Само една трета от българите знаят, че правата им в реалния живот трябва да бъдат спазвани и в интернет. Това е най-ниският показател в Европейския съюз, където средно 57% са наясно с този принцип.

На другия край по информираност са в страни като Люксембург (84%), Словения (83%) и Дания (82%), докато близо до България са Румъния (39%) и Италия (40%).

Резултатите са от ново проучване Евробарометър, посветено на т.нар. Цифрово десетилетие и разпространено преди дни. В него се проверява знаят ли (и какво по-точно) европейците, че тяхното правителство и евродепутати са одобрили през декември 2022 г. предложена от Европеййската комисия Декларация относно цифровите права и принципи.

В нея между другото се казва, че трябва да се създаде „цифрова среда, която защитава хората от дезинформация, манипулиране на информация и други форми на вредно съдържание, включително тормоз и насилие, основано на социалния пол, както и поддържа достъп до цифрово съдържание, което отразява нашето културно и езиково многообразие.“

Една година преди подписването на Декларацията – през декември 2021 г. – Евробарометър публикува друго подобно проучване и спрямо тогава нищо не се е променило в информираността на българите. И в него 34% са казали в България, че знаят, но почти две трети (64%) са отговорили, че изобщо не са чували, че защитата на правата им офлайн трябва да важи и онлайн. Отново, това е най-слабият резултат в ЕС.

В същото проучване, проведено през септември 2021 г. и преди подписването на Декларацията, всеки пети българин (20%, най-лошият резултат в ЕС) казва, че не знае дали Европейският съюз защитава добре правата им онлайн.

След това в правителството на Кирил Петков бе създадено специално министерство на електронното управление, но сформирането му като съвсем нова структура отне месеци и то реално заработи в началото на пролетта на 2022. Кабинетът „Петков“ получи вот на недоверие на 22 юни и предаде властта на 2 август. След това в България управляваха единствено правителства на президента Румен Радев и при тях, ако се съди по новия Евробарометър, информираността на българите изобщо не се е подобрила. Съвет за цифровото десетилетие бе създаден от правителството в средата на април 2023 г.

Не че българите не са искали да знаят повече за онлайн правата си – през декември 2021 г. всеки четвърти (40%) е казал, че да бъдат информирани по-добре би им било много полезно, а още 37% – че би било доста полезно. Само в Кипър (49%) и Малта (41%) отговорилите са показали по-голяма подкрепа.

Всяко дете в Европа заслужава защита, права и уважение онлайн

В Декларацията за правата и принципите от декември 2022 г. се казва:

„Технологиите трябва да служат и да носят полза на всички хора, живеещи в ЕС, и да им даде власт да преследват своите стремежи. Те не бива да накърняват тяхната сигурност или фундаментални права. Подписалите декларацията ще се ангажират цифровата трансформация да носи полза за всеки и да подобри живота на всички хора, живеещи в ЕС. Те ще предприемат мерки да гарантират, че нашите права са спазвани и уважавани и онлайн, и офлайн.“

През март 2022 г. европейците са помолени да класират на първо и второ място (от списък с 11) кои да са националните приоритети. При комбиниране на резултатите от двата въпроса, защита на потребителите от кибератаки идва първа (30%), последвана от подобряване на достъпа до високоскоростен интернет (27%) и защита срещу дезинформация и незаконно съдържание (26%).

  • Шест от всеки десет анкетирани (60%) в ЕС смятат, че цифровите права и принципите се прилагат добре в тяхната страна по отношение на получаване на повече свобода на изразяване и информация онлайн, например чрез онлайн платформи, социални мрежи или търсачки.
  • Малко над половината от респондентите (52%) смятат, че цифровите права и принципите се прилагат добре в тяхната страна, когато става дума за условия за получаване на достъп до надеждна, разнообразна и многоезична цифрова среда, включително по-разнообразно съдържание, по-малко дезинформация и по-малко незаконно съдържание. В България общо 49% смятат така (14% „много добре“ се прилагат плюс 35% „добре се прилагат“)

Любопитно е, че докато за България често се говори като страна с незадоволителна защита на личните данни, както и от дезинформационни кампании, а част от политиците особено усърдно работиха да върнат гласуването с бюлетини, проучването „Евробарометър“ показва, че българите имат по-различна визия за бъдещето. Всеки трети (34%) смята, че до 2030 г. технологиите ще играят много важна роля (още 34% казват „доста важна роля“) в демократичния живот. Под това се имат предвид възможности за гласуване, виртуални граждански събирания, откриване на достоверна информация и т.н.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar