Поставете се на мястото на един чуждестранен журналист, който днес трябва да избере най-интересното между няколко европейски теми като:

– разискване бъдещето на Европа в Европейския парламент с участието на канцлера на Германия Ангела Меркел;
– последен шанс популистите в Италия да си поправят проекта да бюджет за 2019 г. и да се заемат с дълга от 131% от БВП иначе следва глоба от Европейската комисия;
– днес Европейската комисия трябва да се реши дали британците ще се нуждаят от виза, за да пътуват до ЕС след 29 март 2019 г. (с попълване на въпросник от 3 страници, такза от 60 евро, чакане за одобрение до 3 седмици и край на възможността да скочиш в последния момент на самолет или влак Eurostar до Европа);
– Европейският парламент подготвя поставянето на Румъния в една група с Полша и Унгария с резолюция с критики за върховенството на закона и отслабване независимостта на правораздаването (те ще бъде гласувана в четвъртък;
– 12-ти доклади за напредъка на България и Румъния по механизма за сътрудничество и проверка.

Между тези 6 теми бързо си проправя път и новината, че Румъния рискува да създаде бъркотия в председателството на Съвета на ЕС, което трябва да поеме след 6 седмици. Ресорният министър Виктор Негреску подаде оставка, а президентът Клаус Йоханис говори, че „в 12 без 5 сме абсолютно неподготвени“ и оставката на правителството е „политическа необходимост“, защото този кабинет е „крах на румънската демокрация“. Лидерът на управляващите Ливиу Драгня отвръща, че президентът лъже и че прокуратурата е започнала 17 „наказателни проверки“ срещу държавния глава.

Никой няма да се изненада, ако в този контекст днес т.нар. мониторингов доклад на Европейската комисия не предизвика никаква международна новина.

Все още заключенията и препоръките му предизвикват новина в България, но и все по-спорно е какъв е ефектът от тях за управление, което поне от година нарича механизма дискриминационен и или призовава той веднага да отпадне („патриотите“), или разчита поредицата шумни акции на прокуратурата от последните седмици да създаде впечатление, че няма смисъл от продължаването му и през 2019 г.

„Бурите“ в българската чаша с вода обаче не дават отговор на констатации от доклада от 15 ноември 2017 г. Сред тях се казваше че реформите в прокуратурата са на ниво „пътна карта“, няма съществена промяна, а единствено да добре разписани мерки, безотчетността на Главния прокурор продължава, а парламентът работи по законодателни инициативи „непрозрачно“, „непредвидимо“ и без широка дискусия.

От отправените отново през 2017 г., но в края на януари, 17 препоръки някакво движение имаше само по няколко се изразяваше надежда, че новата комисия за борба с корупцията и незаконно придобитото имущество ще бъде попълнена прозрачно и ще заработи ефективно след обществен дебат. Днес за пръв път би трябвало да се говори не за надежди, а за първи оценки за дейността на КПКОНПИ. В началото на месеца зам.-главният прокурор Иван Гешев каза, че акзията на комисията в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) била най-серизоният случай на корупция по високите етажи без аналог в най-новата ни история. Става дума за обвинение срещу отстранения председател Петър Харалампиев за подкуп от 5000 евро.

Тонът на ноемврийския доклад на Еврокомисията от 2017 г. беше неутрален с елементи на позитивност. Сред първите коментари имаше подозрения, че това се прави, за да не се предизвиква напрежение преди началото на българското европредседателство на 1 януари 2018 г. Правосъдният министър Цецка Цачева го оцени като положителен, защото нямало нито една нова препоръка.

Но имаше и критики като тези на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, който по принцип не смята, че мониторингът трябва да отпадне: „Очевидно е, че този механизъм не постига резултати. Мониторингът е с цел да се отстранят дефицитите в правосъдие и вътрешен ред, но 10 години по-късно няма резултат“.

Представянето на новия доклад трябва да стане днес около 15:30 часа, а след това е насрочена пресконференция на зам.-председател на еврокомисията Франс Тимерманс (той, впрочем, остана единственият кандидат да оглави листата на Партията на европейските социалисти за евроизборите догодина – бел.ред.) Преди година Тимерманс изрази надежда отправените към България препоръки да бъдат изпълнени в мандата на тази Еврокомисия, т.е. до есента на 2019 г., но румънски медии вече съобщиха, че наблюдението за тяхната страна продължава, а то не може да бъде отделено от това за България.

В предишни години агенции като „Ройтерс“ са разпространявали предварително откъси от основните заключения, появяваха се чернови и се чакаше до последно дали Еврокомисията няма да промени или зачертае конкретни фрази. Тази година интересът на световни медии към него поне до края на понеделник беше нулев.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar