Европейският парламент гласува поредната реформа на законодателството за европейските избори две години и половина преди тяхното провеждане с надежда, че този път европейските държави ще ги одобрят на време за гласуването през 2024 г.

В нея се иска евроизборите да се произвеждат по общи правила, вместо по национални, да са на една и съща дата и да освен националните листи да има и общоевропейска.

Според предложената от евродепутатите система всеки избирател ще разполага с два гласа – един за избирането на членове на Европейския парламент в националните избирателни райони и един за избирането на членове на Европейския парламент в избирателния район, обхващащ цялата територия на Съюза. Европейската листи ще имат по 28 места.

За да се гарантира географски баланс в общите листи, държавите ще бъдат разпределени според броя на населението си на три групи. А вътре в групите кандидатите ще бъдат пропорционално включени. Кандидатите в европейските избори ще бъдат подбрани от европейските партии и коалиции от национални партии.

Говорителят на Европарламента по избирателната реформ Доменек Руис Девеса (С&Д, Испания) смята, че общите листи ще позволят да се правят кампании в целия ЕС, като така се създаде общоевропейски дебат по време на избирателните кампании, а „хората ще знаят, че гласуват за европейски политически структури и водещи кандидати за председател на Комисията“.

Препоръчва се изборите да са на 9 май- Денят на Европа, на всеки пет години, независимо кой ден от седмицата е, като избирателни права имат всички европейски граждани, навършили 18 г. Евродепутатите предвиждат и въвеждане на минимален избирателен праг от 3.5%, но той няма да засегне България, тъй като ще се прилага само за държавите с повече от 60 депутати, а българските са 17. Предвижда се възможност за гласуване по пощата за всички европейски държави.

Европарламентът предлага избирателите да могат да участват и в избора на председател на Европейската комисия като европейските партии предварително излъчат кандидат, който да бъде назначен на поста, ако неговата партия спечели най-много гласове в 27-те държави. Системата беше тествана успешно през 2014 г., когато беше избран Жан-Клод Юнкер, но през 2019 г правилото не беше спазено и европейските лидери отказаха да се съобразят с водещите кандидати на партиите, а определиха за шеф на Комисията Урсула фон дер Лайен, която дори не участва в европейските избори.

Препоръчва се и създаването на нов Европейски избирателен орган, който да наблюдава изборния процес и да гарантира спазването на новите правила.

Законодателните инициативи на евродепутатите трябва да бъдат одобрени единодушно от страните членки, а след това и ратифицирани от националните им парламенти. Ратификацията на изборните реформи от 2002 и 2018 г.все още не е ратифицирана и затова изборите за Европейски парламент продължават да се провеждат според първоначалния ред от средата на 70-те години на миналия век. Той предвижда европейските държави да се водят от общи принципи при провеждането на европейски избори, но да ги правят по собствени правила и организация, като следват само определените бройки за евродепутатите, които се определят централно според големината на населението на съответната държава.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar