Депутати предлагат да се строи върху дюни и да поскъпнат глобите за палатки върху тях
Депутати предлагат да се увеличат наказанията за палатки, поставени върху дюните, и същевременно да отпадне забраната за строителство върху тях. Това са част от предложенията между първо и второ четене на проекта на правителството за промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК).
Правителството предложи промени, разработени от Министерството на туризма. Те включват защита на дюните чрез глоби за човешко присъствие върху защитените от „Натура 2000“ местообитания. Глобите, които правителството предложи, са за преместваеми обекти от 2 хил. до 5 хил. лв., за плажни принадлежности и за палатки – от 500 до 1000 лв., а за автомобили – от 1000 до 3 хил. лв.
Въпреки че след силен обществен натиск след скандала със строителството върху дюни през 2013 г. (т. нар. „Дюнигейт“) бяха приети промени в закона, с които бе забранено строителството върху дюни (виж тук), и досега правителството не е предложило конкретни глоби или други наказания за нарушителите. И тази зима имаше сигнали за застрояване на дюни по механизми, които често се оказваха дори „законни“ и не бяха санкционирани (виж тук).
Депутатите също предлагат дюните да се защитават с глоби от туристите, но не и от строителите. На фона на предложенията на кабинета и на народните представители, според социологическо изследване общественото мнение подкрепя всякакви мерки за спиране на строителството по морето, като 81% подкрепят забрана на строителството поне на километър зад плажната ивица – в местата, които все още не са застроени (виж тук).
По-тежки глоби за палатки и разрешено строителство
До 25 април в деловодството на парламента са постъпили пет предложения на депутати, внесени след като на първо четене в парламента проектът на правителството беше приет. Всички те предвиждат запазване или увеличаване на предложените от кабинета глоби за палатки и нито едно не предлага наказания за строителство.
Едно от предложенията – на депутата от „Обединени патриоти“ Християн Митев – дори предвижда да се създаде текст, позволяващ строителство върху дюни. Председателят на комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Искрен Веселинов, който е от същата политическа сила, пък предлага санкции от 500 до 60 хил. лв. за практикуващите „диво“ къмпингуване.
Глоби от ГЕРБ
Седем от народните представители на ГЕРБ предлагат като промяна спрямо проекта на правителството да отпадне наказанието за поставяне на плажни принадлежности върху дюните, каквото беше предложението на кабинета. Депутатите от управляващото мнозинство подкрепят глобите за палатки, преместваеми обекти и автомобили върху дюни, както са определени от ведомството на министър Ангелкова. Предложението не споменава строителството върху дюни.
„Воля“ за отпадъците
Предложението на трима депутати от „Воля“ предлага е чрез закона за Черноморието да се промени Законът за отпадъците. Независимо от съдържателния смисъл на проекта им за определяне на „отпадъци, които съдържат едно или повече вещества, класифицирани като представляващи хронична опасност за водната среда“, прокарването на промени в един закон чрез обиколна процедура по друг е практика, която досега е позволявала изменения на правната рамка без задълбочено обществено обсъждане и не позволява прозрачно и легитимно решение (примери – тук).
НФСБ подкрепя глобите на правителството
Трима депутати от „Обединени патриоти“ – Валери Симеонов, Християн Митев и Георги Колев – подкрепят правителството с предложение за прецизиране на „плажни принадлежности“ и запазване на глобата от 500 до 1000 лв. за тях, ако попадат сред изброените в дефиницията „чадъри, шезлонги, маси, столове, шатри“. Промяната е в това, че постелките и дюшеците отпадат от определението и няма да бъдат санкционирани, ако са разположени върху дюни. Остават определените от правителството предложения за глоби за автомобили и палатки, като няма предложение за наказание на строителството.
„Патриотите“ предлагат и минимален срок за кандидатстване при търг за концесия на плажовете от 30 дни, докато от ГЕРБ предлагат само 14.
Глоби и за бивакуване извън къмпинг
Председателят на комисията по регионална политика Искрен Веселинов от „патриотите“ също предлага 30-дневен срок за участие при търг за концесия на плаж.
Ново предложение от Веселинов е да се регламентират места за бивакуване извън къмпинги и плажове, като с това се регламентира туризмът по малкото незастроени плажове, който е затруднен поради липса на къмпинги. Това беше стара идея, която работна група към Министерството на туризма с участието на неправителствени организации дискутира от 2016 г. (виж тук), но министърът на туризма Николина Ангелкова не сметна за необходимо да включи в проекта си за промени в закона.
Спорно е доколко е адекватен на реалността на туризма в България регламентът, предложен от Веселинов – отново внесен без обществена дискусия и чрез процедура между първо и второ четене. Той включва ограничения за това каква инфраструктура може да съдържа едно „място за временно разполагане на палатки, кемпери и каравани“ (беседки, заслони и чешми без търговска цел). Текстът на Веселинов предвижда и глоби от 500 до 3 хил. лв. за бивакуване извън такива места и от 2 хил. лв. до 60 хил. лв. за „устройването“ на такива места за бивакуване извън процедурата.
Да се разреши бетонът
Освен че е един от вносителите в предложението на НФСБ, Християн Митев внася и свой личен проект за 10 пъти по-високи глоби за палатки, като предлага в чл. 26 глобата да бъде от 5 хил. до 10 хил. лв. за преместваеми обекти, кемпери, палатки и други на неохраняеми плажове и дори на плажовете за природосъобразен туризъм, които бяха определени именно с цел диво къмпингуване (виж тук и тук). Той обаче също така предлага в чл. 30 същата дейност да се наказва с глоба от 2 хил. до 5 хил. лв., ако е върху дюни. Неохраняемите плажове и плажовете за природосъобразен туризъм са сред малкото територии с все още неувредени дюни в България и затова тези две определения си противоречат.
По-скандални от десетократното увеличение на глобата обаче са следващите две предложения на Митев. Първото е дюните да не се картират от ботаници и от хора с опит по закона, който защитава този хабитат от „Натура 2000“ – Закона за биологичното разнообразие. Второто предложение е да се разреши застрояването върху дюни, когато са включени в подробен устройствен план и се предвиждат мерки за опазването им.
Картирането на дюни според Митев трябва да е от комисия с представители на министерството на околната среда и на регионалното развитие с членове хидролози, геолози и само един ботаник и то с изричното условие „да не са участвали в дейности по Закона за биологичното разнообразие“.
Как може да се картира тревно местообитание от хидролози и геолози е въпрос без логичен отговор. Вероятната причина за това предложение е, че специалистите ботаници в тази сфера имат опит по Закона за биоразнообразието и призовават върху дюни да не се строи, а държавата да положи усилия за възстановяване на този защитен от „Натура 2000“ хабитат (виж тук и тук). Техните мнения най-вероятно не са удобни за планиращите инвестиции на плажа и за държавата, която трябва да защити дюните.
Вероятно същите интереси мотивират и най-спорното предложение на Митев – чрез промени в чл. 17а за имоти, в които има картирани и регистрирани дюни, да се разреши строителството, „ако с проекта на подробния устройствен план и инвестиционния проект е предвидено тяхното опазване и съхраняване.“ Трудно е да се каже как е възможно да бъдат „опазени и съхранени“ дюни, върху които има строеж, но има примери, в които документално застрояване се приема като неувреждащо. Дори и в рамките на мрежата „Натура 2000″, която защитава дюните, това се случва – например като укрепване на свлачище в местността Алепу“ (виж тук и тук).
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте