Убийството на 27-годишния словашки разследващ журналист Ян Куцяк и приятелката му Мартина Кушнирова поразиха международната общественост и осветлиха обезпокоителните условия, при които работят журналистите в страните от Централна и Източна Европа. В тях заплахите, атаките и атмосферата на недоверие не са изключение, а норма, се казва в материал на чешката журналистка Мартина Топинкова, публикуван на сайта на Европейската журналистическа обсерватория (ЕЖО).

До същите изводи стигат и други изследвания за състоянието на свободата на словото в страните от региона, разпространени след убийството на Куцяк. От тях може да се направят редица паралели за процесите, които вървят в България и в останалите държави от бившия социалистически блок. В последната класация на „Репортери без граница“ Словакия е на 17-о място по свобода на пресата за 2017 г., Чехия и Унгария, за които също става дума в анализите – на 23-то и 71-во. В тази класация България бе поставена на незавидното 109-о място от общо 180 държави и на последно от всички страни в ЕС.

Според полицията в Словакия е напълно възможно разстрелът на Куцяк да е свързан с неговата професионална дейност. Журналистът работеше за новинарския сайт Aktuality.sk, който фокусира вниманието си върху данъчните измами и укриването на данъци. Куцяк разследваше също така връзките на словашки бизнесмени с управляващата партия. Разстрелът му доведе до международно недоволство, особено в Източна Европа. Много от най-известните лица и пера в Словакия, Чехия и други страни изказаха възмущението си от убийството и го определиха като

опит за смълчаване на разследващата журналистика

Ярослав Кментна, един от най-известните чешки разследващи журналисти, разказва пред ЕЖО, че няма никакви илюзии за опасностите, които крие работата му. Според него е чисто щастлива случайност, че подобно нещо още не се е случило в Чехия. Друг журналист от региона, Павла Холцова, основател на Чешкия център за разследваща журналистика, признава, че познава Куцяк и че двамата са обсъждали рисковете, до които заниманията им могат да доведат. Според колегите на Куцяк разстрелът му е знак за провала на държавата, тъй като журналистът е подавал сигнали, че е бил заплашван. Словашкият журналист Питър Ханак вижда в убийството опит на богатите и властимащите в страната да заглушат гласа на разследващата журналистика. „Единственият правилен отговор е да не се обезкуражаваме, а да покажем, че убийството няма да ни спре – ако те убият един, други ще продължат неговите усилия“, смята той.

Убийството на Куцяк не е първият случай, в който словашки журналист вероятно понася последствия заради работата си. Преди десет години безследно изчезна разследващият репортер Пало Рипал, който също се занимаваше с мафиотската престъпност. От 2015 г. пък е в неизвестност икономическият журналист Мирослав Пейко, работил за Hospodarske noviny. В Чехия също имат история както на опитите, така и на убийства на журналисти и на техни сътрудници. Най-скорошният случай е със Сабина Слонкова, която е известен чешки журналист. През 2002 г. тя стана обект на заговор за убийство. Слонкова извади късмет, тъй като наемният убиец анонимно предупреди полицията. По-късно прокурорът обвини като поръчител на екзекуцията Карел Сърба, бивш секретар на министъра на външните работи.

В анализ на споменатата Павла Холцова от Чешкия център за разследваща журналистика се казва, че след избухването на икономическата криза през 2008 г. западните новинарски компании, които бяха инвестирали в Чехия,

продадоха активите си в най-големите медии, радиа и вестници на местни милиардери

Сред новите медийни олигарси в бившата социалистическа република е и Андрей Бабиш, който в момента е премиер на страната. Милиардерът притежава два от най-продаваните вестници – Mlada fronta Dnes и Lidove Noviny. Той открито използва изданията си за популяризиране на политическите си и икономически амбиции, пише Холцова. Други собственици на медии са Даниел Кретински, който ръководи енергиен конгломерат, и Зденек Бакала, който е бивш собственик на минно дружество, а сега издава бизнес всекидневник.

Конфликтът на интереси, който тяхното присъствие в изданията предизвиква, принуди много журналисти да напуснат и

да създадат нови, по-малки, но независими разследващи сайтове

През 2016 г. нито едно от т.нар. мейнстрийм издания не е номинирано за награда за разследваща и аналитична журналистика в Чехия. Въпросната територия вече почти изцяло е заета от алтернативни платформи, създадени често от хора, които са подали оставка на предишните си места заради опити на новите собственици да манипулират съдържанието.

Финансирането на подобни инициативи е голямо предизвикателство, признава Холцова. Милиардерите с политически амбиции проявяват интерес само ако предварително са убедени, че ще контролират резултата от разследванията. В края на 2016 г. обаче група чешки бизнесмени създават фондация за независима журналистика (Nadacni fond pro nezavislou zurnalistiku, NFNZ.cz). Финансиращите заявяват, че проектът има за цел да защитава свободата на медиите в Чехия. NFNZ създава и комисия, която да служи като буфер между журналистите и донорите. Последните предоставиха наскоро първите безвъзмездни средства, като предстои да се оцени ефектът от финансираните разследвания. Подобна форма на директно финансиране е рядкост в Европа, където е по-позната грантова схема за финансиране на обучения и конференции на разследващи журналисти.

В медийната среда на Унгария се наблюдават сходни проблеми и тенденции като тези в Чехия. През октомври м.г. бе спрян най-големият независим вестник Nepszabadsag, разкрил редица скандали, свързани с управляващата партия на Виктор Орбан. Скоро след това

фирмата – собственик на вестника, бе продадена на компания, която се счита за приближена до премиера

Редица регионални вестници и основен бизнес седмичник в Унгария вече също са собственост на бизнесмени, свързани с правителството. През миналата есен в страната започна да излиза нов таблоид, подкрепящ управляващите. През септември полицията спря и претърси екип на германската телевизия RTL, тръгнал да снима филм за противоречив проект за нов футболен стадион и жп линия в селището, където живее Орбан.

Унгарската конституция защитава по принцип свободата на словото и пресата. Неотдавна обаче администрацията на премиера прие сложно законодателство в тази сфера, което подкопа гаранциите. В момента медиите в Унгария, които са приятелски настроени към партията на Орбан – Фидес, доминират медийния пейзаж. Общественото радио и телевизия видимо фаворизират Фидес и се използват за дискредитиране на политическите опоненти на Орбан.

За да се развива разследващата журналистика и да показва резултати, журналистите трябва да чувстват солидарност, подкрепа и да разполагат с ресурси, пише Павла Холцова. Докато медиите се конкурират за аудиторията, която е склонна да подкрепи независимите издания, а финансирането остава недостатъчно, всичко това изглежда малко вероятно. Инициативи като NFNZ.cz обаче дават надежда, че независимите медии, и по-специално разследващите журналисти, ще могат да получат подкрепа и да се развиват.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar