* Няма спад при продажбите на имоти, може би хората решиха да инвестират в пандемията
* Въпреки че англичаните у нас нямат право да притежават вече БГ земя, едва ли ще бъдат задължени да я отчуждят, казва в интервю Председателят на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара.

– Г-н Танев, наскоро МС одобри Националния регистър на запорите за движими вещи, според който могат да се правят проверки при закупуването на автомобил дали той е запориран. Това ново ли е?

– Ние правим тази проверка при моторните превозни средства още от 2018 г. Още тогава при създаване на този информационен портал, при този обмен между Нотариалната камара и Министерството на правосъдието при продажбата и всякакво прехвърляне на МПС се прави проверка дали има наложен запор на конкретния автомобил. Ако има наложен запор или друго законово ограничение, ние не можем да прехвърлим собствеността. Това го има като текст в чл. 16 от от Наредбата I – 45 за регистриране на МПС. Там правим 10 автоматични проверки – не само за законовите ограничения, а също така и за годишен технически преглед, за наличието на данъци – дали са платени, дали има погасени публични и общински вземания, дали това е актуалното състояние, дали има застраховка. Те излизат на екрана и ако излезе запор, системата не приема автомобила. От 3 години това се осъществява по този начин и действа ефективно по отношение на вече сигурно милиони автомобили.

– Тоест новото в регистъра е възможността гражданите сами да проверят за правни ограничения онлайн?

– Да, те могат и не само по отношение на леки автомобили, а по отношение на всякакви други движими вещи, въпреки че колите в случая са най-съществени. Фактът е, че от 2018 г. изменихме наредбата и направихме информационен обмен, който фигурира и в закона. Той е между Нотариалната камара и Пътна полиция. Сега, когато се прехвърля автомобил при нотариус, не се заверяват просто подписите, а нотариусът залага данните на автомобила – регистрационен номер, двигател, рама и т.н. и в системата му излиза дали може да бъде прехвърлен.

– Правят ли се такива проверки при закупуване на автомобил от чужбина?

– Такава проверка се осъществява само при моторните превозни средства, регистрирани на територията на страната. При тези, които са от чужбина, няма как да се направи такава проверка. Това са движими вещи, които не фигурират никъде в нашите регистри, те пристигат с чужди номера и преди регистрацията няма как да бъдат проверени. Евентуално, за тези автомобили, които не са регистрирани в КАТ, тъй като те все пак са собственост на лицата, които ги изнасят, те могат да бъдат също обект на запор и може би за тях също сега ще бъде въведен по-голям обем проверки, които могат да бъдат направени. Сега би трябвало в новия Национален регистър на запорите за движими вещи да се включват и автомобилите, внесени от чужбина, ако има запор при тях.

– Как ще се осъществи това?

– Критерият сега е да се проверяват регистрирани у нас превозни средства. Това би трябвало да се измени и вече да се включват и нерегистрираните автомобили. Този регистър всъщност по отношение на колите не обхваща нищо ново. Ние така или иначе обхващаме регистрираните, които са повече от 90% – има ли запор, не се продава. Сега също гражданите могат да направят предварителна справка за това при нотариус. Разликата е, че сега ще има възможност това да се извършва онлайн и ще обхваща и нерегистрираните автомобили. Тук обаче се поражда въпросът как така всеки ще има достъп до тази информация, все едно си търси в Гугъл. По този начин се узнават индивидуализиращи данни, след като ще има данни за запора. Това са неща, които ако някой ги прави без правен интерес, се поражда въпросът дали има право да ги прави. Смятам, че това ще наруши Европейската конвенция за правата на човека, както и Закона за защита на личните данни. Трябва да се провери каква е практиката на ЕС по отношение на регистрите за автомобили, но мен лично ме съмнява всеки да може да проверява и тези отношения от кредитора и основанието, на което е наложен запорът и да бъдат свободни за достъп публично.

– Имало ли е много случаи на хора, закупили автомобили преди 2018 г., които са били обект на възбрана?

– Да, но въпросът тук е за самото действие на запора. Защото, ако се направи продажба със запорирана вещ, нейната относителна недействителност не е нищожна, тя е недействителна само за лицето, което е кредитор. Ако се направи сделка с купувача, тя ще е валидна. Системата, която направихме сега, обаче е такава, че не може да стане прехвърляне на собствеността, ако тя е запорирана, това е в интерес на купувача. Лицата просто трябва предварително да си уредят отношенията с взискателя, да се снеме запорът и чак тогава да се продаде вещта.

– Така се улеснява административно купувачът, нали така?

– Да, в нашата система, която е нещо уникално в интерес на истината и ни костваше много труд – повече от половин година изготвяне на софтуер, стиковане на двете информационни системи, но ефектът е голям. Не само по отношение на запориране, но и при други законови ограничения. Новият регистър, мисля, че касае само запорирането, но могат да съществуват и други. Нашият проверява и унаследяване, технически преглед, застраховки и най-важното – плащането на данъци.
– Как се отрази пандемията на работата на нотариусите?
– Пандемията повлия, разбира се. Ние спазваме мерките, това, което се изисква – да не влизат повече от двама-трима човека в помещение. Естествено, намаля и броят на удостоверяванията. Във връзка с пандемичната обстановка нашата работа намаля и това е нормално и очаквано.

– Наблюдава ли се скок или спад на продажбите на имоти? На какво се дължи това?

– В интерес на истината някакъв рязък спад на продижбите на недвижими имоти не се забелязва. При справки от Агенцията по вписванията ще се види, че броят им не е намалял критично, има съвсем лек спад. Може би хората по време на пандемията решават да инвестират средства именно в недвижими имоти, след като няма възможност те да бъдат изразходвани за екскурзии и други обичайни пътувания и развлечения.

– По отношение на имотните измами – наблюдават ли се повече по време на пандемията?

– Имотни измами няма отдавна. От 2009 година насам има само единични случаи – това са 1 на 100 хил. и те веднага се установяват. Обикновено при тях се касае за фалшиви документи, които се взимат от Агенцията по вписванията и тук всъщност е един голям проблем, който поставих при изменението на правилника за вписване. Това е достъпът на всеки гражданин до документите за собственост на другите граждани. Можете да си направите един експеримент и да видите, че може да вземете документа за собственост на всяко друго лице, което е нещо недопустимо в ЕС. Справка, естествено, може да се направи, но да се разполага с достъп до самия документ е недопустимо. Там се оставя ЕГН, номер на лична карта, адрес, банкови сметки и т.н. Това е съпоставимо с изтичането на лични данни от НАП – и сега всеки, ако иска да узнае личните данни на другите, много лесно ще отиде и ще вземе копие на неговия акт от Агенцията по вписване, без да доказва интерес. Това е абсолютно недопустимо. Няма го нито в Германия, нито във Франция, нито където и да е. Имаше голям спор в работната група, въпреки че повечето бяхме „за“, това не се прие и остана тази свобода, която насърчава измамите. Това означава, че ако вземете документи за собственост на лицето X и знаете неговата правна конструкция, кои са предхождащите документи, един документ много лесно може да се манипулира и това са възможностите за извършване на имотни измами.

– На какво се дължи спадът?

– На действията на Нотариалната камара. През 2009 г. въведохме със закон информационна система, при която задължително се въвеждат всички пълномощни и други документи, касаещи разпореждане с недвижим имот. Нотариусът също така задължително извършва справки в МВР и сверява документите за самоличност с този в базата данни на МВР, за да се провери тяхната автентичност. Преди повече от 10 години имаше измами с фалшиви лични документи. Днес като цяло измамите са сведени до минимум и това е благодарение на усилията на Нотариалната камара, които навремето бяха подкрепени от Съюза на юристите в България. И ако в другите страни има чести случаи на кражба на самоличност, то у нас това са инцидентни случаи, дори скорошни такива не са ми известни. Все пак правят се опити за подправяне на подпис, но това са неща, които се установяват веднага, тъй като на нотариуса му е известно кой е дошъл и съответно е извършена справката в МВР. В момента предизвикателството, за да се елиминират имотните измами изцяло, е този открит достъп до Агенцията по вписванията, тази разкрепостеност, която води до злоупотреба с лични данни.

– По какво се набелязват жертвите на имотни измами?

– Потърпевши са обикновено така наречените уязвими лица. Щяхме да затворим и тази ниша за измами, ако определени лица не ни създаваха пречки. От 3-4 години предлагаме създаване на регистър за уязвими лица и да се въведат т.нар „пълномощни за подкрепа“. При тази процедура се обявяват пълномощните и други документи в един регистър на хора, които са възрастни или са неспособни да взимат решение сами за себе си. В същия регистър се обявяват и лицата, които задължително трябва да ги консултират при извършването на следващото разпореждане с имущество. В групата на тези уязвими лица влизат не само възрастните хора, но и лица, които поради някаква друга социална причина, поради някакви болести не могат да се грижат за своята работа, без да са недееспособни. Именно на тези уязвими лица, които според резолюция на Европейския парламент държавата е длъжна да окаже повече подкрепа. Идеята е обсъждана вече и с немските ни колеги, които преди няколко години идваха в България и проведоха среща с вицепремиера Екатерина Захариева по темата, но тя въпреки това не беше реализирана. Това са двете възможности за измама – уязвимите лица и откритият достъп до Агенцията по вписванията. Възможността всеки да може да размахва документа за собственост на друг – нещо, което е абсолютно забранено и наказуемо в ЕС.
По отношение на Брекзит – англичаните могат да купуват апартаменти, но нямат право на земеделска земя, тъй като не са членове от ЕС. Какво ще се случи с британските граждани, които вече имат закупени такива на българска територия?
Те вече не могат да купуват не само земеделска, но и всякакъв друг вид земя. Тъй като тя може да се продава само на лица, които са граждани на Европейския съюз, има сключен договор. Те са излезли от него и съответно нямат такива правомощия. Те ще трябва да я отчуждят в определен срок, но това няма как да се контролира. Мисля, че срокът е 3-годишен, но няма санкции и няма предвидена процедура към тях, ако те не направят ново заседаване. Според мен те ще си останат собственици в крайна сметка, тъй като в момента на закупуване са имали това право.

Визитка:

Димитър Танев е роден през 1960 г. в София

През 1988 г. завършва право и факултативно журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“

Има 30-годишен опит като нотариус

Избран за председател на Нотариалната камара на България през 2016 година

В момента е председател на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar