Преговорите за следващата 7-годишна бюджетна рамка дават на ЕС възможност да използва икономическата си мощ, за да защитава върховенството на закона. Изправени пред перспективата за по-малък бюджет след Брекзит, някои европейски столици вече надигат глас, че правителствата, които нарушават върховенството на закона, трябва да загубят правото за финансова подкрепа от ЕС, особено що се отнася до достъпа им до структурни фондове. Други твърдят, че няма да е нито приемливо, нито осъществимо, ако достъпът до еврофондове бъде обвързан с върховенството на закона.

Аз не съм съгласен с тях.

Този принцип е правно обоснован, справедлив и от него ще се облагодетелства обществото. И за разлика от бавната и несигурна процедура, предвидена в чл.7 от Лисабонския договор, която едва си пробива път в Европарламента за Унгария, а за Полша изглежда е заметена зад дивана от Съвета, поставянето на това условие може

да доведе до бързи и осезаеми последици.

Според Договора за ЕС „целта на ЕС е да насърчава и разпространява мира, неговите ценности и добруването на народите му“. Всяка политика, закон и правомощие на ЕС трябва да служи на тази цел. Финансирането на правителства, които подкопават върховенството на закона, като тези в Полша и Унгария, е срещу основните цели на ЕС. Някои твърдят, че икономическите санкции са дискриминационни, защото ще бъдат усетени много по-остро от по-малко проспериращи страни като тези в Централна и Източна Европа. Този аргумент е все едно да кажеш, че полицията не трябва да преследва заподозрени, защото не е справедливо по отношение на престъпници с по-къси крака.

Еврофондовете и сега могат да бъдат замразявани като санкция срещу правителства, които не се подчиняват на правилата и ограниченията за разходи на публични средства в ЕС, или когато нарушават правилата за използване на еврофондовете. Съответните закони задължават ЕС да вземе предвид икономическото положение на съответната страна, за да гарантира, че санкциите не са диспропорционално тежки. Фактът, че по-богатите страни могат по-лесно да се справят при икономически санкции, със сигурност е причина за разширяване на възможностите за въздействие, а не от отказ от такова. За различните страни има различни точки за натиск. Страните с истински свободни медии ще бъдат по-чувствителни на международен политически натиск. Страните с независима съдебна система пък ще са по-чувствителни на правни последици. А по-малко проспериращите страни ще са по-чувствителни на икономически санкции. Някои твърдят, че обвързването на еврофондовете с върховенството на закона няма да проработи, защото няма начин нарушенията да бъдат измерени. Това просто не е вярно. По същество върховенството на закона е изискване хората да имат достъп до безпристрастни, независими и ефективни съдилища, за да бранят своите свободи. Това е много стара гражданска свобода с много прецизна правна дефиниция, основана на 60-годишна практика на европейските и международни съдилища.

Европейските правила за структурните фондове вече съдържат изисквания към правителствата да създадат органи, които да администрират и контролират разходването на тези средства. ЕС може просто да добави още едно изискване – гражданите да имат по-лесен достъп до независимо национално правосъдие. Технически това отдавна е част от европейското право след решение на Съда на ЕС по едно дело, но Генералната дирекция за регионална и градска политика в Еврокомисията не го прилага. Еврокомисията вече има указания, които да й помогнат да реши дали правителствата са нарушили законите и кога фондовете да бъдат спирани. Изискването за независими съдилища може просто да бъде добавено към съществуващите процедури.

В момента ЕК разчита на националните власти

сами да й докладват дали си изпълняват задълженията. За да бъдат новите изисквания ефективни, тази практика трябва да се промени и ЕК трябва да извършва независими проверки на здравето на националните съдилища. Някои твърдят, че условието за върховенството на закона може да има обратен ефект, като нанесе вреди на обществото и като позволи на санкционираното правителство да разпали евроскептицизъм. Това ще е реална опасност само ако ЕС използва този инструмент неумело.

ЕК трябва да получи правото да изземе подбора и управлението на проектите от националните правителства, вместо да отреже напълно достъпа до еврофондове в случаите, когато замразяването им би имало пряк отрицателен ефект върху обществото. Управлението на проектите може да бъде поверено на изпълнителна агенция – ЕК има правомощията да създава такива служби за администриране на програми с еврофинансиране за определен период от време. Това ще даде възможност на ЕС да се похвали, че финансирането в полза на европейците идва от Брюксел и да намали риска с финансирането да се злоупотребява чрез правителствена корупция или връзкарство. Авторитарните популисти продължават да се радват на изборен успех на различни места в ЕС и да налагат политики, които подкопават върховенството на закона. Колкото повече сила набират, толкова по-малко възможности за действие ще има ЕС. Настоящите преговори за следващата бюджетна рамка може да са последна възможност за ЕС да използва икономическата си сила, за да защити ценностите си.

–––––––––––––––––––––

Авторът е в ръководството на неправителствената организация Съюз за граждански свободи за Европа.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar