раздел 230 от Закона за неприкосновеност на комуникациите.

Без тези правни гаранции много от успешните примери в интернет никога нямаше да стартират. Представете си, че YouTube носи отговорност за всяко качване, Blogger – за всеки блогспот, а TripAdvisor – за всяко ревю на ресторант или хотел. Съдържанието, генерирано от потребителите, щеше да бъде твърде опасно за публикуване.

Днес правителствата, съдилищата и общественото мнение изискват от интернет фирмите да контролират и предотвратяват публикуването на незаконни материали в техните платформи. Собствениците на авторски права смятат, че мрежата подхранва пиратството. Полицията и разузнавателните служби смятат, че тя подхранва екстремисткия тероризъм, и искат достъп до данните на заподозрените. Политиците се опасяват, че фалшивите новини могат да опорочат изборите и дори да ги принудят да напуснат властта.

Докато ЕС прие ЗЦУ, САЩ се колебаят. Първата поправка позволява много по-голяма свобода на словото, отколкото Европа, която криминализира някои теми, като например отричането на Холокоста. Върховният съд, който е толкова радикален в подхода си към много въпроси, избягва да налага ясни нови правила. Изглежда, че Конгресът все още е блокиран в одобряването на първичното федерално законодателство в областта на технологиите, въпреки че двупартийната инерция стои зад нов закон за безопасността на децата.

Трудно е да се постигне съгласие за това как да се реформира Директивата за електронната търговия или раздел 230. Ако репресиите са твърде строги, страда свободата на изразяване. Европейският закон за защита на потребителите се опитва да постигне баланс, като запазва забраната за проактивно общо наблюдение в Директивата за електронната търговия. Но тя изисква от платформите да предприемат редица мерки за контрол на това какво могат да публикуват хората, какво продават и какви реклами виждат – всичко това с цел защита на другите онлайн. Фирмите, които не спазват изискванията, са заплашени от глоби в размер до 6 % от приходите им.

Дори въоръжени с това мощно оръжие, регулаторите са изправени пред значителни предизвикателства при прилагането. Базираният в Брюксел екип, отговарящ за прилагането на ЗЦУ, наброява само около десетина членове. Голяма част от времето му се изразходва за гарантиране, че новото законодателство на ЕС в области като безопасността на продуктите е отделено от него.

Националните правителства на ЕС, от които се очаква да подкрепят екипа на ЕС, се забавиха с назначаването на своите служители по въпросите на сигурността. Много от назначените служители очакват указания от Брюксел. Регулаторните органи провеждат нови консултации за това как да се използва законът, за да се засили безопасността на децата, и как да се назначават „доверени флагмани“, които да идентифицират незаконно съдържание.

Правоприлагането е съсредоточено върху няколко случая с висок обществен интерес. Брюкселските регулатори принудиха TikTok да закрие програма, възнаграждаваща потребителите за прекарване на време в платформата. Той започна проверка на решението на Meta да закрие своя инструмент за прозрачност CrowdTangle.

Най-значимият конфликт идва с X на Елон Мъск, която, за разлика от Telegram, има повече от 45 млн. потребители в ЕС и е много голяма онлайн платформа. Европейските регулаторни органи издадоха предварителна констатация, че политиките за модериране на съдържанието на X нарушават ЗЦУ. Преди неотдавнашното интервю на Мъск с кандидата на републиканците Доналд Тръмп, европейският комисар Тиери Бретон предупреди, иронично в X, да не се нарушава ЗЦУ по отношение на свободата на словото.

Мъск нарече това цензура. Преди това той осмиваше ЗЦУ като „дезинформация“. X може да бъде осъден да плати милиардни глоби – и да подчертае различията между САЩ и ЕС по отношение на начина на регулиране на свободата в интернет.

Вместо да се караме за регулиране, най-добрият път напред може да бъде да се насърчат подходите отдолу-нагоре, а не отгоре-надолу, за да се контролира съдържанието. Уикипедия и Reddit са положителни модели. И двата сайта извървяха трудния път от разрешаването на реч на омразата до спечелването на доверие в източниците на новини. Те се самонаблюдават.

Европейските служители, които управляват ЗЦУ, не очакват платформите да предотвратяват всяка реч на омразата. Те просто искат да видят силни програми за ограничаване на опасностите. Макар че САЩ не могат да въведат такива изисквания със закон, подобни програми успокояват потребителите им и са подходящи за бизнеса. | БГНЕС
–––-
Бил Ечиксън, Center for European Policy Analysis

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar