„Предвид изхода на делото направените разноски в размер на 25 039.64 лв. остават за сметка на държавата.“

Така приключват мотивите към оправдателната присъда на бившия социален министър от БСП Емилия Масларова. Това обаче далеч не са всички разходи, направени по делото за присвояване и длъжностно престъпление срещу нея. Наскоро Европейският съд по правата на човека постанови държавата да й плати 5000 евро за неимуществени вреди и 3000 евро за адвокатска защита заради погазеното й право да бъде смятана за невинна до влизане в сила на осъдителна присъда. Делото „Масларова“ е класически пример за замотан процес, за който плаща обществото.

Тя беше пратена на съд в края на 2010 г. Преди да приключи на първа инстанция на 15 декември 2015 г., процесът беше отлаган десетки пъти. По най-различни причини – заради свидетели, експертизи и какво ли още не. След като беше оправдана на първа инстанция от Софийския градски съд, бившата министърка чака цяла година, преди съдия Димитрина Ангелова, бивш прокурор, да напише мотивите си. Това на практика

блокира разглеждането на делото

нагоре по инстанциите. През юни 2017 г. пък Софийският апелативен съд направи на пух и прах както присъдата на градския, така и обвинителния акт на прокуратурата. И върна делото на поправителен на държавното обвинение. Макар че апелативните съдии Снежана Душкова, Карамфила Тодорова и Иван Стойчев дадоха много подробни указания на прокуратурата и посочиха точно какво трябва да се ремонтира в обвинението, година и половина по-късно делото е още на трупчета. През това време нечия прокурорска заплата тече и за работа по това дело. От прокуратурата отказват информация какво се случва с процеса. Откакто Сотир Цацаров е главен прокурор, обвинителите просто подминават въпросите, които са им неудобни. Излиянията се правят предимно по пиар дела и пред удобните на властта медии. Все пак законовата логика е делото „Масларова“ да е вече в спецпрокуратурата, която се занимава с казусите срещу хората от властта. Така или иначе е загадка какво му пречи на държавното обвинение да приключи разследването.

Евросъдът например прие, че презумпцията за невиновност на Масларова е нарушена с изявленията на висшия прокурор Стелиана Кожухарова – по онова време говорител на главния прокурор Борис Велчев, както и с интервю на депутата от ГЕРБ Пламен Нунев. Кожухарова и Нунев са били категорични за вината на Масларова в изявленията си, приема Страсбург. Кожухарова още си е висш прокурор. Нунев е все така депутат от ГЕРБ. След като излезе решението на Страсбург, Цветан Цветанов съобщи във Фейсбук, че с Нунев ще ходят на традиционната молитвена закуска на американския президент Доналд Тръмп. На фона на над 1.6 млн. лв. разходи за данъкоплатците, подсигурени от Цветанов през дела в Страсбург с изказванията и действията му по различни разследвания, скъпият език на Нунев изглежда като жълти стотинки. Така че не можем да очакваме някаква чувствителност по темата от бившия вътрешен министър. Цветанов хем твърди, че съжалява, хем настоява, че „това, което данъкоплатецът е платил в този период, сме защитили националната сигурност и сме създали респект за тези престъпни групи, които сме задържали“. Абсурдна тактика, но пък защо да не се ползва, щом данъкоплатците не възразяват.

Решението на Страсбург по делото „Масларова срещу България“ е навременно и полезно, коментира пред „Сега“ адвокатът й Михаил Екимджиев. Той прогнозира, че подобни решения ще има още и обществото ще продължи да плаща за

„ефирната слава на прокурори и министри“

Защото и говорителят на Цацаров Румяна Арнаудова допуска грешките на Кожухарова. А зам. главният прокурор Иван Гешев също се вписва в този контекст със стилистиката си.

Масларова беше подведена под отговорност за присвояване на над 11 млн. лева при т. нар. златен ремонт на Центъра за комплексно социално обслужване в Стара Загора. Тя e обвинена и в престъпление по служба, а заедно с нея под отговорност бяха подведени и собственикът на фирма „Стара Загора 2007“ Венцислав Драганов, управителят на дружеството Михаил Методиев, бившият зам.-министър Димитър Димитров, бившият главен секретар на социалното ведомство Иван Пенев и Росен Стефанов, който е отговарял за контрола на ремонтните дейности.

Пред Софийския градски съд Масларова твърди, че в обвинителния акт и в пледоарията на прокурора се съдържат инсинуации и неистини, които трудно могат да бъдат преглътнати.

Пред градския съд експертите пресмятат, че общата стойност на реално извършените строително-монтажни работи на обекта е 7 838 436 лв., а изпълнителят си е писал работа за близо 19 млн. лв. Съдебният състав обаче намира противоречия в експертизата и назначава повторна. И нейното заключение обаче „не само не изясни и не конкретизира извършените строително-монтажни работи на обекта, тяхното актуване и съответно заплащане от министерството, но доведе до невъзможност съдът да формира своята позиция“, пише в мотивите на съдия Ангелова. Тя приема, че при така построен обвинителен акт няма как да постанови осъдителна присъда.

Апелативните съдии обаче я критикуват за това и отменят присъдата. Според тях Ангелова е трябвало да върне делото на прокуратурата заради съществени нарушения. Като не е посочила нарушенията, съдия Ангелова ги е задълбочила и така е постановила незаконосъобразен акт, който не може да се санира от апелативния съд. Според втората инстанция вредите, сочени от прокуратурата, са причинени и за тях има годни и достоверни доказателства. Но прокурорът не си е свършил работата с обвинителния акт. Апелативните съдии намират обвинителния акт за „неясен, непълен, неразбираем, противоречив и концептуално невъзможен“,

на практика няма обвинителен акт, а прокурорът е абдикирал

от задълженията си.

Втората инстанция пише още, че в обвинението има непреодолими грешки, които го правят изцяло негодно. Магистратите припомнят, че обвинителният акт трябва да съдържа последователно, ясно и недвусмислено описание на фактите и участието на обвинените. Градският съд хем е видял пороците на обвинението, хем вместо да върне обвинителния акт на прокуратурата, е ползвал пороците й, за да оправдае подсъдимите. „Този извод е дълбоко погрешен, тъй като негодността на едно обвинение не може да има за последица оправдаване на подсъдимите“, обясняват тримата апелативни магистрати.

Какъвто и да е крайният изход обаче – дали Масларова ще бъде пратена отново на съд, или производството ще бъде прекратено, когато шумът от решението на Страсбург утихне, тя ще има още един повод да съди държавата – този път заради забавено правосъдие. Ако пък бъде и оправдана или прокуратурата прекрати делото, ще може да търси обезщетение и за незаконно обвинение. Това, че е заемала висок пост и че делото й е било широко отразено в медиите, само ще увеличи евентуалното обезщетение на бившата министърка.

Отговорните институции не се впечатляват, защото сметката както винаги ще я оправят данъкоплатците. Отговорността е институционална, а на лична и магистратите много удобно се крият зад това.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar