Свободата на словото е сред най-ценените права в Европа. Но в някои държави определени богати и разполагащи с власт хора използват характерни съдебни искове, за да цензурират и тормозят критиците и в крайна сметка да им запушат устата.

Това е стар проблем, но през последните месеци той се засили. Журналисти, граждански активисти и организации са любима мишена на т.нар. Стратегически дела срещу общественото участие (Strategic Lawsuits against Public Participation или SLAPP, които „Дневник“ накратко представи като „Ако пишеш, ще те съдя“).

Когато разследващата журналистка Дафне Каруана Галиция беше убита на 26 октомври 2017 г., тя вече беше изправена пред около 40 наказателни и граждански дела за клевета. Някои от тези дела продължиха след смъртта ѝ и срещу нейното семейство.

През август и септември срещу трима журналисти от разследващия сайт Necenzurirano в Словения бяха повдигнати 39 обвинения за клевета. По 13 обвинения има срещу Примож Цирман, Весна Вукович и Томаж Модич. Отправи ги данъчен експерт, който твърди, че статиите им за неговите бизнес дела – включително за спорен кредит за SDS, партията на словенския премиер – съдържали фалшива информация и накърнявали неговата чест и репутация.

В Италия, където оклеветяването все още е престъпление по Наказателния кодекс, няколко журналисти са мишена на злонамерени дела с единствената цел да ги накарат да замлъкнат и да превземат времето им и да източат финансите им. Федрика Анели е една от тях – журналист, заплашена заради подробните си разследвания за мафията. Срещу нея има над 120 дела.

Друг от най-новите случаи е от Южен Тирол, където наказателно производство бе поискано от местен провинциален ръководител на аграрната политика и от производители на ябълки. Те обвиняват природозащитници и издател на книга, в която се критикува голямата употреба на пестициди в района.

И това са само чяст от примерите за съдебно преследване, целящо тормоз и запушване устата на критиците. Известно като SLAPP, това явление представлява значителна и нарастваща заплаха на правото на свободно слово в редица държави от Съвета на Европа, като в по-широк смисъл то е извращение с правосъдието и върховенството на закона.

Годишният доклад на Съвета на Европа е платформа в подкрепа защитата на журналистиката и сигурността на журналистите. В него се посочват безпочвени правни действия на хора с власт или на компании, опитващи се да притискат журналистите да прекратят разследванията си. В някои случаи заплахата от повдигане на подобно обвинение – включително писма от влиятелни адвокатски кантори – се оказва достатъчна да постигне търсения ефект и да спре журналистически разследвания и публикации.

Този проблем е много по-широк от сектора на медиите. Той засяга по принцип всички, занимаващи се с обществен контрол. Активисти, неправителствени организации, учени, правозащитници… изобщо, всички, говорещи в полза на обществения интерес и държат сметка на властимащите, може да бъдат преследвани.

SLAPP обикновено са маскирани като граждански или наказателни искове за клевета или накърняване на репутацията. Те имат и няколко общи черти:

Първо, те са абсолютно неоснователни по самата си същност. Целта не е да се спечели делото, а да се отклонят време и ресурси като тактика за запушване устата на напълно легитимна критика. Отправящите тези обвинения обикновено се интересуват много повече от самия съдебен процес, отколкото от крайния му резултат. Целта да се отклонявя внимание и енергия често се постига със стоварването на съдебни разходи и разтакаване по следствие, прокуратури и съдилища. Често размерът на търсеното обезщетение е умишлено раздут.

Друга обща черта на SLAPP е разликата във възможностите на обвинителя и обвинения. Частни компании или хора с много власт обикновено се нахвърлят върху отделни хора – или организациите, в които членуват или работят – единствено заради финансовата сила на отправящият обвиненията.

  • Не е изненада, че SLAPP се множат в сектори като защита на околната среда и правата на потребителите, предотвратяване на престъпления или обвинения за корупция. Типичен пример е корпорация да съди журналисти или активисти, разкрили екологична катастрофа.

    Франция има такъв пример. През 2018 г. две компании, свързани с Bolloré Group, започнаха да съдят за клевета три издания (Mediapart, L’Obs и Le Point) и две неправителствени организации (Sherpa и ReAct) заради публикуването на твърдения за това как се заграбват терени от селяни и фермери в Камерун. Над 20 подобни съдебни иска са отправени от компании, свързани с Bolloré Group, особено такива като производители на палмово масло като Socfin и Socapalm.

Неотдавна получих информаци за особено демонстративни дела, заведени срещу ЛГБТИ активисти, които богати консервативни оранизации са започнали срещ уместни правозащитници, за да ги тормозят и да пречат на работата им.Какви са стандартите за борба със SLAPP

Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) ясно се е произнесъл – неоснователно големи искове за клевета може да имат смразяващ ефект върху свободата на словото. Поради това трябва да има адектавни национални гаранци за избягване одобряването на непропорционални по размер обезщетения. Съдът също така изтъкна, че от страните членки се изисква да създадат подходяща атмосфера за участие на всички в обществения дебат, да се позволи всеки да изрази без страх мнението и идеите си.

Поради това страните членки са задължени да осигурят такава среда, каквато е описана в Член 10 от Конвенцията за правата на човека в Европа – не само че трябва да се въздържат от каквато и да е намеса в личната свобода на изразяване, но и са длъжни да защитават личната свобода на изразяване от всякакво възпрепятстване, включително идващо от частни лица.

Няколко текста, одобрени от Съвета на Европа, експлицитно третират за проблема SLAPP или други форми на тормоз или злонамерени искове за клевета срещу журналисти и медии, включително онлайн издания. Препоръките за ролята и отговорностите на интернет посредниците, приети от Комитета на министрите през март 2018 г., изрично определя, че „държавните влати трябва да обмислят приемането на подходящо законодателство за предотвратяване на SLAPP или злоупотребата и досаждането с обвинения в клевета срещу потребители, създатели на съдържание и посредници, чиято цел е да ограничи свободата на свободно слово“.

В допълнение, Декларацията (2012 г.) на Комитета на министрите за необходимонстта от международни стандарти за т.нар. пазаруване на мястото, където да се заведе иск за клевета, когато става дума за свобода на словото, засяга специфичен аспект от SLAPP – т.нар. клеветнически туризъм. Това е тактика, използвана от мнозина, повдигащи такива искове, които я използват пред съд, в който смятат, че е най-лесно да се даде ход на делото и където е най-вероятно съдът да се произнесе в полза на ищеца.

Намиране на правилен отговор

За да се контрират SLAPP ефективно, е нужно разработването на цялостен отговор. Според мен той трябва да включва три елемента:

1. Предотвратяване повдигането на такива обвинения чрез отхвърлянето им на ранен етап. Това трябва да върви ръка в ръка с изостряне вниманието на съдии и прокурори и тяхното обучаване, както и с правилно прилагане на съдебната практика на ЕСПЧ за клевета;

2. Въвеждане на наказателни мерки срещу злоупотреба, особено такива с реверсивен ефект за съдебни и процесуални разходи;

3. Намаляване на последствията от SLAPP чрез предоставяне на практическа подкрепа на обвинените.

За да се случи това, правителствата – но също така журналисти, правозащитници и гражданското общество – трябва да действат решително. Смятам за окуражително публикуването неотдавна от обединение на неправителствени организации на позиция как на ниво ЕС да се прекрати със SLAPP и предложения за мерки – непосредствени и средносрочни – за реагиране на това явление в целия Европейски съюз.

Крайно време е да се справим с тази практика за притискане на журналисти и гражданското общество като цяло, целяща да ги накара да спрат да пишат критично. Това е още по-важно във времена, когато достъпът до информация е под натиск от правителства, възползващи се от предоставените им извънредни права да забраняват събирания, да намаляват възможността на журналисти и граждански организации да работят на терен и понякога да се нахвърлят върху критикуващите ги медии.

Тази практика засяга основно свободата на словото, но има и драматичен ефект върху защитата на обществения интерес. Тя обезкуражава хората в прилагането на техни фундаментални свободи като правото на свободно събиране и сдружаване и уронване работата на правозащитниците.

Това означава, че са засегнати много аспекти от моя мандат и аз щепродължа да отделям специално внимание на този въпрос. Вярвам, че Съветът на Европа и неговите държави членки са в силна позиция да играят роля в този контест.

От 1 април 2018 г. Дуня Миятович е Комисар на Съвета на Европа за правата на човека. Коментарът с оригинално заглавие „Време е да се действа срещу SLAPP“ е публикуван на 27 октомври. Преводът и заглавието са на „Дневник“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar