Агенти на руското Главно разузнавателно управление (военното разузнаване, ГРУ)* били натоварени с мисията да убият черногорския премиер Мило Джуканович през 2016 г. и така да попречат на страната да влезе в НАТО.

Това се казва в доклад, изготвен от американския Институт за изследване на външната политика (ИИВП). Той е цитиран от сп. „Нюзуик“. В него се съдържат нови данни за опита за сваляне на правителството в подгорица в навечерието на парламентарните избори на 16 октомври 2016 г.

За Русия НАТО, което гарантира колективна защита за своите 29 членки, е екзистенциална заплаха, целяща да ограничи влиянието на Москва върху собствения й „заден двор“. В пакта влязоха някои съседи на страната – Естония, Латвия, Литва и Полша.

Сега Кремъл прави всичко, за да не позволи на Грузия и Украйна да тръгнат по този път. През последното десетилетия Русия подкрепя сепаратистките движения в тези две бивши съветски републики. Тя знае, че НАТО няма да бърза или няма да пожелае да приеме страна, обхваната от конфликт. Доскоро обаче малцина подозираха, че Москва ще се опита да убие лидер, дошъл на власт след избори.

В момента Подгорица съди задочно агентите на ГРУ Едуард Шишмаков и Владимир Попов, които първо избягаха в Сърбия, а след това се върнаха в родината си. В самата Черна гора други 12 души бяха обвинени от специалния прокурор Миливое Катнич.

В заговора обаче явно са участвали доста повече от тези 14 души. В него са замесени руски агенти, сръбски екстремисти и членове на черногорската опозиция.

Сега следователите твърдят, че близо 50 агенти на ГРУ са влезли незаконно в Черна гора от Сърбия в нощта преди изборите. Твърди се, че те трябвало да осигурят помощ за заговорниците. Така Русия за първи път се е опитала да прибегне до насилие извън бившия СССР, за да постигне политическите си цели, се казва в доклада на ИИВП.

„В месеците преди парламентарните избои в Черна гора на 16 октомври 2016 г. руски агенти, сръбски екстремисти и лидери на черногорския опозиционен алианс (Демократичен фронт, или ДФ) са се готвили да свалят правителството по насилствен път н нощта на изборите“, гласи докладът.

Документът се основава на свидетелства и физически доказателства, видени от изследователите.

„Те планирали да разпалят политическо насилие с надеждата да предизвикат протести в цялата страна и да свалят правителството на Демократичната партия на социалистите (ДПС) начело с Мило Джуканович (днес президент). Според официални представители всичко било започнато от сърби в началото на 2016 г. под ръководството на агенти на руските ГРУ и ФСБ“, се изтъква в документа.

На пръв поглед заговорът звучи като сюжет от шпионски роман. Предполагаемият ръководител бил Братислав Дикич – бивш командир от сръбската жандармерия. Той се сражавал по време на войната в Косово, а след това – и срещу етническите албански сепаратисти в долината Прешево. Дикич оглавявал сръбската жандармерия от 2009 до 2013 г., а след това редовно говорил на митинги срещу намесата на НАТО на Балканите.

Според плана, изготвен вероятно от Москва, Дикич трябвало да оглави група от двадесетина бунтовници, дегизирани като черногорски полицаи. Те трябвало да завземат парламента на Черна гора и да открият огън по протестиращите в нощта на изборите.

Следствието обвинява руските агенти Шишмаков и Попов, че платили на Дикич 200 000 долара, за да купи оръжие и криптирани телефони. Насилието щяло да доведе до извънредно положение, което би позволило на проруските политици и лидери, противопоставящи се на членството на Черна гора в НАТО, да контролират правителството. По време на хаоса заговорниците щели да убият тогавашния премиер Джуканович.

„Нюзуик“ цитира и изследване на българския анализатор Димитър Бечев, според когото някога Мило Джуканович бил близък с бившия московски кмет Юрий Лужков и помогнал за привличането на руски инвестиции в страната. При неговото управление станала и приватизацията на най-големия завод за алуминий, продаден на близкия до Кремъл руски олигарх Олег Дерипаска. Милиардерът пък наел консултанта Пол Манафорт, който помогнал за издигането на Джуканович.

Връзките на черногорския премиер с руските олигарси обаче се развалили, след като страната се ориентирала на запад. Партията му ДПС подкрепи членството в НАТО и ЕС.

Известно е, че Русия много държи на Черна гора. През 2016 г. броят на руснаците, посещаващи малката балканска република, нараснал на над 300 000 души. Това е твърде значителна цифра за страна с население от едва 600 000 жители. В цяла Черна гора има билбордове с реклами на руски. По крайбрежието са хвърлили котва много яхти на руски олигарси. Популярният курорт Будва вече е известен като „Москва на морето“.

Руските претенции към Черна гора обаче се простират далеч отвъд летните вили и курорти, изтъкват експерти. Няколко години Москва лобира за разрешение да използва черногорските пристанища за зареждане и ремонт на бойните си кораби, използвани при големи военни операции на места като Сирия.

„Руският интерес към Черна гора нарасна преди няколко години. След като надеждността на военноморската й база в Тартус, Сирия, стана по-слаба, Русия започна да търси алтернативи. През септември 2013 г. руското правителство поиска срещу с черногорското Министерство на отбраната, за да обсъди временно акостиране на руски военни кораби в пристанищата Бар и Котор, – се казва в доклада. – По предложение на Москва руски кораби ще акостират с привилегирован статут, която ще им позволи ексклузивно използване на териториалните води.“

Джуканович обаче отказал предложението. В отговор Русия се впуснала в начинанието да постави на власт хора, които да й позволят да стъпи в страната. Ето за това били необходими превратът и Демократичният фронт.

ДФ е дясна опозиционна групировка, съставена от сръбски националисти, русофили и редица маргинални организации, които са против членството в НАТО. Според доклада ДФ смятал да обяви победа на изборите през 2016 г. Дикич и хората му, дегизирани като черногорски полицаи, щели да стрелят по демонстранти, симпатизиращи на същия ДФ. Така щяло да се създаде впечатление, че полицията се опитва да попречи на ДФ да вземе властта. В същото време на място щели да бъдат руските агенти и да предложат помощта си.

Заговорът за преврат обаче пропаднал. Твърди се, че официални представители в Черна гора били уведомени от свои колеги в Сърбия, които вдигнали тревога заради присъствието на руски военни в страната. Четири дни преди изборите бившият полицай Мирко Велимирович признал, че участвал в заговора и помагал при транспортирането на оръжия. У няколко членове на ДФ били открити криптирани телефони. Руските военни си дали сметка, че заверата е разкрита, и избягали от страната, твърдят авторите на доклада. Те го изготвили въз основа на рзговори с прокурори и свидетели.

Двама лидери на ДФ – Андрия Мандич и Милан Кнежевич, са обвинени в участие в опита за преврат.

Александър Синджелич – лидерът на сръбския клон на руската рокерска банда „Нощни вълци“ и ветеран от руската война в Източна Украйна, също е обвинен. По-късно той посочил Шишмаков като един от главните хора, финансирали опита за преврат.

Много черногорски представители публично обявиха, че разполагат с доказателства, че Русия стои зад проваления опит. Някои анализатори обаче смятат, че все още има място за съмнение.

„Макар Черна гора да е една от най-малките членки на НАТО, решението й да се присъедини символично бе много важно. Черна гора по традиция е имала много добри отношения с Москва. Русия много лошо прие решението на Черна гора да влезе в организацията“, заяви пред „Нюзуик“ Джеймс Кер-Линдси – експерт по Балканите в Лондонската икономическа школа.

„В един момент имаше много сериозни опасения от руско инфилтриране в черногорските тайни служби… Но въпреки твърденията, че има сериозни доказателства за връзка между Москва и опита за свалянето на правителството, струда си да се отбележи, че много наблюдатели остават скептични. Съществува усещане, че всичко се е случило някак си аматьорски. Ако Москва е искала да дестабилизира страната, със сигурност би могла да го направи по-ефективно“, допълва Кер-Линдси.

Досега само Шишмаков и Попов са идентифицирани от 50-те агенти на ГРУ, за които се твърди, че са влезли в Черна гора по онова време. Двамата отлетели за Русия от Белград в края на октомври 2016 г., ден след посещението в страната на тогавашния шеф на ФСБ Николай Патрушев.

Днес Черна гора е член на НАТО и се стреми към влизане в ЕС. Мило Джуканович бе избран тази година за президент. Разследването на опита за преврат продължава.

Ситуацията в страната обаче е несигурна, предупреждават експерти. ДФ продължава да бъде един от главните опозиционни блокове. Много хора предупреждават, че Русия и нейните антинатовски съюзници продължават да бъдат в състояние да дестабилизират региона.

„Рискът от руска намеса и дестабилизация на тези страни остава висок. Русия засилва ролята си на Балканите във вреда на интересите на тяхната сигурност“, заяви пред „Нюзуик“ Марк Симаковски – експерт по Русия в Атлантическия съвет във Вашингтон и бивш съветник в Пентагона.

–––

* Днес ГРУ вече се нарича Главно управление на Генералния щаб (ГУГЩ).

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar